DEPRESIATA!!!

Слънчевата активност разпалва депресиите
Отчаянието не се лекува с хапчета, жертви на душевните си терзания обикновено са хора с крайна чувствителност

Свикна хме да се оп лакваме не само от болести, а и от спада в жизнения тонус, причинен от тревогите, несигурността и страховете ни в ежедневието. Най-често това явление характеризираме с добилия популярност термин "депримираност". Като се чувстваме жертви на враждебно обкръжение, ние поддържаме разочарованията от съществуването си и трудно се разделяме с тях. Много често потиснатият човек се обръща за помощ към психолозите или психиатрите и се радва на предписаните антидепресанти. Понякога не чува предупрежденията им, че явлението е временно. В други случаи му се струва невъзможно сам да си помогне, като прогонва лошите мисли и страховете си. Някак по-сигурен се чувства с медикаментите. Учени и специалисти в Европа надигат глас срещу антидепресантите, защото често водят до предизвикани психически заболявания, като уточняват, че има разлика между депримираност и депресия. За откриване на класическата депресия в наше време се използват тестове, които разкриват наличието на дълбоки психически смущения: силна тъга, самоподценяване, безсъние, трудно съсредоточаване на вниманието, изживяване, свързано със смърт, развод, безработица или раздяла и пр. В тези случаи психиатрите предписват антидепресанти за облекчение и обясняват страничните им ефекти храносмилателни смущения, повишена сексуална активност, съхнене на устата и др. Силно изявена е двуполюсната депресия, защото заболелите се люшкат буквално между крайното отчаяние и превъзбудата, а действията им често са непредвидими. И в този случай медикаментите не лекуват, а "копират", успокояват крайно възбуденото състояние. Истинското лечение на депресиите изисква и опитен психиатър, и добронамерената поддръжка от близки хора, и съзнателното усилие на заболелия за промяна на поведенческите реакции. Така той може да преодолее болката да живее. Ако сте изпаднали в отчаяние и не намирате изход, не бързайте да вземате медикаменти. Опитайте се да приемете емоциите си и да посрещнете изпитанията. Не си поставяйте сами диагнозата: "Депримиран съм или имам депресия." Намерете добрия психолог или психиатър и разговаряйте откровено за преживяванията си. Жертви на душевните си терзания обикновено са хора с крайна чувствителност. Те имат нужда от подкрепа и разбиране, а не от пристрастяване към медикаментите. В последно време към нервната ни възбудимост, психическия дискомфорт и потиснатостта се прибавя и въздействието на слънчевата активност и геомагнитните бури. Като малки енергийни "централи" безспорно търпим въздействието на мощните слънчеви излъчвания, но в това ли е проблемът? Колкото повече бягаме от самотата, страховете, трудностите и изпитанията си, толкова по-дълбоко "потъваме" в неуютния си душевен мир. Временните ни помощници: алкохол, антидепресанти, психотропни вещества, кротко ни подчиняват. А чрез тях пътят към трайните психически заболявания е открит.

Аз пък като изпадам в депресия и се тъпча с шоколад!
Хубаво, че депресиите ми не продължават дълго, 'щото и кантар си имам, и огледало...

Особено слънчевата активност и геомагнитните бури......добре, че не слушам кога ги има и...не знам кога точно да се депресирам (депримирам може би ? :-)))

Ако не аз, то кой?!