Поезията?

Влязох пак в клуб Поезия и пак се замислих. Защо поезията се излива най-вече, когато сме някак тъжни, когато се усещаме... в дупка. И този излив някак ни зарежда, колкото и тъга да струи. Какво се задейства точно в такива моменти?

Свързано е с астрала, ясно, нали там са желанията, чувствата... но... кажете нещо?

Сериозно ли питаш или се бъзикаш ?

Защото отговора си е почти елементарен...
За да твори човек стойностни неща, той трябва да е в състояние на изострена чувствителност.
Изострена , за да долови тънките нюанси на душевноста си.
Чувствителност, за да може да възприеме и отрази правилно доловеното.

Хората по принцип са в раздела на дебелокожите животни, така че за да пробие нещо изолацията им, те трябва да са изведени извън естественото си непукистско състояние. Обикновено такова извеждане се получава в състояние на самота. Идилия, хармония , покой. Избери си което ти харесва!
За съжаление, много рядко се случва да останем сами със себе си и затова може би е толкова много лошата поезия.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

...че не се получава поезия кой знае каква - просто ти влива това енергия?

Иии, да, сериозно беше. Благодаря ти!

То с цялото изкуство и висша мисъл е така - тъгата по неутвърдената реалност на Духа?
Финната чувствителност и тоя недодялан свят... Валсо хубавичко го е казал, мисля .
Предполагам, че когато изведем и в тоя тука свят Духа на Истината, Красотата... няма да ни е вече все мъчничко и тъжно. Много се надявам!

ъъъ много е грозно така разпънато

И сигурно не само защото ми е тъжно...

Едната възприема, другата изказва. Добра комбинация между двете - завладяващи оратори и поети.
Лоша - Екатерина Михайлова.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

вчера в една книга на Богомил Райнов четох, че за да има какво да напишеш трябва малко или много да си самотник. Защото ако непрекъснато си заобиколен с хора- приятели, познати и т.н., и непрекъснато говориш и говориш с тях, накрая не остава какво да кажеш на празния лист пред теб.... Та от тази гледна точка- самотата поражда тъга, но и вдъхновение...

Аха...

Купнеж!

Poezio i Muzo, zapoviadai!
ne sum li az samata ,koiato
tolko riadko poseshtavash?
kakvoto si napisala na list
dushata mi go prashta
vuv Astrala, kudeto
vsichki stihcheta
blestiat v bezvremieto
i sa kristali.

С кон поетът отминава
виолетов здрачът става....

;-)))

се излива, тогава когато този, който пише, има сила
когато има силата да създаде красота

това може да бъде когато е щастлив
или когато е нещастен

поезия е тази магия, която кара хората да се насълзят или да се разсмеят, тази магия, която кара хората за момент да престанат да са това, което са свикнали и да бъдат нещо ново, нещо различно, нещо по-красиво и по-добро... :)

Привет !!!
Мислех да пиша някои мисли но Валсодар и Сивия вятър са го казали вече.
Великите поети пишат във всяко състоянние а на нас обикновенните хора когато сме в "дупка" поезията ни помага да постигнем равновесие. Ако си писала стихотворение може би си забелязала че след написването му вече се чувстваш по центрирана.
Изпращам ти много