ТЯ вече е при мен -

а след пет месеца ще ражда !
Десет години се гледахме с нея - тя от партера, аз от терасата на четвъртия етаж...
Десет години - сутрин, следобяд или вечер надничах над парапета - и я виждах, че гледа и се протяга към мен - в сумрака, или огряна от слънчевия лъч...
Десет години - в събота или неделя бях при нея, в откраднатите два-три часа...
От днес е вече при мен, вече сме заедно с нея. В първите мигове - когато я изнесох, издигнах - беше замаяна - от височината или близостта, но точно тогава ни запръска хубав, освежаващ дъжд...Онзи отгоре ни е наблюдавал май, та ни е поздравил...

Преди десет години я доведох от дунавското ми село и я засадих в двора - тогава млада лозичка, едногодишно бебе - може би...Днес опънах теловете и я изтеглих горе - вече пораснала...Между клоните и шумака на крушата - и право на терасата - при мен...
Заобиколих комшиите, които любезно ми отказаха да я прикрепя по техните балкони, убедени: а/че виждат в мое лице откачалка и б/че по нея щели да им се качват крадци...

Карах се по-рано със Свирепата Спаска - бабичката-скандалджийка от първия етаж, която млатеше и брулеше с бастуна си младите и ластари...

Псувах Серсеминът Спиро - шофьорът от партера, който късаше теловете, които бях опънал долу на времето...

Мълчаливо подминавах Суетния Суеков - бивш царски офицер, който иронично ме питаше дали няма да си докарам и кочината в двора...

Днес обаче - точно тези тримата ги няма във входа - онзи горе - белобрадият - ги прибра - кой поради старост, кой поради язва...

Сега на партера живее младо семейство с дете - любезно-неутрални сме с тях, но гледам - накачени са много мартеници по клоните пред вратата им, та съм спокоен, че те няма по тъмното - ХРЯС - с брадвето тънкото стъбло на лозата...имам им доверие...даже и да се скараме нещо...

Та, от днес - тя е при мен...По нататък, когато съм уморен или в особено настроение - ще сядам със студената биричка, или кафе, или каквото там - под клоните и -
аз съм я закрепил здраво -
тя ще е в мене вейки свряла...

И така, любезни дами и господа, ако в някоя лунна нощ сте около Руски Паметник - и внезапно чуете да се носи песен - над празните улици, над кофите с боклук, над помиярите около тях, над спрелите таксита пред заведението "Еликсирите на младостта", над денонощния магазин с дежурния просяк пред него - та ако чуете да се носи силно и фалшиво пеене - "...за сърцааата щооо се любяааааат....", то знайте, че това е селянинът - в особено настроение - под гроздовете на лозата, която пак е в него вейки свряла...Не се стряскайте, не бързайте да викате разните му там Пожарни, Полиции, Психиатрии, а най-много си запушете ушите, ако като деца сте карали солфеж например...

И още - не търсете лозата, за да я хряснете в тъмното - с тесличката по тънкото и стъбло. Защото - наистина ви казвам - Свирепата Спаска, Серсемина Спиро и Суетния Суеков - онзи горе си ги прибра. Попоглежда надолу той, пази ми лозата май, намира и за нея секунди време из божиите си дела...
Само през зимата - ако желаете - стискайте палци - да не измръзне тънкото и стебло...Пък ако правите това - наесен ще има и за вас малко от тъмновилетовите и, продълговати, твърди, сочни и уханни зърна...

Та, любезни дами и господа - с това мога да ви се похваля днес - вдигнах си лозата. Тя вече е при мен. А в ранната есен ще ражда...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Уж все с едни и същи инструменти и материали си служат - все с четката и боята, а различни неща излизат...
Оживя ми тая лоза пред очите... като е слънчогледите на оня майстор... Гог...
Да си жив и здрав, с., да очуваш тая нежна прелест и чадата й...
Пък наесен - картинка пак ще чакаме, хем с лозата, хем със зърната, че и винце може да има

Умееш да си служиш с четката... майсторски - не като бояджия...

Марули, (3) - безкрайно зелено поле, сред него седи и се пули едно възхитено теле

Тъй някак мило ми стана, че ТЯ вече не се протяга - ами си е достигнала стопанина...

А за първи път ли ще ражда?

mi, tja veche i pri men se pojavi i sega se chudja kude da ja djana...uvi e okolo monitora, okolo rafta s knigite i drugija s raznite kaseti i diskove i gledam, che se nadvesi nad legloto i me privikva, privikva:)))))
spolai ti:)
ste i stiskame palzi..dai da doziveem pqrvo zimata...
esenta da ne vzemesh da se otmetnesh da pocherpish s kakvoto si obestal...ama i da zabravish, ste napomnim...tuk vsichko se protokolira i zapisva i podpisva i ...
leka nost ..
hmmm...sigurno neja ste sqnuvam:)

ще я чувам, за да я очувам /май отчувам по-звучи/ тая нежна прелест с чадата и. Пък наесен - тая година само един-два грозда, догодина - повече...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

първескиня, както казват бабите...

Е, по-рано имаше зрънца, но те не оцеляваха и не узряваха в ниското и сенчестото...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

не забравяааам, не се отмятам, все съм си на едно и също място...Само 30-те ютии на прозореца ръждясаха и Щирлиц-овата шапка ми я изядоха молците...
Пък белким наесен, догодина - се обадиш като проФФФучиш...
А сега - добро утро, небето порозовя - и отивам да си я гледам наживо...лозата

прост селянин, ама много прост ви казвам !

след първата нощ, прекарана на високо - съм смаян да видя, как лозата се е прилепила с младите си зелени листа и ластари /хм, не е хубава думата/ към парапета - там, където го е достигнала и е закрепена...Увива ги около парапета, закрепва се с нежно упорство, сякаш се страхува да не се изхлузи обратно...мога само да кажа като Алеко прад Ниагарския водопад - който може - нека го опише...
Аз пък съм я закрепил здраво...

Хм, усещат ли нещо растенията... чувстват ли нещо... мислят ли нещо...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Този път ти предизвика шока в мен:))))))
Започвам да чета, мислейки че става въпрос за сърдечни истории.
А то се оказаха земни. Ти да не си земна зодия?
А иначе, браво!


@=>=>=

Ей, селянино, отдавна не бях влизал тук (ако не се брои онова за баракудите, ама .......... МАЙНАХ НЕКОИ РАБОТИ ОТИ ........! Абе да не тургам пепел в мармалада)

Ама ти ми стопли селското сърце! И ми стана хем ДРАГО, хем ТЪЖНО: 1. На седмия етаж съм и лозичка до мене - ЙОК! Гледам си магданоз, джоджен и люти чушлета на балкона! 2. Тия почивни дни ги бях планирал да си ида на село и да си помилвам и лозичките и овошките! Те са ми по-мили от всяко домашно куче или коте! Ама пустите му финансовоцелесъобразни дейности......... Оти требе да се руча!

Мааму стара - даже ми се навлажниха дъртите зъркели!
ЛЕК ТИ ДЕН! Пази си Я!

П.П. Имат душа, имат! Само дето ние не ги разбираме. Опитвам се да ашладисам я лозичка я овошка - ЦЪ! А дедо ми само боцваше калема или пъпката и - ХОП готово. Боцнеше някоя пръчка ей така, на майтап, и тя вземе та напъпи и се разлисти! Усещаше ги той с душата си! И овцете си ги беше кръстил и им помнеше имената. Нали писах как плака като една от тях му умря!

Дано плодовете на лозичката затрупат целия ти блок и дано никога край Вас не минава лют Северняк и пиян брадвар!!! Не съм предполагал, че тема от този род ще предизвика толкоз радост в урбанизираното ми сърце, което лопата и мотика не познава. Бъди жив и здрав и все така сърдечно "прост"!

Едно нещо е да искаш, друго да можеш, а трето и четвърто да го направиш...

В клуб Фантастика имаше спор за ЛЮБОВТА. И някои твърдяха, че имало романи, в които не се говорело за ЛЮБОВ. (Имаха предвид изобщо изкуство)
Виж тук [линк].
НЯМА! Няма такова човешко поведение, което да не е свързано с ЛЮБОВТА!
Обичаш ли растенията, обичаш ли животните, абе обичаш ли Майката ПРИРОДА, не може да не ОБИЧАШ!
Ами Селянинът е поднесъл едно много хубаво ЛЮБОВНО есе!

Здравей, Маг!
Радвам се да те видя. Прочетох постинга ти и мненията.
Ти и за самотата си говорил. И ние тук в нашия клуб писахме за нея.
А за любовното есе спор няма.
От цялата тема на селянина лъха любов.
Пошегувах се с него, защото мислех че иде реч за бременна жена,
а то пак за бременна, но лозичка.
А врабчето изчезна от нашия клуб.
Нали НЕОНЕЛ е тя?


@=>=>=

Да, тя е. А защо не идва тук - не зная. Както са я "позеленили" сигурно има много работа в клуба, на който успокоява шайбите!
Лек ден и приятна почивка! :))))


П.П. А "НЕ САМОТАТА" е да имаш ЧОВЕЦИ около себе си! А това е ЛЮБОВ във всичките й аспекти! Не само между мъж и жена! Любов към децата си, към родителите си, към Родината си (защото ТЯ не е абстрактно понятие а са ХОРАТА и ПРИРОДАТА й) ........ и т.н.

От месеци съм така- не е трудно, не както го мислех, обаче и леко не е. Исках да се случи, мечтаех си за това, а когато стана се оказах неподготвена. Мислех, че ще ме отмине, че няма да се получи, че може би няма да стане , обаче когато една сутрин ми стана лошо още преди да се събудя, на сън още- мисълта за неочакваното, но желаното ме преряза. Сега съм по-добре- в началото не смеех да мръдна сутрин, а когато леглото се разклащаше от тежкото му ставане съвсем ми прималяваше. После свикнах- нали отива при Нея.
Вече е много по-различно- сега ми е тежко- като патица съм. Не мога да завържа нито връзките на обувките си , нито да се наведа да си полея вода на краката. Когато го видя да тръгва с лейката към терасата си мисля, че е за добро- щастие е да виждаш очите му- усмихнати, пълни с очакване. Гали всяка нейна вейка, всеки малък лист- допира до тях го пълни с щастие. Слънцето им се усмихва, дъжд ги умива. Радост е- сърцето ми е пълно. Ох, ритна ме- понякога доста силно се върти- не седи мирно...никак. На него прилича, нали е негово. Искам да има неговите очи. И неговата усмивка.
Той Чака. И аз Чакам.
Когато почнаха болките замрях... от страх. Всичко знаех, колко ми бяха разказвали, бях чела , но се уплаших. Сълзите ми рукнаха и намокриха възглавницата, но аз скрих лицето си- защо да рева сега. Чувам радостта му- Тя е дала плодове.
И когато му подадоха вързопчето с ритащото детенце, той сложи грозд на възглавничката му- точно там, където бяха моите сълзи.
Родихме.

И ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит...

Чудя се и се мая, как така оцеляват сред тези панели и отрови около нас.
А в наше село, в чистата земя, до къщата, измазана с кал - не щат!
От години се мопитваме с баща ми и не и не!
Любов ли не стига, Селянино, или сме нещо грешни!
А те че имат чувства е сигурно - щом могат да ни откажат да растат явно разбират, че сме нещо нефелни!

КАЛИЙ! На лозите им трябва КАЛИЙ. А ако няма - дървесна пепел. Ама купища! А най много калий има в пепелта от изгорелите лозови пръчки. Та се получава нещо като "лисицата дето иска да си захапе опашката".
Абе не само калий, но този елемент е най-важен!
Лоза на всяка почва не става. Не се коси. Ами например киселец на почва без алуминиеви соли няма даже и да поникне. А чесън на почва без арсений е УМРЕЛА РАБОТА! Дивотия някаква. Нито мирише на чесън а даже понякога и СЛАДНИ! Урод-чесън! Допитай се все пак до агроном.

HA,ama TI li si ZUNAMI ???

medea

Маг ме кръсти така, когато за първи път влязох в клуба -
шокова вълна - цунами:))))))


@=>=>=

Не мога да пиша поетично - характер или зодия, кой знае .....
Но винаги съм оценявала живото слово....
Браво!


@=>=>=