Страхът от самотата

Страхът от самотата, студените очи на непохватен екзекутор и тялото превръщащо се бавно в радиоактивен прах.Три възела на стегнатата примка.

Отвън морето непрестанно се надига.Една вълна застава на колене и леко бяло острие пресича я от край до край.Тогава пяната започва да шурти.Секунда или две преди да свърши всичко.В морето силата е тъй непоносима.

Зеленото.Безпомощен пред този цвят, щастливо би се разделил с мъчителната свобода.Зеленото - фатална пропаст на води, в които умореният захвърля личния товар, адрес на животворни сокове през краткотрайния сезон на любовта и магнетична сянка на греха.Зеленото на нейните очи бе избледняла капка в свойта есен, очи, които никога не са откривали смъртта, студените очи на екзекутор.

Отвън, над изтезаващото се море, луната е отразяна глава.Светът е върнат в изначалния си хаос и само Божи дух се носи над водата.
О, Господи, недей, недей започва всичко отначало.

о..как ли съм го пропуснала? на всички тук им харесва да си играят с думите. удоволствие е да срещнеш някого, на когото това се отдава. и то добре :-)

немногословието е прекрасно

А аз вече си мислих, че за тук практикуващите поезията е само там, където има рима.Радвам се на всеки, който търси отговора на вечните въпроси, който живее във вечните митологеми.Той е благословен, защото само той е в състояние да потрепери от представата за величието на човешкото, пронизало и неговото смъртно битие и неговата безсмъртна душа.В този трепет е и неговата награда.
Истинският читател е равен на твореца, защото той носи в себе си това, чрез което писаното слово може да оживее в него.Ако той го няма в себе си и творението на автора ще остане мъртво.Истинкият автор е този, за когото произведенията на другите не са заплаха.Той вече е израстнал достатъчно, за да може да им се зарадва.
Мило, момиче.Ти си стъпила на верния път.Не се отказвай от него.