Когато
2 отговора
90 прегледа
Когато
не се обръща внимание на лудите. А те толкова рядко излизат навън да подишат чист въздух или влизат в нета да споделят нещо. Но защо въобще трябва да ни пука з-а някого освен нас самите и само най близките нам, защото и аз съм такъв като всичките тук в това отношение, и само рядко правя добро, защото искам преди това да усетя любовта, а аз рядко се вглеждам и вслушвам, оставям на сетивата си в повечето случаи врвя и бързам въпреки че зная безмислено е.
Мислих си че лудите са свободни, но не те са най вече от всички нас вкарани в граници, границите на лудоста. Те по 1 начин са луди и по 1 начин различни и това е доста скучно, но не го разбират нали са луди. Да.
Мислих си че лудите са свободни, но не те са най вече от всички нас вкарани в граници, границите на лудоста. Те по 1 начин са луди и по 1 начин различни и това е доста скучно, но не го разбират нали са луди. Да.
Когато мисленето стане множко, се получава:
Дали има хора повече или по-малко свободни? В крайна сметка, колкото и изтъркана да е фразата, че ограниченията са в самите нас, тя си е доста вярна. Не си свободен дотолкова, доколкото сам си си поставил граници.
И е много примамлива идеята, че при лудите тези граници ги няма. Но поне аз си мисля, че техните вътрешни ограничения просто са други, различни от тези, които обществото е продиктувало на повечето от нас. Но сигурно и при тях са се формирали по някакви закономерности, затова и лудите, както казваш, са различни по 1 и същи начин...
Може би
И е много примамлива идеята, че при лудите тези граници ги няма. Но поне аз си мисля, че техните вътрешни ограничения просто са други, различни от тези, които обществото е продиктувало на повечето от нас. Но сигурно и при тях са се формирали по някакви закономерности, затова и лудите, както казваш, са различни по 1 и същи начин...
Може би