...

Косите си на плитка сплетох
и в мрачни цветове се скрих,
безпътна тръгнах аз на никъде
с букет изплакани сълзи…

Отрязох разпилените кичури,
играли с вятъра в ноща,
в окови от безверие положих
последната усмихната мечта…

В безплътна сянка се превърнах
отровата във вените тупти,
кървящата тъга изтрива
искрите от очите ми…

Разкъсах спомените на парчета
и в залеза ги потопих
ръка протягам да докосна
умиращата нежност в сълзи..

Кичурите събрах в сърцето си
Полях ги с вино и сълзи
Торих ги със мечтите си
С кръвта си ги дарих...


Дано събрал съм късчетата, всичките
Дано не съм ги пропилял
Дано с дъха, последния
Да въра образа ти цял...

Едно нещо е да искаш, друго да можеш, а трето и четвърто да го направиш...

На прав път си, но не бързай, не претупвай нещата.Често поезията не почва от вдъхновението.За поезията е най-добре то да дойде накрая.

Интересно.....но без вдъхновение ще има ли поезия?

Чайковски е казал, че вдъхновението идва като награда за труда.
Един доронамерен съвет.Нищо повече.Не е задължително да се съобразяваш с него.

Е за разлика от Вас и Чайковски, аз от време на врема мисля в рима и си позволявам да изтормозвам околните с писанията си.

Едно нещо е да искаш, друго да можеш, а трето и четвърто да го направиш...

[линк] Sprit3, tam znaesh...

за тази реплика за вдъхновението (не на Чайковски, а твоята)...
и открих, че си прав. Е и той е прав.

Не е важното, че съм прав.Важното е, че си мислил.Критичното мислене е в основата на всяко истинско познание.Това познание е ценното,а не зазубреното и подареното.Не вярвай много на авторитетите и те често грешат.