Обратна Пролет

Да се прибираш в собствената къща,
когато трепета смирено гасне...
В посоката обратна на сърцето..
Да крачиш сив и стихнал…
Когато на любов нощта ухае..

Това ли ,братко, ти постигна?
Това.. мечта ли бе?...Самохипноза?
Или съдбата на мечтата е..
да се превърне във психоза??

Въпреки ,че стиховете тук не предизвикват много коментари...ако се настроихте на тази вълна пишете..Нали ме разбрахте?
Не изпитвате ли чувството за "обратна пролет" когато се прибирате вечер в къщи и се движите в обратна посока на излизащите?На тези които са свободни и необвързани от нишките на "живота"..не им ли завиждате ..ужасно много ..или поне мъничко?
Поне на някои от вас се случва..сигурен съм..

"Човек е роден за борба! Робът за Свобода, Свободният за Съвършенство!"

................

medea

Не съм съгласен с "Обратната пролет". Пролетта, поне моите около 40 осъзнати пролети, винаги е била еднаи съща - свежа, млада и красива, независимо от това какво ме е обсебило в момента. Пролетта е надежда!
А обратната посока?
Ако си изживял успешен ден, ако се прибираш с усмивка върху умореното си лице, в собствената ти къща ще е също така светло и хубаво, както и навън.
Ако са те натиснали унищожителни грижи и проблеми, пак у дома можеш да намериш спокойствието и уюта.
А и в двата случая нищо не пречи да си хванеш подръка "нишката на живота" и да изживееш заедно с нея красотата на пролетната вечер!

Sega vigdam postinga s korekturite...i veche VJATARA e drug.
Snochtnija - kratkija variant , na men lichno poveche mi haresa-poveche mi kasa.
Snochti me natagiha dumichki kato "siv" "stichnal", a sega "psihosa" i "samopsihosa"...
Samo savistta kam "islisachite " li te machi?
Mili Solaris,
men ne me machi , sachtoto imam prividnata si SVOBODA -prosto se mjatam na konja i moga dori da ne se obadja...eh posle moge da se nalogi edin SMS...ama s tova istorijata se prikljuchva.

V tosi smisal "savist" kato tvojata ne mi se e nalagalo da ispitvam.
No pri men ima i nechto drugo raslichno ot pri teb - VAVELA sam JASNOTA v otnochenijata mi u doma i povedenieto mi.
VSEki sluchaj e unikalen - satova ima dumata SADBA
Iskam da ti otgovorja na poetichnoto s poetichno ,
no ne sam tas VALNA.
V PROSAta na givota sam potanala
Vsjako NECHTO na tosi svjat e valna (sinosoida s MAX i MIN)
Satova mili ,saberi sili
sachtoto idva sledvachtija greben...

medea

Мечтата е мечта, за да се сбъдва.
мечтата не руши, тя не убива
и всъщност сбъдната мечта за теб е
и твоята любов красива.

Да стигнеш своята мечта, да я усетиш,
във своите длани да я сътвориш
и после тихичко да я целунеш,
погалиш нежно и приспиш,

тогава твойта пролет светла
ще бъде твоят страстен стих,
и твоята любов неземна
ще бъде твоят апокриф.

И ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит...

BRAVO - obicham tasi tvoja NEabastraktna strana - ot tam idva sa men svetlinata ot malkoto ti fenerche...
Kato te vidja -vigdam STARIJA grad i sarzeto na PLOVDIV kak tupti.
POSDRAVI

medea

обратно в къщи при "тривиалната" пролет - има я и в собствения дом...все пак!Тя се крие в очите на тези които те посрещат на прага,в гласа и думите.....с какво са по-различни от тези навън?!И защо ИСТИНСКАТА пролет да се вихри само навън.Виждам колебливите ти стъпки към дома,как си отива топлината от теб когато отвориш пътната врата!Защо!Не внесе ли и ти част от студа в затворената стая! ЗАЩО,след като си СЛЪНЧЕВ!Дома е такъв какъвто си го направиш сам ТИ! Искрено ти желая да усещаш пролетния полъх всеки път когато се прибираш у дома!

Със стих красив душата ми погали
И слънце над света изгря..
Вечерните тревоги то пропъди
Усмихна ми се Пролетта!!

"Човек е роден за борба! Робът за Свобода, Свободният за Съвършенство!"

Според мен няма такива необвързани от нишките на живота. Пожелавам успех на излизащите и си казвам с тъга, че за мен е късно да тръгвам за където и да е и затова се прибирам примирен.

според мен никой не би могъл да ти отнеме свободата - освен самия ти
свободата на избора имам пред вид

а пролетта просто няма нищо общо с това



"Хвърли добро зад гърба си , ще го намериш пред себе си ..."

SACHTO li horata NE LJUBOVTA , v pismoto ti vidjacha ,
a SAMO na proletta "OBRATNATA STRANA " sasrjacha ???
NIMA pomisliha che TI "obratno" chuvstvach proletta,
NE rasbracha li che CHOVEK s takiva setiva
usetil veche LJUBOVTA ,edva li chte obarka SAMOTATA
s edna, plavno prelivachta, se topla vecher v nochtta .



medea

Вървеше манго с кръпките на задника
и с протестиращи черва.
Не беше ял и подъл глад го мъчеше
къде по-силно от дъжда.
Запсува ядно, но се спря усмихнат -
късметът му бе тук.
Мухлясъл хляб се кипреше из мръсотиите
на калния боклук.
Протегна черни пръсти да го вземе,
доволен и щастлив.
Тогава вятърът захвърли във краката му
един омазнен лист
със стихове :
"Този път заедно взехме решение.
Не трябва да фискираме неудобството.
Не трябва да пресичаме нашите пътища.
Не трябва да си крадем взимно надеждата.
Това да продължи , докато не ни принуди времето..."
И толкова , не продължи обаче.
Запсува манго пак:
"О, виж, аллах, какъв простак безумен,
какъв презрян глупак!
Любов поискал , стихове написал,
и даже й ги дал.
А тя, естествено, ги сложила на мястото им -
в тази мръсна кал."
Захвърли манго отвратен листа
в болкуците обратно.
Изяде хляба, наруга дъжда.
И стана му приятно.
Така изчезна и последното съмнение
във извода проклет :
"На любовта единственото място
е кофата за смет."

За мен въпроса - дали съм те разбрала - не стои. Знаеш, че е така.
По скоро са ми интересни следните въпроси:
Кое пречи да се върви по посоката на сърцето?
От какво сърцето заприличва на огнище, в което ровят с пръчка пепелта -
у дома?
Ще охладней ли живата жарава, която под клепачите гори - навън?

Кога човек иска да "скъса синджира" - като не му е комфортно.
А кой и как е допринесъл за този дискомфорт е друга тема.

Спомних си един виц:
Какво е брака? - Крепост, в която тези, които са вътре искат да излязат,
а тези които са отвън - да влязат.



@=>=>=

Да се завърнеш в бащината къща,
кога, прасенцето, заклано гасне...
и виж в какво съседа се превръща,
когато кофа със червено вино прасне...