някаква лична тема

Случи ми се нещо тези дни. Не дни, а месеци по-скоро, но това е друга тема.
Та се замислих - какво може да ви накара да си тръгнете от някого, с когото сте свързани в дългогодишно приятелство? Някой, за когото сте смятали, че ще бъде до вас в трудни моменти, и той нерядко е бил. Някой, с когото сте споделяли важни и не толкова важни неща, прекарвали сте приятно времето си и сте били наистина близки.
Какво може да изкриви отношенията ви с някого дотолкова, че това да се счупи. Да не искате да лепите парчетата, защото счупеното си е счупено и при лепенето винаги липсват парчета ...Да го превърне в някой, за когото не е нужно да се бориш.

DOVERIETO , draga MEGAN

D O V E R I E T O
- to chupi chachata.

I ot napisanoto usechtam che parvo pri teb se e propukalo.
Chudja se na tesi magki individi - NE RASBRACHA LI ot obchto , bliso 7 hiladoletija chovechka istorija che GENSKATA INTUIZIJA e bespogrechno sredstvo sa otkrivane na ISTINATA i kanal sa parvite prisnazi na NEdoverieto. A edin pat prokradnalo se v otnochenijata megdu dvama duchi , TO (NEdoverieto) chupi i naj-sdravata chacha.
MIla MEGAN, ti si v predposlednija etap - otkas ot borba.
No ima ochte edin - chovechkoto PRENEBREGENIE i genskoto SACHUVSTVIE, svarsano s PROCHKATA.
Koeto magete mnogo chesto rasbirat kato DOBRINATA na genskoto sarze i tosi im spomen gi topli v studenite samotni nochti.

SACHTO LI ???
ni e dal BOG tasi IGRA,
protichachta vinagi po edin i sachti szenarii ???
NIMA v tasi MAKA trjabva da se "isvisjavame"???




medea

не понасям ЛЪЖАТА и ЛИЦЕМЕРИЕТО във всичките им разновидности и степени.Така,че със сигурност точно те биха ме накарали да променя отношението си дори към човек който съм смятал че ми е много близък.

На мен ми се случи, когато този мой приятел си намери идея- фикс и целият му живот се завъртя около нея. В продължение на година опитвам да го извадя от това състояние, да направя нещо, с което да го върна към мен и всичките му останали приятели. Уви, всичко се руши, много малко идеи останаха, за да спася приятелството ни. Мисля, че сме изтощени и двамата - защото наистина споделяхме всичко и ни беше добре да си говорим с часове.
Не сме загубили доверието си- не, нито общите интереси - просто...нещо се счупи в него и това разрушава и всичко- като лавина е.
Ако мога да го спася някак това приятелство- ако мога- бих го направила. Но вече ...не знам как.

И ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит...

Ровър вече го е казал - лъжата! Злонамерената, долна и непредизвикана лъжа.
Настани ли се ТЯ в отношенията между хората - няма връщане назад!
Е, има грешки има и прошка, има и компромиси. Ако се гледа по-надалеч, а не само момента, може и да се спаси отиващото си приятелство - така мисля.

Склонна съм да лепя парчетата. Просто трудно се отказвам от нещо, което съм харесвала, даже и да се залепва накриво след счупването. Това, което не се е залепило добре, го запълвам със спомени.

За да си тръгна от някого по този окончателен начин, който описваш - може да се случи, ако е настъпила коренна промяна в мен или в другия човек. Просто аз или той(тя) вече не сме същите индивиди. Променили сме се, променила се е ценностната система в някой от двамата, или и в двамата. И това вече е друг човек просто, когото не разбирам. Но това общо взето е краен случай, ама много краен, защото хората много рядко се променят така тотално. Не ми се е случвало, теоретично разсъждавах.

А, бих си тръгнала също и ако другата страна не иска да лепи...счупеното.

toja red na misli...
"otkazvam se da se borja" (v opisanija po-gore nachin), kogato promjanata e takava, che vseki vurvi v posoka, kojato ne pozvoljava nikakvo presichane na dushzevnite nischki...obiknoveno v takiva prijatelstva rjadko se projavajva luza ili lizemerie, po-tqnki i neulovimi sa sluchvastite se subitija(pone pri men)...no se okaza, che ne sum v sustojanie da poddurzam iljuzijata samo zaradi minalite, zaedno preziveni nesta i migove (puk bili te i mnogo stastlivi i nepovtorimi)...za koeto ponjakoga suzaljavam...ama samo ponjakoga...
:)

Нищо.

Ей, много ти е труден въпроса:((
Страхувам се, че ако се замисля сериознои щеми мине и частицата добро настроение:))Весели празници!

Труден въпрос. Може би ненапразно е казано, че всяко начало има и край. И човешките отношения са като всичко останало - изхабяват се с времето. И идва раздялата. Въпросът, според мен е дали трябва да се гледа на това като на трагедия или следва да се приеме философски и да си кажеш, че животът за тебе не свършва с тази раздяла, а продължава и сигурно ще има и други раздели. Та нали целия ни живот е низ от срещи и раздели, от надежди и разочарования, от амбиции недостигнати. Но май накрая идва момент, в който си казваш: И какво от това?

Когато някой престане да бъде такъв, какъвто е бил означава,
че всъщност никога не е бил такъв....

Така че не го взимай навътре.

напасване, макар и по друг повод. Дребни недостатъци, неприемливи за теб, откривани с течение на времето, но повтарящи се с нарастваща интензивност, например, могат да те докарат дори до органическа непоносимост към другия...
Знам само, че в такива моменти трябва да се бяга бързо... ама много бързо, докато не си намразил самия себе си.

Марули, (3) - безкрайно зелено поле, сред него седи и се пули едно възхитено теле

Oh kak dobre si go kasala...ama tochno ,ama mnogo tochno-tochno taka i as go usechtam .Drug e vaprosa sa "barsoto bjagane"...

medea

друг - после ти е пусто, празно, незапълнено, казваш си "И все пак, ако бях останал/а, може би..." Изпитваш угризенията, че не си довършил дакрай започнатото. Дори мъничко те е срам от собствената ти слабост в проявената сила да се откъснеш.
Но нищо от това не е в състояние да те спре да избягаш още в мига, в който страхът, че ИМА ВЕРЯТНОСТ да загубиш повече, ако останеш, отколкото ако избягаш, плъзне в душатата ти. Защото веднъж появил се, този червей се храни и расте дори само от собственото въображение. И трови всичко наоколо. Тогава къде е смисълът да спреш?

Марули, (3) - безкрайно зелено поле, сред него седи и се пули едно възхитено теле

ste go nauchim "barsoto bjagane" bes kolebanie i bes "samopodhranvachti se chervei"...
Ranobudniche...kak isdargach do tolkova ksano ?

medea

pitash:)))ama izdurzam stoto jam kiseli krastavichki i bavno, no sigurno pridobivam tehnija vkus....
a inache si imam razni bodjasti me mesta, ta mira ne mi davat...

бързото бягане се учи далеч по-лесно от оставането А понякога обучението и самообучението спира на първия етап

А как издържам ли? Е, това все пак не е традиция...понякога си лягам и по-рано

Марули, (3) - безкрайно зелено поле, сред него седи и се пули едно възхитено теле

"kisela krastavichko"
pak sme 3-te...maj nachite mesta sa naj-bodjachti i nachite krastavizi naj-kiseli???
utre(dnes ) ne si li na "fronta"???
leka nocht krastnize!

medea

kak tochno ste vidim...mai njama da se ljaga...
a ti?:)

po-kratko i po-jasno ne bich mogala na tasi umorena glava da go rasbera A TI kak go ismisli ...
leka nocht i na teb i dobro nachalo v novata sedmiza ti gelaja!

medea