Нова-стара тема......

Добър ден!
Многоуважаваният от мен г-н Петър Дънов даво един много интересен и нерезбран от мен пример за любовта, мъдростта и жертвата.
Възрастен мъж и младо момиче се влюбват един в друг и сключват брак в името на любовта. Според Дънов това е велика жертва в името на любовта.
Стареца жертвал мъдростта си , а младото момиче младостта си .
Погледнато от гледна точка на общоприетите правила на обществото такова действие не е нормално.
Въпросът ми към вас е : Има ли друга гледна точка от която всичко това да е нормално, дори Велико?
ПЪТник

Има, разбира се - твърдя го от личен опит.
Единствената и най-силна нормалност в този случай е в това, че се обичат. Не можем да приемем, че е възможно младо момиче да обича старец. С какво е по-нормално поведението на девойките - мутреси... По-нормално ли е да се отдават на дебилоподобни същества?
При това може да става дума за много силна любов, основана на единство на мирогледи, светоусещане, общи цели и т.н. Това е нормално, а не някакви насложили се модели за подходящи (или неподходящи) възрасти....

Защо се противопоставя младостта на мъдростта? Понякога младата възраст е обременена с несвойствена мъдрост, а старостта - с несвойствена инфантилност. Естествено е младата мъдрост да търси своето съответствие- това е стремеж на духа, а не на физиологията.

абцолютно съгласна
сичко е индивидуално

жертвата която виждам тука е по-скоро съзнателното приемане на факта, че всички ще ги одумват, но ако те така или иначе са извисени същества то това си е неизбежно

§§

Много мъдро, то си е точно така-това даже не е жертва, понеже предполга предварителна яснота за подобен ход на събитията.
И аз се замислих и реших, че те всъщност не жертват нищо, а напротив - получава се нещо ново, което преди тяхното съединение го е нямало и нищо не се губи (жертва)>

ъхъ
що забравяме, че историята е тъпкана с подобни примери - вкл и в обратния вариант - та на шекспир жена му е била с 18 години по-дърта от него - е и
навремето това се е смятало за съвсем нормално, както и бракове между братовчеди и пр.. - а шели...
изкривените норми на нашето време налагат изкуствени ограничения на които много иначе смели хора казват - въх, ама това не е прието
да се бориш за собственото си щастие не е жертва а задължение


§§

Мисля че тук става дума за друго
- мъдростта е склонна към отстъп от живота, а младостта - към стремеж да опиташ от всичко без да се замисляш за последствията. Съчетаването на двете - идването и отиването е смисъла на въпроса на ПЪТник, ако правилно разбирам. А обществените условности са проблем на тези, които ги следват.

жертва има, ако няма любов. А в този случай е обогатяване... на духа, душата, сърцето, разума. В крайна сметка е въпрос на себе- и светоусещане :)

Ако до всяко добро същество застане поне още едно...

защо така мислиш - та мъдростта само със старостта ли се свръзва - и с отстъп от живота ?!? бррр това звучи гадно - не, не мисля така
а на колко много старци на стари години им хрумва да опитат от всичко без да се замислят за последствията а ?!!...
общественита условности много бързо се превръщат в проблем и на тези, които не ги следват, но все пак живеят в обществото
а за идването и отиването.. - не виждам нищо лошо в това да извървиш отново пътя (е отлагаш края на пътя но пък всеки път има и нещо ново, интересно, вълнуващо, което си струва) вървейки по този път за пръв път, но не сам както е обичайното, а с подкрепа - да може да пропуснеш нещо което ще те нарани и научи иначе, но има кой да ти го обясни и помогне

§§

Интересни и хубави мнения давате приятели. Чета ви внимателно и се изпълвам с тъга за нещо неопределено.
Копнеж за нещо недостижимо ли да го нарека?
Дано имаме по- вече и разнообразни мнения.
ПЪТник

Добър ден!
мн. ув. г.н п.д. е казал нещо, което аз не разбирам. смътно усещам, че така погледнато всичко е някаква жертва.
ето - ти се жертваш да ме питаш нещо, аз се жертвам да не разбера и да не ти отговоря, или пък обратното...
1.общопр. пр. на обществото дали имат предвид такива случаи?
2. не се ли налага отсамосебеси изводът, че има два единствени критерия - мн. ув. г-н п.д. и общопр. пр. на обществото, като един от тях винаги е неправилен и неверен - т.е. - не би могъл да съществува?

скъпи ПЪТник,

Мога ли да те попитам - би ли поел риска да се окажеш в подобна ситуация. И какво би рискувал емоционално преди всичко?

Патриотизма е важен , патриотизмаааа.
ПЪТник

Зададе ми най - трудния въпрос. Когато говоря за другите ми е много лесно!
Зная цената и на двете неща. Не съм сигурен , но мисля , че не мога да го направя. Или съм скъперник. Или съм маниак ? Или суетен? Идеалист?
Не знам защо но мисля , че не бих могъл да го направя.
Не съм сигурен в това което казвам.
ПЪТник