ИРА ДЕУМ

Бог не е любов.
Не казвам, че в него няма любов,
нито пък, че може би той не е сред причините за възникването й,
но просто Бог не е любов.

Хората изначално не са лоши и, отвъд различните демагогски простотии, всеки един от нас го знае.
Хората са най-вече сами - липсва им някой, който да им подържи сърцето в длани, да го посгрее с дъх, целувка и усмивка, да ги прегърне през рамо и да им каже:
"Ето, вече си тук, стига си се занимавал с глупости - чакай да ти кажа вица за матроса и куцата кобила ;))) Впрочем, искаш ли чай?"
И този вид любов е над Бог.
Примитивните религии (като протестантските разклонения, например) дори я бъркат с него.
Емоционалните натури я бъркат с традиционното разбиране на тази дума.
Но то не е.

От него започва пътят на това, което би могло да бъде определено като "дълбинно зло".
Сатанаил е първият стъпил на пътеката към черната самота в себе си.
Винаги съм се чудел, дали само голата амбиция ще да е водела Първия измежду ангелите, или - по-скоро, главното, което е искал, е било да опре чело о нечие друго и, отворейки очите си, да види поглед пълен с разбиране, приятелска ирония, заговорнически намигания и онова мълчание м/у двама души, когато те имат толкова много да си кажат, че единственит начин да го постигнат е просто да мълчат.
Защото, този вид любов е над Бог.
Тя е срещу него, отрича върховенството му и оспорва тъй желаната му първична близост с душите.
"Аз не искам Исус - аз искам себе си. И тези, с които Аз искам."
Истинската любов е безумие.
Истинското приятелство - също.
Защото над тях властва Принципалът на Сътворението,
Смъртта, която Му служи
и Справедливостта, която Го налага.
Равенството е Бунт, Раздялата е Бездна, а Копнежът - вълче озъбване.

И прословутият Избор, който всички ние имаме е или
пътят на душата, поднасяща кротостта на своя покой, или
пътят на Първия ангел.
Пътят на любовта.
И - ужаса на нейната непостижимост.
Защото Адът не е нищо друго освен море, в което плуват слепци във плоскодънни лодки и всеки слуша във далечината, как някой някъде неясно нещо вика. Много тихо.

~*~

________
- web -

Мноооооого сложно!
Хората изначално са АГРЕСИВНИ! Те т'ва е как' Пенке - АГРЕСИВНИ!
Маани я ти любовта! Маани го Бог!

АГРЕСИВНОСТ в съчетание със СЕКСУАЛНОСТ!


Фройд и Лоренц!

А САМОТАТА е осъзната. Много по-късно в развитието на индивида! Малкото дете все още не знае какво е това самота. То постепенно я осъзнава! Именно поради агресивността на така наречените "ближни". Маани ги тия изветрели философии!


А СЕКСУАЛНОСТТА се преплита с АГРЕСИВНОСТТА! Също постепенно осъзнавана! И я катализира! Понякога стига до "точката на кипене". Ми виж колко ужасни престъпления са извършени поради ДВЕТЕ! Може да се каже, че ВСИЧКИ престъпления!
А ти ми философстваш. Лелеееееее колко възвишено същество бил Човекът! Грънци! Търкалета!

ЧОВЕК с големи букви е оня, който има ЗАДРЪЖКИ! Едни го наричат морал, други иначе, пък те са си най-простички задръжки. Което не значи, че Агресивността и Сексуалността изчезват. Просто биват ПОДЧИНЯВАНИ и УКРОТЯВАНИ.

П.П. Чел ли си "Завръщане от звездите на Лем"? Ако не си - време е дя й хвърлиш едно око.

Впрочем, познавам много хора, които не са агресивни.
Мама, например.
Познавам и доста хора, кото не са сексуални - Ева Соколова, например.

А ти бъркаш пичовщината с агресията.
В която посока и ти не си агресивен ;)))

А иначе - не ти филосовствам, а си философствам, and there is nothing you can do about it, but join the party?
If you have got the brains.


Говорим за различни, неща, Маг - кое поражда агресията?
А кое поражда сексуалността?
Човешката природа? ...
Еволюцията? ...

Дали само те?

~*~

________
- web -

(не се хващай за правописни грешки, тук не е изпит по правопис!)

Няма НЕАГРЕСИВЕН човек! Майка ти мачка ли хлебарките като ги зърне? И като комшийката над вас си полива цветята и й окапе прането майка ти и вика: "Давай още комшийке!", нали?
Няма НЕСЕКСУАЛЕН човек! Че Чикатило е бил АМПУТИРАН от ПОТЕНТНОСТ, да речем. но не и от СЕКСУАЛНОСТ!
И сигурно агънцето дето от тавата ще ни влезне в стомастите тая вечер касапинът преди да го заколи го е успокоявал с приспивни песнички?

Ама хайде с неприятните неща!
Приятно изкарване на празника!

E разтопих се, докато го четях, но малко не съм съгласен.
Както и да е:)) Някои пасажи ме размазаха :)))
А Е.С. може и да е латентно сексуална :)))
Аз съмлатентно хиперсексуален :)))))))
Да не си агресивен, означава да си в хармония, ако питаш мен.
Пак мен ако питаш, синонимите на "любов" са "пролет" и "хармония".
Но Бог не е любов...
Хъм.
А какво е?

† Амин. †

И сексуалност.
Че както си го подкарал, хората, някак,
прекалено плоски излизат.
А и статиката, която им налагаш,
те врътва в същия ступор.

Че то сексуално-агресивни, сексуално-агресивни,
ама Чекатиловата сексуална-агресивност
е ли равна на Джон Ленъновата, например?
И ако не е, то защо не е?

Иначе, въобще и не споря,
че и нагонът, и склонността към насилие
са съществени & първични страни
на всяка човешка личност.
Но, първични, значи ли водещи?
И кога значи, а кога - не? :)))

Приятен празник и на теб!


~*~

________
- web -

Чикатило е повече агресивен, Ленън - повече сексуален :Р

† Амин. †

Прееба ми капанчето-оооо!
Тъкмо кротко си го водех Маг-а къмто
що е то "Да бъдеш в мир със себе си" и като как
си корелират със "Сексуалността" & "Агресията"
при поведенческите отклонения на нЕкои личности,
ама - карай!


А за Бог ...
Не знам.
Но любов, май, не е.
И то - ако го има, де.

Все пак, може би един от другите
ключове е Въпроса,
кой държи Монопола върху Сътворяването, има ли го този монопол,
и, ако има, в какво се заключават изключенията от него?
Не знам.
Не че нямам идеи по въпроса де.

А ти?


~*~

________
- web -

Тук да не е учебно заведение Факултет "Вечномислени дефиниции".
А хората не са ПЛОСКИ! Там е проблемът! Но ти казах, че усложновяш нещата, защото намесваш Бог!

ЧОВЕКЪТ е изтъкан от противоположности!
Не споменах досега любовта! Та ето как стоят нещата, СПОРЕД МЕНЕ, та и ти да не кажеш, че съм истина от последна инстанция:
а/ Двете противоположности у човека: материалната и духовната, материалното тяло, физиологията VS душевността, емоционалността.
б/ Противопоставянето АГРЕСИЯТ VS ЛЮБОВ и между тях СЕКСУАЛНОСТТА, която има и материален и емоционален характер.
Е, къде сега е статиката? Ми това си е такава динамика, че свят ни се завива!


А проблемът с нашия Господ е такъв - пооплескал е Сътворението! (пак лично мнеие, което обаче се подкрепя от няколкостотин милиона привърженици на МОЯТА религия!). МЛАД Господ е бил, когато ни е сътворявал! Т.е. - Господ не ние сътворил, Той е сътворил правилата на развитие на Вселената, рамките на това развитие. От тук нататък Той не се намесва.

Малко рошави мисли, ама след 4 ракии, 1/2 кило мезета, 1/2 кило агнешко (те - и аз съм агресивен) - толкова мога!

П.П. А "Истината е някъде там!" Всеки намира своята истина за равновесието в себе си на онези 5 сили! За това му помага и стадното съществувание, т.е. обществото! Издънки има! Пак ти казвам - прочети "Завръщане от звездите". Всичко онова го има ТАМ! Лем освен всичко друго е и психолог.

Лека вечер!

в "намесването на Бог".

Сами по себе си, хората, като психо-социални персонификации на агресията & либидото не биха били толкова интересни, ако това не би имало връзка с Него и всичко наистина би могло да бъде сведено до някакъв вид дуализъм ;)

Въпросът е "Каква е тази връзка?"
Не съм съгласен с твоето мнение, ако и определено да е интересно и има своя ... хъм ... чар, но дори и да предположим, че си прав, ето, бих се разбера твоето тълкувание на този въпрос.

Ако Него Го няма - обяснението ще да би било твърде лесно, печеливше & приятно, НО - ако Го има? ;)))

Виждаш ли, за мен Злото не е част от Сатанаил.
Защото Злото би могло да бъде Самодостатъчно.
А Любовта - не. Или поне тази, за която говоря.
Затова така и започнах -
"Бог не е любов".

~*~

________
- web -

Всъщност, първият ангел е бил най-обичаният, любимец, галеното дете, любимото друго същество, в чието чело вероятно Бог е искал да опре своето, да погъделичка Сатанаил по гръбнака между крилата, да си поиграе с него. Обаче както винаги се случва с любимците, презадоволените, всичко имащите, на Сатанаил не му е било достатъчно. Писнало му е... И как е изкарал Бог вън от самообладание?! Ами като е посегнал на творението му. Теглил му една майна, извъртял се е, тропнал е с крак и за да получи повече, заради авантюрата, от интерес, от инат - е взел да се закача с дъщерите на Ева. Обаче не успял да постигне искания ефект. Вместо да получи повече любов, вероятно, или повече внимание, е предизвикал ревност.
Кво ли си е казвал Бог. Глей го сега Сатанаил, галеник, любимото ми момче, красавецът - вместо да се радва на Мен, Създателя на всичко - той прелъстява тленните създадени от кал, посяга на някакви хора, представяш ли си?
И ето ти драма. Стремейки се към Бога, божието, висшето, към повече любов, Сатанаил предизвиква потопа. Бог се гневи, позеленява, трещи и праща дъжд.
Кво ли си мисли?!
На ти сега Сатанаиле, чедо, на ти сега любов...
Абе, не зная защо го пиша всичко това...
Но мисля, че на Сатанаил никак не му е комфортно тук. Не зная къде бях чела... нещо подобно...
Кога ще настъпи Рая?! И отговорът - когато Сатанаил на бял кон се върне вкъщи и Бог го посрещне на прага...
Тъй че Бог е любов. Защото идеал няма, няма любов без ревност, дразги, яд, тропане с крак. Бог, този ревнивец, този самотник май знае най-много за нея.
Това май е първата любовна история. А колко много импровизации може да има... Ако Бог с всичките му проявления на любов се намеси в някоя история... Е, какво повече от това може да иска човек.
Историята с Дева Мария обаче едва ли е била разтърсващо тръпнеща, зашеметена от страсти. Слязъл Гавраил, погледнал момичето Мария и кво ли си е мислил?!
Егати, егати, егати - Бог харесва това момиче, пък не се осмелява, да й го каже лично.
Аре, да сложа точка...

В коя любов има равенство, в коя - не?
И къде връзката е по-силна?
И това ка е свързано с Духа (не душата) на човек?

Сред съчетанията
учители-ученици,
приятели,
любовници,
кои по ти тегнат към сърцето?

И от кое по имаш нужда?
И от кое кога по я имаш?

Много въпроси станаха, част от тях са си и чисто риторични, аз себе си нещата съм си ги решил, предполагам ти - също.

И все пак ...

~*~

________
- web -

Но, казах, Той е дал еднократно рамките на равтие на Вселената и на нас като частица от нея. От там нататък Той не се намесва. Проблемите и тяхното решение са си в НАС! Бог не е нито любов, нито агресивност, нито алтруизъм, нито омраза! Той е Бог - създател.
За какво да търсим Бог да ни решава проблемите? Помниш ли приказката за НЕВОЛЯТА?

А ДУАЛИЗМЪТ го е задал ТОЙ! Още на (колкото и да отбягва от темата на тоя клуб и да отива към клуб Физика) ниво елементарни частици (не само двойките "частица-античастица" а и други видове чифтове. И (извини ме за наукообразните Вечни (раз)мисли) - той е сбъркал в броя на кварките - трябвало е да са 10 (сефиротите на Кабала) а не 6. Но дотук по проблемите на връзката на физиката на елементарните частици с душевността на Хомо сапиенс. Макар, че те са неизбежни.

И друго - моята религия не признава съществуването на Сатаната като носител на злото. Дявол няма! Измислили са го за да оправдаят унищожаването с огън и меч на тези, които са почитали волските рога като един от символите си - предците на моята религия. Езичниците.
Носителите на злото сме ние! И ние трябва да го изкореняваме от себе си!

И така, вместо резюме: Бог не е ЛЮБОВ, но ни я е дал за да побеждаваме с нея злото в себе си. Така той поправя грешката на Сътворението.

Лек ден!

Оу! Изззззвинявай за преебаното капанче Друго ще турнем.

А за монопола... ми не знам, обърни се към комисията за нелоялна конкуренция.
И, нали помниш, някой си Франкенщайн се опитал да отвори малка фирмичка за сътворяване, ама какво му се случило....
Аз претендирам само за участие в монопола за сътворяване на простотии :)

† Амин. †

Абе, не мога да ти отговоря на тия въпроси. На нито един от тях не ми хрумва отговор. Всяка любов, която съм преживявала, ми е на сърцето. Всички те са различни и от всички съм имала нужда и имам и въобще... Не ги деля на такава или онакава, на бяла или черна, на силна или каквато и да било... Ще им отнема загадките, ако зная всичко това... Нали ти казах - не зная. Толкова ли е важно да се слагат категорични черти между това и онова...

сам го каза - "Бог не е любов" ;)))

А иначе проблемът с намесата/ненамесата,
както и с дуализма, впрочем, ще отиде към дилемата
е ли Бог абсолютното пасивно познание,
или е нещо по-така - по-активно?

Но тук - както сам разбираш,
изкача другата закачка, а именно,
че, всъщност, ВСЯКА форма на активност
(вкл. и - сътворяването )
някак си отрича "ненамесата"? :)))

~*~

________
- web -

и - важно е, ако искаш да си рационален.

Отваряйки тази тем, май бях повече първото,
но всяко задълбаване нататък води към второто, нали?


~*~

________
- web -

Когато отговарях на твоята тема, ми се струваше, че е така. Вярно нещо е това с интуицията. Първо нея чуваш. Или поне аз. Е, ама е гадна и мръсница. Не ми е подсказвала сега числата от тотото, нито какво ще дават по Сънчо... Дали ще убият главния герой, красавеца, най-хубавия. Или дали ще се вземат с еди-коя-си.
Обаче като чуя думата рационалност, изпадам в паника. Начи, ский кво се получи. Ти започваш така - Бог не е любов. Аз някъде ти казах в някаква дяволска връзка, че е точно така, демек не си прав. Като минат тия думи през ситото, остава една дума. Максисум две. Аре три да са. Бог, любов, Сатанаил, аз и ти)). Шегувам се. Та какво рацио при тези думи без последните...
Аз също не вярвам съвсем, че Бог е любов. Ако го нямаше Сатанаил каква любов? Какви пет лева, кви цифри, и въобще - абе, аз кво правя тука.
Така е май с рациото или с интуицията. В нашия случай, в моя по-точно, не мога да им тегля чертата и да вдигна ГКПП по средата.
Тц, пак нещо се обърках. Няма значение. Това е.

Замесил Той тестото, сложил малко повече мая, оставил го да втасва и седнал да го наблюдава!
Пък тестото расте ли расте, после превтасва, после малко вкисва..... После пак започва отново. А той си гледа, ли гледа.....