Bqsno kuche

“една ивица сияние
и една ивица умора”

а аз съм цялата на ивици
от рани не заздравели
от белези всякакви
от нокти на тигри
и от бодли
на сърца оградени
пак си хвърлям от тях
от бодлите в очите
та дано ми потекат и сълзи
омръзна ми да гледам
през кървави дири

някой е казал “обади се любов”
аз ти казвам не ми се обаждай
за какво си ми
какво да те правя
не ставаш за ядене
за пиене да не говорим
тогава за какво си ми
не мога да те видя
тогава как да те опитомя

не мога да те пипна
тогава как да те завържа
ще ми избягаш
като бясно куче

обичам кучетата
всички те и бесните дори
обичам им очите
свирепи или смирени
обичам ги

искам да съм
ухапана от куче
а не от човек
от куче е истинско
а от човека
освен кръв и душа
ти тече

всъщност не съм те видяла
не съм те докоснала,
а така някак
сънено
си ме опитомила
не аз теб ти мен
си ме адднала
здраво си ме стискаш
като за винаги

но едва ли ме помниш вече
едва ли ме има за теб

аз не, че те помня,
но такива синини си ми сложила
от твоето опустяло стискане,
че и да искам не мога
да те забравя

дето е имало река
винаги остава коритото

обрасло с бурени
превърнало се в бунище
в гробище за кучета бесни

Syjalqvam. Ne pitai za kakvo, ti si znaesh.

Aledar~

bata mata!
straschni4ko e!
bravos

/me se pojavjava kato severno sijanie