Безсмислици

Пълнеж от безсмислици за напълно безсмислени неща. Нещо като печени гъби, пълнени с гъби. Ароматът на безсмисленост е различен по гъстота без това да има значение. Аз сега ще си лягам, за да спя. Това е нещо, в което има някакъв смисъл. Докато спя сънувам пълнени с коса яйца, които винаги са жадували да стане точно така. Яйцата въздишат дълбоко и се надуват и почти политат, а тези на дъното на чувала крещят в бяло и бежово, че и те са жадни за коса. Не знам къде отиват парченцата крепирана хартия, в които са били яйцата преди. Дори няма смисъл да е имало такава хартия - яйцата не са бонбони.
Преди да започнем да спорим - винаги вземаме душ. Споровете е добре да се провеждат на чисто - без някакви безсмислени задни мисли. Как една мисъл може да бъде задна, когато мислите са прозрачни и преплетени - това не е много ясно, но е факт въпреки цялата си безсмисленост - дали ще бъдеш воден за ръка от задните си мисли, или от някои по-предни - е нещо, за чието значение няма смисъл да се спори.
После, когато стана, ще продължа да се събуждам и ще пия кафе.
Почти сигурно е, че не помня как точно кафето се е озовало в горещата чаша - тя винаги е по-гореща от него, дори когато то е съвсем студено е така.
После ще има добър ден по време на дъжд и как си, откраднаха ми най-хубавия шушляк направо от гърба. Понякога няма нито парченце тоалетна хартия, или пък токът внезапно спира.
Моят най-добър (по Рихтер) приятел никога не е наясно на колко години става, когато има рожден ден. Това не го тревожи, защото така или инак те са си там, но притеснява почти всички запознати с материята. Струва им се нередно да не можеш да прецениш такова нещо. Той винаги се стреми да ги успокои, защото си го поставя за цел.
Случва се да си поставяме непредвидени цели. Така веднъж в една театрална постановка излъгаха, че ще повторят една дума 283 пъти, но я казаха само 191, заедно със синонимите. Чудя се пред кого се разиграва този театър и кому беше нужна подобна безсмислена лъжа. А пък и никой не ходи на театър, за да брои думите. Думите са особени предмети, които ходят по много в редица една след друга, но винаги живеят в различни къщи и на различни улици. Дали не и в различни светове? Но не искам да задавам този и други въпроси, това няма смисъл. Думите седят точно в средата на къщите си и си слушат ехото. По-кратките думи имат по-дълго ехо, защото са по-отдалечени от стените на къщите си и то се връща по-дълго време към тях.
Всъщност някои неща нямат същност, така че са свободени от задължението да се съобразяват с това дали когато говориш за тях ще поставиш пред думата, с която ги извикваш в съзнанието си "всъщност". Други неща, или може би отново онези същите, колкото и да ги викаш никога не идват и не отговарят, но това не пречи на цялото човечество да повтаря имената им. Надали би имало смисъл да се дават примери за такива неща, но няма смисъл и всичко да е смислено. Така че посочваме за пример Господ - ето нещо, което никога не отговаря. Все пак някой може да твърди, че Той е безотговорен, а не безсмислен.
Преди да разговарям с някого винаги гледам да се уверя, че той НЕ събира изрезки от вестници, по какъвто и да било повод и с каквото и да е обяснение. Ако все пак някога срещна такъв човек - ще се размина абсолютно мълчаливо с него. Веднъж намерих в джоба си копче, което изхвърлих. На другия ден то отново беше в джоба и аз пак го изхвърлих. Нямам никакво обяснение на това.
Засега.

но повече от може е обичам

обичам те

Повече от обичам те няма.
Има по-малки неща, които по-големите водят на детска градина, след като вече са им сменили всички принадлежащи на тяхното развитие памперси и закачки. По-големите неща се грижат за по-малките, така че и те да станат големи и да се грижат за нещо си. Понякога нещо колкото повече расте става все по-малко, а друго като расте се уголемява. Това само на пръв поглед е излишно, защото е трудно да се каже какво ще стане с него на трети поглед, да речем. Не че е необходимо, но толкова често вършим неща, от които нямаме някаква необходимост. Всъщност е така лесно да се измисли необходимост, което в повечето случаи си е просто безсмислен труд, но никога няма как да се предвиди предварително.
Например - яйцата за Великден. Слагаш ги във вода, ръсиш сол, почакваш водата да заври. Някои от тях се спукват, тогава е добре да имаш много домашни, или поне куче. Особено когато повечето от яйцата се спукат. Великден може да се осъществи и без нито едно яйце - това е пробвано много пъти, съвсем успешно. Той настъпва дори нито една кокошка, или друга яйценосна твар, да не снесе. Поне така предполагам, защото те си снасят без да осъзнават, че даден ден може да е Велик. Друг път може да не се спука нито едно яйце, което макар и рядко осъществимо, е напълно възможно. Сваряваш ги и ги оцветяваш в красиви, разнообразни цветове. После може да се подредят внимателно в широк, кръгъл съд и той да се завърти бързо върху равна повърхност така, че цветовете да се съберат отново и да се получи Бяло. Когато движението спре те отново ще се разделят, но ще си спомнят, че са били слети. Или няма да си спомнят - ето отново нещо, което няма как да се предвиди.
Аз често дъвча дъвка. Това е безсмислено, особено когато човек е гладен. Дъвката е розова, сладка и ухаеща. Измислен й е смисъл и необходимост от нея - да укрепва венците. (Някой някога наистина ще измисли паста, която укрепва косъма на четката за зъби. Вече е измислено вещество, което пази боята за коса да не пада от косата, докато косата се мие. Интересно ми е дали се запознава поотделно с всяка частичка мръсотия и с всички части от оцветяването поотделно, дали ги поздравява и как изглежда пропускът, който някои от изброените показват, за да останат. На едни места трябва да имаш пропуск, за да отидеш, а на други - за да останеш.)
Не зная дали е принципно да се стремиш да спазваш принципите си, или ако те наистина са принципи се стремят да опазят тебе. Не зная и защо.
Често пъти виждам как някой посяга да извади средната на първи ред консервена кутия от пирамида с консерви с еднакви етикети и внимавам в отговора на въпроса - ще се разсърдя ли на такава постъпка, или няма да се разсърдя. Докато внимавам обикновено се случва нещо съвсем трето, което винаги ме изненадва. Това е станало така обичайно, че се надявам да не се променя за щяло и нещяло, защото поне не дразни с монотонност.
Има най-разнообразни видове монотонност и нито един от тях не е приятен за ухото, ако прекали. Мисля, че тоновете страдат от това да бъдат сами, затова се повтарят с илюзията, че така стават повече. Не зная дали има толкова неразумен тон, че да не забележи това. А забелязването на такова нещо често наскърбява. Затова може би монотонността е скръбно-досадна, направо може да умре от скука. Само че не умира от скука точно тя.
Защото се стреми да се умножи, макар и по крайно неправилен начин. Все пак се оказва, че не всеки стремеж е действие в положителна посока. Понякога стремежите до такава степен се обезпосочват, че се самоунищожават с тих звук:

пук

поне това е сигурно - съзиданието и разрухата си приличат по това, че имат звук.
различен звук.

отдавна не бях чела нещо толкова едновременно красиво и смислено!
Теб наистина има за какво да те обича някой!

Аз проверявам за какво и защо. Това е така естествено, че го правя с лекота. Друг е въпросът, че някои от нещата нямат нужда да бъдат проверявани, а друг път аз нямам нужда да проверявам, но то не пита.Случва се самото проверяване за какво и защо да означава, че самото нещо, което проверяваш, всъщност го няма. Изобщо. И никога не го е имало, нито сянка от него - защото ако сянката беше от него - щеше да го е имало, макар и встрани. С обичането е точно така. Ако е "обичам, защото..." - или има обичам без защото, или остава едно нищо и никакво защото, като чифт чехли за еднокрака брадата жена.
Тук краката са в излишен недостиг, а чехлите - вповече.

да обичаш Нещо което го няма........дали го няма,защото никога не го е имало или го няма,защото е било и вече не е - това е различно едно от друго.......не можеш да проверяваш за съществуването на това Нещо което съществува само в теб.....другите биха казали гледайки отстрани,че това Нещо си самия Ти.Ако го покажеш Нещото в теб на Другите,тогава ти едва ли ще си го познаеш - същото е когато обичаш и си мислиш за това в себе си и когато заговориш за своята обич на друг тя вече не изглежда същата.......поради партизанската нишка на думите ли или заради неубедителните звуци на устните ли..но не е същото......публичността е нещо много различно.......даааа Пък при теб и публичното е така неясно както и вътрешното.......затова казах предишното.
И това което е в повече/чехлите/ не винаги е точно ИЗЛИШНО.......понакога му идва времето........може би с времето го осъзнаваш........докато на жената й расте брадата.........

как така ще обичаш "нещо, което го няма"?
нещо или съществува, или го няма.
няма как когато няма дадено нещо то да е друго нещо. нещо може да е друго нещо само спрямо нещо, което го има, макар и различно. всички съществуващи неща си приличат по това, че съществуват, макар и другаде. и са коренно различни от несъществуващите, които са си никъде.
не знам да се обича нищо.
ама не знам, не знам...

видеопощ@

там е работата,вр. че Може.....да обичаш нещо,което вече не е или което не е било....да обичаш материя превърната в дух......да обичаш възкръсването например което е обратно,когато се материализира духа.това са все некакви други неща.....ми да може да!

Всяко нещо е до време - чувах да се казва по най различни поводи. Поводите са за това - да водят слепите неща между автомобилите, по тротоарите и през полята, особено ако са пресечени от река. Тъжно е да знаеш, че нещо, което го е имало, вече го няма. Поне за някои неща. Никога не е сигурно дали нещо вече го няма, или се е превърнало в друго нещо. Нещата се развиват с времето. С времето някои неща започват да се държат различно от начина, по който са го правили преди. Брадата на жената например отначало с времето се сгъстява и избуява, а като мине още време - започва да побелява, оредява и или жената се стопява, или брадата си отива, или обратното. Може да има и други варианти, във времето. Някои неща се компенсират от други неща, или поне си въобразяват, че това е възможно. Всъщност надали на самите неща им хрумват такива работи, но все на някого му хрумва. Не вярвам брадата на жената да е компенсация за това, че нейните крака са по-малко, отколкото чехлите. Дори тя надали се успокоява с това, че има брада, докато кракът е само един. Това е така, защото не можеш да танцуваш, ако си брадат, но еднокрак. Брадата в такива случаи не помага. В такъв случай можем да приемем брадата за "нищо", ако говорим за танцуване. Тогава ще излъжем, защото брадата не е нищо, а е брада.
Хората често и с удоволствие, или по навик, или ей така - лъжат. Някои дори работят това. Други го правят по необходимост, за удоволствие, като хоби, или просто така.
Понякога е трудно да се различи, освен ако се вгледаш в огледалото. За огледало може да ти послужи всичко, стига да имаш необходимост от огледало. Ако очите на Другите са твоето огледало и ти огледаш в тях нещото, което обичаш и не видиш нищо това означава, че огледалото не е огледало, или нещото изглежда нищо. Но никога не е сигурно. Огледалото не е патерица, въпреки, че често изглежда и се държи така. Огледалото няма желание да бъде патерица, бастун, или бариера. Често става така, но не по негово желание, да бъде нещо друго, което му се натрапва. Огледалата никога не отричат Ако някой отрича видяното - това е гледащият в тях.
Изключително любопитно ще бъде някога да срещна някое нищо и да поговорим за всичко.Колко ли време ще отнеме...

нашите спомени са гробище за изчезнали от външния свят Неща.помним ги такива каквито те и да се стараят понякога не могат да станат отново/без да считаме тези които се губят от погледа ни безвъзвратно/.Различно е от ваната с азот за замразяване на търсещи вечен живот.......те могат да бъдат отново същите.......обаче за кого.......нали огледалата/очите на тези чрез които се виждаме/ще са други.Пък защо да вярваме на огледалата,когато те говорят в толкова нестроен хор......един и същ текст и мелодия/когато застанем пред тях/ пък прилича на китайски марш......даааа и когато те гледа майка ти,ами любимата ти,ами шефа ти и след това сякаш става въпрос за трима различни хора и защо да вярвам,пак питам на огледала,когато знам със сигурност,че има и КРИВИ ОГЛЕДАЛА!Но няма смисъл да спориш с огледалото даже и да не си съгласен с него,просто трябва да го излъжеш така,че да си промени мнението......да така е!