Когато си тръгна

Kasivo!

Хубаво.....и тъжно

бързащ да изтече от едната половина на часовника...

за да се превърне в неподвижна купчинка...

Oleeeee,naistina e baiat tujno i az kufto sum ........

...но с Овцете съм Зает

Bravo!!! Kakto vinagi na "nivo".
Radvam se ,che si se nauchil da obichash.
Az pak si imam deviz"Presledvai tzelta do kraia".:)))

достигаме все пак, но не винаги в желаната от нас посока...

Звучи ми познато и така - вярно! Тъжно, но щастливото наистина истинско чувство, което да остане за двамата, е рядкост, в смисъл на един-два пъти, случаи, за цял живот, всички други са мимолетни. Когато на мен ми се случи нещо подобно, което си описал в стиховете, аз си съчиних нещо за себе си, кратко, но ми беше необходимо, за да се навивам отново да бъда добре и сама, ще го напиша в нова тема.

че не си го написала нарочно, за да се навиваш.

То си е, как да кажа... моторна реакция, нещо, което излиза от теб, без да го желаеш нарочно.

Хубаво е, все пак, когато нещо остава, тогава разбираш, че ти се е случило Истинското, а не мимолетното...

Дали,
когато
душата ми,
от чакане и изневери уморена,
пред прага на вратата ти заспи,
ще се събудиш от съня неверен
и ще отвориш,
и в дланта си ще я вземеш?
Дали, когато
ме загубиш
завинаги,
а всъщност
само до смъртта,
най-после ще си ме намерил
в залутания си опит
да се откриеш и да бъдеш Мъж?
Дали, когато
без думи ме помолиш
да сложа длан на рамото ти
и с теб да бъда чак до Вечността,
ще мога да повярвам,
че пак си ти
и пак си онзи - милия,
добрия, тих и непокорен мъж,
от мойта нежност само покорен...
Знай - вярата цената си открива,
щом, пазена с любов, с любов се връща.
Но, стигнеш ли в нощта до мойта къща,
на утрото ще бъде много късно
отново - в нищото си, да се връщаш.
Дали ще избереш да минеш прага,
на който безучастен ме остави?
Любов се ражда, знам,
но се и прави,
когато обич няма - без остатък
да изгори душите ни. Нататък
е много лесно да се продължи,
щом нищо повече не ни боли.
Дали?

Lubovta e prikazka biala
tia ima i buri i vielitzi ludi,
no sluntzeto sushto e tuk
to idva na prozoretza ti
i s usmivka te budi.
Shtom sreshtnesh lubovta
ti stavash nai-bogatiia v sveta.
Samiiat ti ne mojesh da se poznaesh
po zvezdite zapochvash da gadaesh.
Gotov si da podarish sveta
kakto i da zagubish svoita svoboda.
Za Lubovta sa nujni dvama
ostanaloto e izmama.
Zatui ogledai se v bezkraia
i nameri Vtoriia za da otidesh v RAIA.

Сънят е
бягство
към безкрайността,
в която с теб съм
и е пълно с обич
и сладки тайни.
Не ми ги казвай -
само помогни ми
една поне да кръстя
с твойто име -
най-жадната, най-топлата, онази,
която ще успее да опази
детето в мен.
И моята усмивка.

Само тази обич, която даряваме - само тя остава при нас.

Дали са нужни двама за любов не зная,
но когато срещнеш болката в безкрая,
ще се отречеш дори от рая,
ще се отречеш и после -
ще повярваш пак,
когато обикнеш
без да бъдеш обичан.

Чудесно е....красиво...и много точно
Благодаря ти!!!!

Слях се със сянката си...

Moje bi pod shastliva zvezda sum roden,
no do dneshniia den lubovnata bolka
ne spria do men.
Ne iskah nikogo da obidia,
smireno molia za proshka.
Prosto misleh za krugovrata-
sled kraia idva novo nachalo...

,,Зимна вечер в женските покои,,

В мразовитите простори птиците самотно грачат...
По-самотно е сърцето,неспособно да заплаче.
Непрестанно я терзаят мрачни спомени далечни...
Радостта е мимолетна,угризенията -вечни.

О,да може с нова обич стара скръб да се прогони.
Зима е,а цвят е грейнал по премръзналите клони.
Тя поглежда към дръвчето и се вслушва замечтана
как се ронят цветовете върху снежната премяна.

неизвестен китайски поет,
малко след Христа

Събери си дом от нищо -
къща от врати -
да те гали всеки вятър,
весел шепот да звъни.

Ще те гали всяко слънце,
всеки лъч ще те следи.
Ако сам си, самотата
в твоя дом да се стопи.

Превърни света в посоки
и нанякъде тръгни.
Топъл праг ще те очаква -
с обич да те приюти.