Преплитане... (понякога)

Понякога тиха пътека
във моите клони се вплита,
слънцата ми бягат където
безмълвна надежда полита

Понякога корени впивам
във тръпнещи думи насила,
понякога бавно заспивам
упойваща жалост изпила

Понякога диви дървета
минават край мен посребрени,
в сумрачни поляни ми светят
горещи, горящи невени

Понякога вечерна есен
остава в косите ми свита,
понякога пътят е лесен,
понякога вечно се скитам...

~*acu/\A*~

Много е готино!

Хубаво е, Алиса!

настроенията ти са хубави... в тях има от всичко....

и хубаво си ги представила...

казаното от тебе много ми допада, аси/\А

понякога няколко думи
са по-скъпи от златен товар
понякога те са ни нужни
като глътка вода в лятна жар..

видеопощ@

Много е истинско!

: )

Благодаря ви...

Понякога се опитвам да се измисля сама. Една друга, изкусно подредена, пастелна, строена в две редички и плисирана...
Обаче там горе - не.
Така изглеждам, когато съм рошава :)

НеОНеЛ, радвам се да те срещна и из тия гъсталаци :) И още се радвам, че думите ми са станали мъничко твои... Точно това точно от теб наистина ми Значи. *усмивки*

Здравей, Хитри! Добър да е денят ти... ;о)


PS: Брод... *забелязала изведнъж*... а защо ? То е малко тъжно, това човече...

~*acu/\A*~

ССС* Алиса!


* Свалям си сомбрерото !