Опълченците на чипа
9 отговора
249 прегледа
Опълченците на чипа
Нека носим още черти по стъклото,
останки от вирус, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор.
Нека ни отрича историята, нека,
нека е трагично името ни, нека.
Шестнайската стара и старий осмак
в миналото наше хвърлят своя мрак.
Нека да ни сочат с присмехи обидни
файлове изтрити и дирите стидни
по диска ни още от вируса стар.
Нека таз свобода да ни бъде дар !
Нека! Но ний знаем, че в наш'то недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди.
Защото там нейде, вдън кабинета,
що етажа горен крепи в мезонета,
намира се някой див, чутовен чип
покрит от програми и от кървав ZIP
на безсмъртен подвиг паметник огромен,
защото на чипа има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в наш'та история кат легенда грей.
Едно име ново, голямо, антично,
кат Херкулес славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът
и на клеветата строшава зъбът.
О, Intel !
Три дена смелите програми
как платката бранят. BIOS-а и RAM-а
трепетно поврарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни ! Дванайсети път
вирусна атака по платката дива
и EXE я стеле и COM я залива.
Вируса безумний CALL-ва чипа пак
и SEND-ва: "Идете! Тамо са раите!".
И вируси тръгват с викове сърдити,
"KILL" message платката разтресе.
Чипа отговори "Invalid process".
И с нов дъжд матрици и масиви мъртви,
програмите наши, опискани с кърви
пускат и отблъскват без сигнал, без ред.
Всяка гледа само да бъде напред
и буфер геройски на Del да изложи,
един вирус повеч изтрит да доложи.
Конзолата екне. Бластери реват.
Спойки прегряват, топят се, гърмят!
Идат като тигри, падат като овци
и пак се копират; програми орловци
кат лъвове тичат по страшний редът,
прихващат сигнали и връщат "corrupt".
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
отникъде взорът надежда не види
и RAM-а препълнен не стига за тях.
Нищо! Те ще паднат, но честно, без страх -
кат някои модеми след "server reset"-а.
Дънната платка е вече превзета.
Песледният напън вече е настал.
Тогава F-Prot, наший генерал
SEND-на гороломно: "Млади опьлченци,
венчайте машината с лаврови венци!
На вашата сила Intel повери
BIOS-а, войната и себе дори!"
При тоз message силен програмите горди
очакват геройски вирусните орди,
бесни и шумещи! О геройски час!
Някой прихваща intrrupt тогаз,
буфери липсват, но source-ове траят,
масив се изтрива - assembler остая.
И сладката радост до крак да измрат
пред цялата мрежа, но тоз славен път,
с един Del юнашки и с една победа.
"Мрежата цяла сега нази гледа,
тоя чип висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали - да мрем по-добре!"
Няма вече памет! Има хекатомба!
Всеки KB-айт меч е, всеки преход - бомба,
всяко нещо - удар, всеки код е плам.
Байтове и думи изчезнаха там.
"Записвайте нули" - някой се изкряска
и нули двойчний фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк
трият, презаписват като живи пак!
И вируси тръпнат, друг път невидели
ведно да изтриват и живи и умрели
и платката цепят със демонски вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
програмите наши, като скали твърди,
assembler-а срещат с железни си гърди.
И фърлят се в RAM-а, в в свирепата сеч,
като виждат харно, изтрити са веч...
Но вълни по-нови вируси дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки.
И още миг - ще падне заветния FAT
и някой се сети...стартира FORMAT.
............
............
............
И днес йощ Intel, щом вирус прихваща,
спомня си тоз ден бурен, копира, препраща
славата му дивна в архивен ZIP
от шина на шина и от чип на чип.
Има три вида хора - част от проблема, част от пейзажа и част от решението.
останки от вирус, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор.
Нека ни отрича историята, нека,
нека е трагично името ни, нека.
Шестнайската стара и старий осмак
в миналото наше хвърлят своя мрак.
Нека да ни сочат с присмехи обидни
файлове изтрити и дирите стидни
по диска ни още от вируса стар.
Нека таз свобода да ни бъде дар !
Нека! Но ний знаем, че в наш'то недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди.
Защото там нейде, вдън кабинета,
що етажа горен крепи в мезонета,
намира се някой див, чутовен чип
покрит от програми и от кървав ZIP
на безсмъртен подвиг паметник огромен,
защото на чипа има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в наш'та история кат легенда грей.
Едно име ново, голямо, антично,
кат Херкулес славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът
и на клеветата строшава зъбът.
О, Intel !
Три дена смелите програми
как платката бранят. BIOS-а и RAM-а
трепетно поврарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни ! Дванайсети път
вирусна атака по платката дива
и EXE я стеле и COM я залива.
Вируса безумний CALL-ва чипа пак
и SEND-ва: "Идете! Тамо са раите!".
И вируси тръгват с викове сърдити,
"KILL" message платката разтресе.
Чипа отговори "Invalid process".
И с нов дъжд матрици и масиви мъртви,
програмите наши, опискани с кърви
пускат и отблъскват без сигнал, без ред.
Всяка гледа само да бъде напред
и буфер геройски на Del да изложи,
един вирус повеч изтрит да доложи.
Конзолата екне. Бластери реват.
Спойки прегряват, топят се, гърмят!
Идат като тигри, падат като овци
и пак се копират; програми орловци
кат лъвове тичат по страшний редът,
прихващат сигнали и връщат "corrupt".
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
отникъде взорът надежда не види
и RAM-а препълнен не стига за тях.
Нищо! Те ще паднат, но честно, без страх -
кат някои модеми след "server reset"-а.
Дънната платка е вече превзета.
Песледният напън вече е настал.
Тогава F-Prot, наший генерал
SEND-на гороломно: "Млади опьлченци,
венчайте машината с лаврови венци!
На вашата сила Intel повери
BIOS-а, войната и себе дори!"
При тоз message силен програмите горди
очакват геройски вирусните орди,
бесни и шумещи! О геройски час!
Някой прихваща intrrupt тогаз,
буфери липсват, но source-ове траят,
масив се изтрива - assembler остая.
И сладката радост до крак да измрат
пред цялата мрежа, но тоз славен път,
с един Del юнашки и с една победа.
"Мрежата цяла сега нази гледа,
тоя чип висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали - да мрем по-добре!"
Няма вече памет! Има хекатомба!
Всеки KB-айт меч е, всеки преход - бомба,
всяко нещо - удар, всеки код е плам.
Байтове и думи изчезнаха там.
"Записвайте нули" - някой се изкряска
и нули двойчний фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк
трият, презаписват като живи пак!
И вируси тръпнат, друг път невидели
ведно да изтриват и живи и умрели
и платката цепят със демонски вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
програмите наши, като скали твърди,
assembler-а срещат с железни си гърди.
И фърлят се в RAM-а, в в свирепата сеч,
като виждат харно, изтрити са веч...
Но вълни по-нови вируси дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки.
И още миг - ще падне заветния FAT
и някой се сети...стартира FORMAT.
............
............
............
И днес йощ Intel, щом вирус прихваща,
спомня си тоз ден бурен, копира, препраща
славата му дивна в архивен ZIP
от шина на шина и от чип на чип.
Има три вида хора - част от проблема, част от пейзажа и част от решението.
