Какво остава

след като си отиде любовта?

Пич, но от кофтите!

Уважението и....
едно мъничко, което много реве

Ако не аз, то кой?!

Ами, не знам... Може би, надеждата за нова Любов...
Дано все пак останат Хората...

Да се наядваме,4е като си отиде любовта "то" ве4е отдавна няма да е мъни4ко и все да реве:)))))))))))


TEDDA

Съвсем скоро написах едно от любимите си стихотворение в клуб "Поезия".То описва много точно какво остава след любовта.В случай,че не ти е попаднало пред погледа,ще го набера пак.

След любовта Момо Капор

След любовта остават телефонните номера,които бледнеят.
След любовта остават чашите с гравирани монограми,откраднати от по-добрите хотели.
След любовта остава обичаят бялото вино да се сипва в две чаши и чертите да бъдат на една и съща височина.
След любовта остава една маса в кафене “Манеж” и учуденият поглед на стария келнер,задето ни вижда с други.
След любовта остава на устните металният вкус на несполуката.
И някакви адреси на взети под наем стаи от четири до шест.
След любовта остава изречението:”Прекрасно изглеждаш,не си се променила с нищо...”
И “Обаждай се понякога,имаш ли още телефонния ми номер?”
След любовта остават тъмните улици,по които се връщах ме след любов.
След любовта остават мелодите по радото,които бавно излизат от мода.
Остават тайните знаци,любовните цифри;остава твоята страна от постелята страхът да не ми някой да дойде.
Възклицание и оставената слушалка,когато се появи някой чужд глас,хиляда и една лъжи.....
След любовта остава изречението:”Ще вляза първа в банята” и отговорът:”Нима няма заедно?”
-Този път не!
След любовта остават съучастниците,пазителите на тайни,които вече не са никакви тайни.
След любовта остава лекото безпокойство,когато пътьом вдъхнем познатия парфюм на някоя непозната жена.
След любовта улиците са празни,а градът –пуст.
След любовта остават неподписаните изгледи от Венеция и Амстердам.
Препълнените пепелници и празното сърце.
Навикът да се палят две цигари едновременно.
Фоттографиите,напревени пътьом,изгубените фиби,шофьорите на такси,които не н обичаха и цветарките,които ни обичаха.
След любовта остава накърнената суетност.
След любовта остават другите хора и другите жени.
След любовта не остава нищо...

като тези в Космоса, която поглъща всичко - ама абсолютно всичко, което е било по времето на любовта - и хубавото, и лошото... И на човек му се иска по-добре да не се беше раждал, защото му е адски неудобно, че нещо, което е било толкова хубаво и съкровено, си отива и никога не се завръща повече при него. Чувствам се омърсен. (Дори и любовта да си отиде с мълчание и без думи на упрек и обида.)

Остават приятелите и вманиачването в работата. Докато дойде следващата

Огромна празнота! Светът свършва, срутва се, всичко пропада и губи смисъл...
А след време, когато болката от, това което си загубил отмине, идва надеждата за нова любов! - "НАДЕЖДАТА КРЕПИ ЧОВЕКА!"

Благодаря ти. Не го бях чел. Страхотно е!

Пич, но от кофтите!

Защо всички сте толкова минорни? А нима не е хубаво да живееш с човек и когато любовта си отиде? Защо трябва да го сменяме с друг, след като имаме толкова много общи спомени. Само уважение, разбиране, секс и обща грижа за деца и внуци не е ли достатъчно?

Пич, но от кофтите!

!

Зависи какво разбираш под "любов", тогава...
Защото за мен "уважение, разбиране, секс и обща грижа за деца и внуци " са нюанси на любовта... и то на истинската...

каква е тая удивителна?

Пич, но от кофтите!

Влажен поглед, като я видя, сърцето ми да ускори ритъм, като ме докосне, да изгарям и т. н.

Пич, но от кофтите!

За мен това е влюбването, първата фаза. След това се стига до истинската любов, ако е писано..:)
А страстта в една любов се поддържа...

С какво се поддържа?

Пич, но от кофтите!

С грижи:))
С желанието да я задържиш, с едновременни усилия на двамата, с много любов и с много мисъл в тази насока...
Мисля, че основният проблем идва от там - Ами, да доказахме си вече колко се обичаме, колко сме добри в леглото и навсякъде, дай сега да мислим за парите, за работата, за децата..., другото е лесна работа...
И в един момент се оказва най - трудната...

! = "по скоро да".
Вкарваш ме в правия път.
Снощи щях да се включа в минорния хор само с една дума:"тъга".
Сега подслушвам разговорката ви с woman и съм склонен да се
съглася с нея.

ти същият Левент Мунчо ли си, за който пишеше скоро пак в "24 часа"?

Не е той, но е по - голям симпатяга от него.

Пич, но от кофтите!