Пуснах...
8 отговора
280 прегледа
Пуснах...
...тема в моят клуб - Лаф да става :), ама там май няма кой да я доразкаже, защото много непознати конфликтни никове са се появили и гледат да се заяждат вместо да мислят, затова я пускам тук :)
Слънчеви деца
Преди малко гледах един научно-популярен филм за Слънцето, който ме порази.
Мисля си...
В продължение на 400 години, до днес, учените са изучавали Слънцето, разгръщайки го пласт след пласт, за да разкрият какво се крие под повърхността му.
Милиарди години преди Времето, смъртта на една Свръх Нова е коствала раждането на нашето Слънце.
Отломките от мъртвото й тяло били погълнати грижливо от това новородено същество - фабрика за вещества и от прост хелий и водород, то създало всички сложни съставки, като построило планетите в нашата Слънчева система.
Учените открили също и Слънчевия Вятър, който въпреки силното магнитно поле на Слънцето, успявал да се откъсне от него за да изпълни пространството, без да намерят границите на неговото разстилане. Фактически, той стигал до безкрая.
Изучили вечната битка на този Слънчев Вятър с магнитното поле на Земята, отблъскваща радиацията му, която създавала Северното сияние.
Разбрали, че цялата материя, която познаваме, че ние, сме създадени от звезден прах, в сърцето на една Звезда...
Отхвърляйки вярването на Древните, че Слънцето е нашият Бог и Създател, векове наред учените са търсили истината за него и колкото по-съвършени ставали начините и инструментите за изследването му, толкова повече се доближавали до ученията на религиите - обратно там, от където са избягали, но стигайки по един научно издържан начин.
Слънцето е нашият Прародител, който всеки божи ден обикаля селенията си и навестява рожбите си навсякъде в изпълваното от него пространство.
А ние сме неговите слънчеви деца.
Всеки път, щом се събудя, погалена от светлината му, му се усмихвам така, както се усмихвам на най-близките си.
А на кого ли се усмихва то?
Може би е време учените да си зададат този въпрос, за да стигнат до Първопричината на нещата, до Бога, от който винаги са бягали, поради ненаучното му обясняване.
Слънчеви деца
Преди малко гледах един научно-популярен филм за Слънцето, който ме порази.
Мисля си...
В продължение на 400 години, до днес, учените са изучавали Слънцето, разгръщайки го пласт след пласт, за да разкрият какво се крие под повърхността му.
Милиарди години преди Времето, смъртта на една Свръх Нова е коствала раждането на нашето Слънце.
Отломките от мъртвото й тяло били погълнати грижливо от това новородено същество - фабрика за вещества и от прост хелий и водород, то създало всички сложни съставки, като построило планетите в нашата Слънчева система.
Учените открили също и Слънчевия Вятър, който въпреки силното магнитно поле на Слънцето, успявал да се откъсне от него за да изпълни пространството, без да намерят границите на неговото разстилане. Фактически, той стигал до безкрая.
Изучили вечната битка на този Слънчев Вятър с магнитното поле на Земята, отблъскваща радиацията му, която създавала Северното сияние.
Разбрали, че цялата материя, която познаваме, че ние, сме създадени от звезден прах, в сърцето на една Звезда...
Отхвърляйки вярването на Древните, че Слънцето е нашият Бог и Създател, векове наред учените са търсили истината за него и колкото по-съвършени ставали начините и инструментите за изследването му, толкова повече се доближавали до ученията на религиите - обратно там, от където са избягали, но стигайки по един научно издържан начин.
Слънцето е нашият Прародител, който всеки божи ден обикаля селенията си и навестява рожбите си навсякъде в изпълваното от него пространство.
А ние сме неговите слънчеви деца.
Всеки път, щом се събудя, погалена от светлината му, му се усмихвам така, както се усмихвам на най-близките си.
А на кого ли се усмихва то?
Може би е време учените да си зададат този въпрос, за да стигнат до Първопричината на нещата, до Бога, от който винаги са бягали, поради ненаучното му обясняване.
