Едгар Алан По

Незная дали досега е писана тема или има постиг за този велик писател. Ще си позволя да отворя тема за него
и се надявам да намеря съратници и интересни мнения.

Кохато прочетох кигата му от поредицата "Световна класика" - останах "Без дъх". Искаше ми се да викам, да викам, за да мога да изразя яда си от това, че не съм намерил По като автор по-рано, но ... Си сложих "Очилата" и се насладих на книгата отново и отново.
Плачех за жестоката съдба на човека написъл "Ръкопис намерен в бутилка", "Среща" - нах този от тълпата. "Гарвънът" ме отнесе със стиховете си в мрачните дебри на "Душите на мъртвите" и изпитах мъчението в "Кладенецът и махалото". Добре че беше "Овалният портрет", за да се влюбя в "Лигея" и спасението да ме озари.
С Дюпон разследвахме "Убийствата на улица Морг" и "Загадката на Мари Роже". Къпех се в мистерията и вървях по карта за да открия "Златният бръмбър".
.
.
.


Нека да завърша с "Омагьосаният дворец"

"В една зелена долина,
под нежно ангелско крило,
дворец облян от светлина
могъщо вдигаше чело.
Той в кралството на Мисълта
стоеше гордо там!
И нямаше до днес в света
дворец по-хубав и голям..."

Всеки знае, че По е един от най-великите писатели за всички времена. Но наистина малцина посягат към него (както и към Верн, Уелс, Беляев...) поради времевата отдалеченост. По е Писател - един от онези, които могат да изразят всичко с думи, които могат да те докарат до произволно състояние на духа, които могат да... въобще, които могат всичко.
Аз съм чел половината от изброените от теб неща, така че имам представа от гения на По. Но съвсем не съм свършил с него - както не ми се иска и никой от тук пишещите да свърши, особено ако още не е започнал.

Do You see the light?...

Това как да се разбира - че не искаш да започват да го четат въобще или да не успеят да го прочетат изобщо?
И, да, По е твърде интересен автор и си заслужава който не го е чел, да поотвори страничка-две, поне за да реши харесва ли го или не.

“Tales of Mystery and Imagination – Edgar Alan Poe” , казано точно с три думи в заглавието на първия албум на Alan Parson's Project.

Смея да твърдя, че По е не само готик-хорорист , но и фантаст-антиутопист и то от най-чиста проба. При това недоразбран, точно в такава доза, че спокойно мога да го обявя в крачка и за гений. Просто ум, объркал времето си. И затова доколкото знам приживе той е бил пренебрегнат или казано направо – низвергнат от критиката. И ми кофти, че в днешно време преобладаващата нагласа към произведенията му продължава да е като към средство за разпищяване на викториански девици.

Първо, Едгар Алан По развива един уникална повествователна образност и мащаби на съспенса за първата половина на миналия век. Единствено може да дели мегдан от отнова време с “Франкенщайн”. И всеки негов разказ си носи чарковете на една съвършена конструкция.

Второ – страхотна логическа интуиция. Много ме учуди, когато разбрах, че в едно свое късно есеистично произведение, което не съм го чел и не знам дали изобщо е превеждано, По разгръща в пълен размер най-модерната космологична теория от Нютоновата епоха. Но не от научна гледна точка , а от гледна точка на своята набожност. Във физическата структура на вселената той търси единствено единението с Бога. Поразяващото в тази теория е, че на базата на собствени художествени умозрения, той дава сравнително точни полуописания-полуалегории на феномени като черните дупки и космическите вихри, например. Като продължава да твърди че цялата тази хаотична материя трябва да се завърне рано или късно към първоначалното си единение.

Ами “Кацане в Маелстрьом” ? Там По не експериментира ли отново с природните закони, когато описва изкривяването на времето във фунията на морската буря и внезапното остаряване на човека, отзовал се вътре ? В “Ръкопис в бутилка” и “Историята на Артър Гордън Пим” (много любима) ги има същите тези концепции за пътуване във времето. Ако заменим леко декора на морските бури при По с подобните им космическите им аналози – черни дупки, завихряния и т.н. ще видим че крачката не е толкова голяма, на една фикция разстояние :-)))

Пък и в редица други негови творби, може да се твърди, че той се опитва поетически да пресъздаде законите на Вселената, така както никой друг негов съвременик не го прави.

Да не отварям приказка, че в баш хорорната част на произведенията си, той развива една катастрофична психика, която е много по-разбираема днес отколкото през миналия век – с всичките тези маниакални страхове, разпадането на връзките на героите му с вярата, религията, хората и природата. А перверзията на По си е направо модерната днешна екранна перверзия, не мислите ли ?

С една дума, радвам се, че Коруин подхвана тази тема, защото беше крайно време да се каже, че “Tales of Mystery and Imagination” във фантастиката не започват от Жул Верн.

Апропо, не съм чел двете части на романа “Бялата чума” на Хърбърт, но имат ли нещо общо с разказа “Алената чума” на По ?

“Tales of Mystery and Imagination – Edgar Alan Poe” на Alan Parson's Project
бе просто някакво прекрасно стечение на обстоятелствата. Четох разказите на По в дъждовна, октомврийска, самотна вечер. Бях си пуснал АРР и изпитах - Нирвана
Толкова за По и Парсънс!

Като спомена за конструкцията неможе да не ти е направило впечатление, че с малко думи (да се сетим за натруфената епоха) и в рамките на 3-4 страници, той нарисува и разказва мистично - магична история за ужаса и Човешкото във хората.(Ръкописа, Морела, Сянка)

А за откриването на криминалния жанр? Нима от Него не са се учили Дойл, Кристи, Чейс. Неможе да не ти е направило впечатление че, Холмс, Поаро или Браун са като Дюпен - любители-дедективи, със много човешки качества, както и "чудатости".

По проявява също и умение да съчетава блестящата ерудиция с тънкия хумор(Без дъх). Както и да комбинира фантастичното със съвсем правдоподобни елементи. Разказва увлекателно и държи читателя в напрежение до последния момент.


Баланс, баланс!

Чели ли сте "Леденият сфинкс"?Не е от По,но определено има пряка връзка с него.Какво мислите за това произведение.

Попрехвърлих навремето готически компилации, дори си спомням, че имаше и заглавие "Готически романи" в поредицата "Класика". Но там всичко е разказано по каноните на страшната приказка за възрастни.
Готик ли е например "Портретът на Дориан Грей", въпреки че всичките елементи са налице? Там източникът на злото е много добре вграден , ако щеш дори физически, в развитието на един характер.
Къде е източникът на злото при По ? Обикновено - във волята на съдбата. В повечето от случаите се разбира априори, че провинението е някаква "небогоугодна постъпка". Която обикновено води до някакъв неподозиран апокалипсис. Е ли злото в случая в нас, или в "неправедните" времена в които живеем, или пък просто покана за разходка в друго измерение на въображението? Тук По наистина излиза от всякакви рамки.
А относно детективската традиция е достатъчно дори само да се споменат "Убийствата на улица Морг".
Абе с една дума, прототипи за много неща има в разказите на По. И не е ли гениално, дори и само това, че в онези времена той открива, че ужасът е само един чудесен повод за отприщването на фантазията.
Защото, повечето научни открития май стават по пътя на случайно нахвърляните умозрения. Остава да се намери отнякъде някой луд, който простичко да ги свърже

Не съм го чел, но каква връзка дава с По ?
И кой е авторът му ?

Криминална литература и СЪДБА! ЛИЧНА!
Здравейте! Пак ви чета и ми е приятно! Засегнахте една много интересна за моя милост тема - за ПО!
Готиката в литературата е доста преди Едгар! Фантастиката - ми явно фантастиката е най-древната литература! Криминалният жанр обаче в съвременното му звучене е НЕГОВО дело! ОПРЕДЕЛЕНО!

Едгар има един разказ, в който главният герой се страхува да не бъде ЖИВ ПОГРЕБАН! Не мога да намеря томчето му за да цитирам заглавието на разказа - жената все преподрежда. Та питам ви - знаете ли как е умрял ЕДГАР АЛАН ПО!? А дали онова в онзи УЖАСЕН ГОТИЧЕСКИ разказ не му се е случило! И дали той не е предугадил СЪДБАТА си!?


П.С. Върнах се за да редактирам. Доста е отдалечено от ПО, но има връзка - Ambrose Bierce!!!!! Също е своего рода фантастика - и най вече МОДЕРНИЗИРАНА готика! Някой от вас чел ли е нещо от него? Много противоречива персона и писател. Не знам дали е превеждан на български. Ако някой нещо е чел от него или се е интересувал от неговото творчество знае ли как е умрял мистър Бийрс? Има ли това връзка с ПО?!
И в края на краищата може ли един ТВОРЕЦ да предскаже кончината си!?

Има една книга на Амброуз Биърс на български - Речникът на Сатаната. Казвали са ми, че наистина е подобен на По, но не успях да си я купя.

Do You see the light?...

О.К. "Леденият сфинкс" е от Жул Верн и е продължение на "Историята на Артър Гордън Пим".Сигурно си спомняш как звършва тя(или по-точно как не завършва).Може би това е подтикнало Верн да я довърши.Но пък дали По не е искал краят да е за нас?Просто ми е интересно как намирате това продължение.

Чел съм я Гоа, но приликата е много бегла. Немога да я сравяня с разказ на По!

Амброуз Биърс е повлиян от една катастрофа за USA - Гражданската война! Неговите разкази са една шизофренична каша, повлияна от УЖАСА на братоубийството! Много е далече от ЕДГАР! Ама много! Но е СЪВРЕМЕННА готика.
Но моя милост зададе един въпрос: "Знаете ли как е умрял Едгар Алан По?". Никой не ми отговори.
А истината е, че НИКОЙ не знае! Последно са го видели в една кръчма в Бостън. От там нататък - НИЩО!
Т.Е. "Както писал - така и умрял! Или изчезнал от тоя свят" - знам ли!.


П.С. Нека не се счита, че го превъзнасям, но той е един БОЛИД, който дори и неговите сънародници не оценяват по достойнство!

synarodnicite li...goworite kato za umrql, a pyk toi prijiwe dosta si posrybwal....

Знаеш ли, че не ме интересува, какъв е бил, като човек По?
Единственото, което има значение е: Творчеството му!