Близките ви

Застъпвате се за тях. А другите - кучета ги яли.
Ако трябва да помогнете на познат или непознат, кого избирате ? Дори познатият да не си заслужава много ?

Как се привързва човек. Защо непознатият е винаги на опашката ?
Доверяваш се на някой близък, но идва момент да разбереш, че е било по-добре да се довериш на непознат ...
Занимавам ви с глупости, нали ? Е, карай да върви.

1. Как се дефинира "близък" ?
2. Мога ли да помогна въобще в рамките на собствените си ограничения ?
3. Разбирам ли проблема ?
Тук малко отклонение за Ви, ще гледам да го огранича нивото на четимост. Пак японците имат различна традиция при решаване на проблем. На всеки европеец техниката изглежда мудна. Всъщност не е. Докато ние концентрираме усилия на постигане на резултат за решаване на проблема (и губим време да "продадем" решение на засегнатите, японците прекарват 90 % от времето във формулиране Какъв е проблема. Разбира се, бидейки човек от Европа откачаш в чакане. А всъщност те са неземно мъдри : докато формулират какво има нужда от промяна, чертаят границите му, разпределят отговорност, бележат стъпки. Веднъж постигнали к о н с е н с у с (с което са известни в управлението), действат светкавично

За Well :
При решение за помощ не можеш да разделяш нещата на познат/непознат. Това е подвеждащо и лишено от морал (или някаква друга ценност).
Освен ако не си от Амнести Интернешънъл, където помагат на африканци от гузна съвест и под политически начин, не делиш съпричастността си на Познавам те - ОК, Не те познавам - Що не се махнеш.
Близките са pain in the neck - обаждат се в най-неподходящо време, разчитайки на ... тук си избери. Но да ги оставиш "без отношение" е липса на ценности.

Не ни занимаваш с глупости, но не даваш фона..Това по поръката на Ви да пестим място в кутийчетата ли е ?

А, не знам. :)
Много съм див, за да изпълнявам поръки. Освен това какъв фон ти трябва ?
Добре де, то е ясно че близките са отпред, иначе няма да са близки. Все пак се занимаваме с глупсти, ама пък кое е умности тук ? Или въобще където и да е ?
Лошото е, че напоследък ме налягат тъжни въпроси като този, защо харесвам хубавото женско тяло толкова много и защо разделям познатите от непознатите в живота си та те са все еднакви хора ... дори не знам какви са ... глупости големи демек ... Ей ти фон ... радиационен :)))

Ейййййй, че си дзвер! Не съм поръчала да пестиш каквото и да е, само времето ми

Ви,
свий си малко биреното коремче, че да усетя скелет. Напоследък под ника на сърчър при мен излиза retarded..това дали не е от свръх напрежение в ръцете ?

Haha! Bireno koremche! :-))) Shte ti pratia snimka, hihihi!
Ne znam za searcher. Ne razbiram :-)

Well, kakvo sa blizkite? Poznati nepoznati. Na koito i da se doverish e vse syshtia risk. Samo che ot poznatite imash ochakvania - da te razberat.

Само да можех да посоча с пръст хората, с които искам да се познавам. Другите - да ме забравят ...
А дали бих накарал родителите си да ме забравят ?
Да накараш някой да те забрави от любов към него ... доста емоционално преживяване. Де го Мульо да ми се присмее ? :)))

А защо въобще да се познаваме с някого ? Какво ни дава това ?
Ние сме сами. Общуването ни кара да се чувстваме като че сме в компанията на хора като нас, това ни дава сила.
Но в мига на истината сме сами. Когато боледуваме, когато се давим, когато умираме. Сами сме. И баба ми умря сама. Дори да бяхме край нея, пак сама щеше да умре.
Ооо, крайно мнение ! Аз приятели нямам ли ? Истински хора не познавам ли ?
Едно скромно въпросче - вие да не би да познавате ?
Е, добре, няма да спорим сега. Срещали се били - колкото да потвърдят правилото че ги няма. Нали знаете, че правилото не е закон, защото има изключения ?
Сами сме в мига на истината.
Но какво знаем ние за истината ? Страх ни е от нея. Крием се зад всичко от нея като дете зад майка си от страшен чичко. Треперливо стискаме заблудите си. Не ги пускаме за нищо на света.
Ха честит ни сапунен сериал. Да не изтървем следващата серия, в която пак ще се влюбим, и пак ще страдаме. И никога няма да видим последната серия, защото живота е кратък.
То пък един живот ... между рекламите :)))
Живейте и се радвайте ... на ползата от живота. Да бъдем свине в кочина, да не се делим от природата си. Ха ха, бъдете демек, естествени :)))
Как сте днес, грух ? :)
Нещо пикантно от менюто Ви ? И утре Ви очакваме на хранилката. Ще има вкусни емоции ... Ммммного вкусни. Е, с киселини след това, може би ?!?
До коледа винаги има много време ... дни или секунди ... винаги изглежда много, докато не го виждаме , Грух ! :)
Един поглед отвътре ... и кое е това вътре ? Моето, разбира се! Как ще си помислите, че може да е вашето! Егати кочината :)))
Дали си струваше да поглеждате ? То ще се разбере по реакцията ви. Не какво ще пишете, а какво ще мислите.
Какво по-хубаво в такъв момент от спомена за филма "Матрицата".

Не четете такива постинги. Вредни са за душевното ви здраве.
Истината е ужасна на вкус храна. Но и към нея има пристрастени ...

Сега пък трябва да уточняваме какво точно е "истина"

Смятам, че си прав за самотата. И как не - та нали това, което ти преживяваш, си е само твое преживяване?! В смисъл, че само ти го възприемаш точно по този начин. Че то и в любовта е така. И в края на краищата, не можеш да казваш на хората какво да чувстват и как да се държат с тебе или който и да било друг. Единственото, което можеш да направиш е да решиш ти самият как да се държиш с другите и да си удовлетворен от това. Не бива да се опитваме да отгатнем желанията на другите. Ако някой иска нещо от мене, нека ми го каже - пък може и да се разберем.
Та, в истински важните моменти, човек наистина е сам. И колкото по-рано го приемем, толкова по-леко ще ни е - именно защото няма да имаме никакви очаквания, ще приемане положението и ще действаме според него, без да се жалваме и без да се сърдим, че някой не е прочел какво става в главата ни (и душата ни).
Както разбирам, ти може би си имаш конкретен повод да се чувстваш така в момента. Ако думите ми ще те успокоят, нормално е
Всъщност Мулето върши не лоша работа из клубовете, нали
Поздрави!

Защо да не бива да опитваме да отгатваме желанията на другите?
Питам сериозно, защо не? Хайде да поговорим за това.

А Муленцето е душичка Дано да се яви скоро.

Вярно е, че в мига на смъртта сме сами дори да умрем на война, както и в мига на раждането си, дори и да сме нечий близнак. Но, хайде да говорим за времето помежду раждането и смъртта. То се нарича живот. По време на самия живот е възможно и да не си сам. Докато в точките на началото и края не е. Тогава?
Мига на истината... Той отдавна вечe не ме интересува. Какво било истина, какво било лъжа... Всичко е лъжа. Само ти избираш какво да е твоята истина. Не можеш да избереш моята, примерно. Сама си избирам истината, "страшния чичко", и гледам да е симпатяга. Нищо че в следващата серия го убиват... мдам... в сапунения сериал. Каквото си го направиш сам, това ще бъде. Режисирай сам сериала си, и си пиши репликите добре, а още по-добре ги играй. "Живейте и се радвайте ... на ползата от живота. " Да. Това е хубаво. Нали знаеш, че винаги пиша точно каквото мисля?
Приятен ден, грух!

....ще те науча как да ме обичаш без да консумираш....

Tazi replika ot koi sapunen serial beshe?
Dnes si neadekvaten, search.
Tova "Gruh" nakraia ne beshe za teb, a do Well, koito go e upotrebil v drug smisyl, i na kogoto otgovorih. Ne bydi mnitelen... v sluchai, che naistina si.
Goodbye.

Може би дори и в любовта сме сами ... как тогава тълкуваме смисъла от нея ?
Ние мислим, че любовта не е само наше преживяване, нали в това е магията. Но знае ли човек ? Неведъж се е случвало да е несподелена, а пък да си мислим че е ... нима това променя нашите преживявания ? Едва ли ...

Незнам какво си мислиш за конкретния ми повод, но момента ще трае вероятно вечно оттук нататък ако не го измести някой нов аргумент :)))

Постинга ти много ми допада. Като чаша вода, кога си жаден :))
Само дето съм забил кола в мига на истината и гравитирам около него :)))
Но има една съществена разлика. Вяра може би. За точката на смъртта ... за силата на любовта , простираща се отвъд тази граница ...
Аз и вяра ? О, ерес ! :)))))

В любовта не сме сами, Well. Споделената любов е единственото място на света, където не сме сами.
Това, че е несподелена не променя преживяванията, но това че е споделена ги променя... и то как!

Well, какво искаш да вземеш от мига на истината?
Ще ти кажа какво да прочетеш... но пак няма да повярваш. И ти си като мен каквато бях само преди малко време, не вярвах в нещо, докато не ми се случи. Сега е обратното, първо вярвам в него, после то се случва.
Дотук. Ще те срещна другаде.

Опитай с Q в този миг ...

Вярата е изкуство, което знам, че не владея. И знам, че другите владеят по-зле от мене :)))

П.П.
С някои изключения ?

Е, ама дори във Вселенски мащаби няма нищо "вечно" :)
Разбира се, сега ти се струва, че емоционално-психичното ти състояние никога няма да се промени. Ще изчакаме и ще видим

А за любовта...
Хм, може да ти се стори крайно, но смисълът на любовта е много по-обхватен от сехсуалните отношения между двама. Казват, че е много важно да можеш да даваш, но и да получаваш. Убедих се, че е така!
Та не си първия, нито последния преживяваш разочарование. Разбирам те по-добре отколкото можеш да си представиш.
Но любовта в един по-всеобхватен мащаб е много по-удовлетворяваща - но отново си сам.
Ами това е положението - всеки върви по пътя си сам. Всичко друго е илюзия. Понякога пътищата ни се пресичат с други, но това трае само толкова, колкото е необходимо. В един момент вече нищо не можем да дадем един на друг и тогава е нужно да се разделим, за да не започнем съзнателно или не да злоупотребяваме взаимно.
Опа - сложно се получи май
Но ме разбираш, нали?
Поздрави!