Да - Кой Съм Аз?!

Чета ви, ..опитвам се да ви разбера .
Настъпвате се, удряте се, а всъщност се защитаватe …
От какво?
Какво е толкова ранимо у вас- питали ли сте се!
Всичко, всичко, което имате е ваша собственост - и това ви кара да го пазите ревниво…
Да, Без него няма да се познаеме.. няма да СМЕ.
Пък и ще кажете - ами какво лошо има да притежаваш…
Не може да е "лошо", докато съществуваме чрез него, чрез притежаваното..
Без него ни няма…А всеки иска да Е, тоест да ИМА.!
Човек е много уязвимо същество…когато има, нали?
Изградете си образ, без да се съпоставяте, без отношението ви към нещо- няма да можете.
Няма как да стане- защото сме реални само в съотношение с нещо.
Сами по себе си ни няма.
Затова винаги ще търсим и ще назоваваме нещата около нас- за да се определяме чрез тях.
Ще търсим и човека, който да ни определи… за да съществуваме …
Мулето зададе един въпрос- Кой Съм Аз? - първият и последен въпрос!
С него минаваме целия път- докато не си отговорим. Докато не се слеем с Бога в нас.
Там вече няма съпоставяне.
Аз чрез него, той чрез мен.. това чрез онова.. така съществуват земните неща, и всичко "минава" през нас. Всичко отразяваме през съзнанието си, през мисълта…
Когато сме готови да изгубим всичко, тогава истински ще притежаваме ..всичко. Без да можем да го съпоставим с нищо- просто всичко- така както Бог го притежава, създавайки го.

За да се определим като "добри" трябва да създадем "лошия"…
Слагам понятията "добър" и "лош" в кавички, защото те не съществуват сами по себе си.
Съществуват чрез нас- чрез нашето отношение към ..себе си. И са различни в зависимост от нивото на СЕБЕПОЗНАНИЕ
За да кажеш - НЕ на войната трябва да си бил на война.
Това и правим - а за да се създадем трябва да се преживеем…, но на земята се преживяваме чрез другия. Трябва да се съпоставим. И това наричаме любов!
И Бог обичаме по същия начин - чрез страха от възмездие!
Да обичаш от страх- това е парадокса на живота.
Вярваме в Бог защото искаме нещо!
Вярваш в другия защото искаш нещо за себе си!
Не смеем да повярваме в себе си- защото не можем да предположим, че толкова "несъвършени" същества могат да бъдат самия Бог.
Да, няма съвършенство докато не откриеш Бога в себе си.
Но това няма да стане на земята- Тук сме за да си отговорим на въпроса "Кой Съм Аз".
.
Доста е абстрактно нали…, защото всичко невидимо е несъществуващо, докато не се отделиш от "нещата, които имаш". Докато не си готов, не да притежаваш, а да създаваш. Като Бог.
Всеки сам избира пътя си… щом е отворил очи…ще трябва да го мине…Колко пъти ? сам избира!

---------
Добро утро на всички!

Предишния постинг, беше отговор на въпроса......
После....оказва се, че във всеки един момент, отговора е различен, защото всичко окоол теб се мени....ти също се мениш...това не е въпрос с един отговор.
Това е въпрос без отговор...
Това е отговор без въпрос....
Това е въпрос с безброй много отговори....
Това е всичко заедно ......и още много неща....

Потъвм в медитация.... и не ми се пише....

Тъкмо се самоубедя,че няма смисъл да си отделям времето за тва клубче и току ме млатне някой с нещо тежко:))Ами какво ми остава, обратно в тинята и рови:))

И ВСЕ ПАК ГОЛГОТА НЕ Е ПРОПАСТ

..обаче така се случва, че от време на време потъвам в знаеш-кой любим автор. И няма изход (без Костнър).

Най-често пердето (To the courtesy of eternity) ми се свлича подобно Venician Blinds при гледката на посредственост във възрастта 20-37. Умението да се мисли системно не е даденост..както никой не се ражда зъболекар..счетоводител и да не продължавам, че ще стигна до любимото си хоби, а се учи. По-долу, картинката на мърльовците или "Кой съм Аз - в проекциите : семейство- училище" !


Младите хора - потребности, рискове и перспективи

Това е анализът на резултатите от няколко изследвания, проведени от Младежка инициатива на ООН в края на миналата и началото на тази година. Като допълнителен източник са използвани и проучвания на MBMD и НЦИОМ. Резултатите са интерпретирани от позициите на разбиране за общностите и институциите като отворени социални системи. Автори на анализа са Харалан Александров, Рафаел Чичек и Иван Кирилов - Български институт за отношения между хората, НБУ.

В периода на преход структурата на българското семейство беше подложена на сериозно изпитание. Високото ниво на несигурност и динамичност на социалната среда постави пред него задачата да отгледа хора, способни да функционират успешно в тази нова среда. Същевременно патриархалната традиция, която отрежда специфични роли на отделните членове, продължава да определя облика на средното българско семейство.
Изследванията показват, че функционирането на българските мъже в патриархалната им роля е силно затруднено. Трудностите да осигурят добър стандарт на живот на своите деца се преживява като провал на традиционната роля на бащата. Този провал затруднява възпроизвеждането на нормите, правилата и ценностите на обществото, чието приемане и прилагане са гаранция за успешната социална реализация.
От друга страна, ролята на майката се затруднява от оттеглянето на бащата. При несигурността във външната среда способността й да създаде усещане за сигурност в семейството има значим принос към запазване на чувството за емоционално благополучие. През връзката с майката се изгражда емоционалната карта на света на младия човек. В изследванията се открива връзка между образованието на майката и изборите, правени от децата, в това число изборът да се напусне страната или да се търсят добрите възможности в България. Младите хора, чиито майки са с по-високо образование, са склонни в по-висока степен да търсят реализация, която отговаря на тяхната квалификация. Това показва, че тези ценности се усвояват в

Семейството

повече през връзката с майката, отколкото с бащата.
По отношение на семейството основното общо занимание там е съвместното гледане на телевизия. Прекарването на свободното време заедно извън дома е сведено до минимум. Въпреки това младите хора продължават да ценят семейството и да виждат в него основна ценност. В своите житейски планове 71.2% от младите хора виждат бъдещето си като част от семейство.
В големите градски центрове започва да си проправя път моделът на съвместното живеене без сключен брак, но този начин на живот все още не е въпрос на нарочен избор, а по-скоро отказ да се поеме отговорност за издръжката на семейство в ситуация на икономическа несигурност. Младите хора упрекват държавата главно за липсата на специфична политика на подкрепа на младите семейства, особено що се отнася до отглеждането на децата. Преобладаващата атмосферата в българското семейство не развива автономност, а по-скоро създава зависимост и пасивност и насърчава оставането в семейството и след юношеството.

Образование и развитие

Очакванията на младите хора към образователните институции са за преподаване на прагматични знания и умения, увеличаващи шансовете за успешна професионална реализация, последващо обучение и икономическо благополучие. Те заявяват потребностите си от обучение в компютърна грамотност, възможност за използване на интернет и учене на чужди езици. Реалността е, че образователната система няма ресурс, който да отговори на тези нужди.
Учениците не считат, че средното образование има съществен принос за последващата реализация при започването на работа или продължаването в университет. Все още се счита, че семейните връзки определят намирането на добро работно място. За продължаване във висше учебно заведение традиционно се взимат частни уроци.
Оказва се, че разходите за получаване на образование в публичните училища са почти същите, както разходите за обучение в частните. За издръжката на училищата настоятелствата въвеждат такси, което повдига въпросите за достъпа до “безплатно” обществено образование и за ефикасността на финансовото му управление.
Учениците заявяват готовност да участват активно в образованието си. Те обаче твърдят, че учителите не владеят достатъчно интерактивни методи за преподаване, които да ги включват в процеса на обучение като партньори.
На ученика е отредена ролята на пасивен и незнаещ, зависещ от активността и знанието на своя учител. Моделът, преподаван по този начин, възпроизвежда зависими индивиди, чието отношение към авторитета е белязано или от пасивно приемане и зависимост, или от гневно отхвърляне.
Младите хора не очакват да придобият предприемачески умения в българското училище. Пазарът и неговите основни механизми се преподават и биват приемани като даденост, която не зависи от човешката активност. В много от регионите на България състоянието на пазара на труда е критично и възможностите за избор са силно ограничени. Обучението в предприемчивост може да се мисли като изход от позицията на заучена безпомощност и нагласата да се търси емиграцията като единствен изход.

Критерии за започване на висше образование

Основният мотив за избор на висше образование от младите хора е очакването, че образователният ценз ще увеличи възможността за реализация на пазара на труда. Прагматизмът е дотолкова водещ, че някои от участниците в качественото изследване на Младежка инициатива споделят, че се отказват от интересите си, за да отговорят на пазарната конюнктура.
Като основни проблеми на висшето образование се посочват отсъствието на кредитна система, гъвкави образователни програми, свободен достъп до интернет, както и липсата на възможност за избор на курсове и индивидуален подход към студентите. Голяма част от българските студенти споделят, че материята се преподава формално, скучно и неангажирано, на ниво, което не отговаря на техните амбиции за работа или академична кариера. Образователната философия, стояща зад подобно поднасяне на знанието, е, че се очаква студентите да се нагласят към университета, а не той към нуждите на своите студенти и на пазарната среда.

Безработица и бедност

За възрастовата група между 18 и 28 години е характерен болезнен опит от честа смяна на работното място и недоброжелателно отношение и дискриминация от страна на работодателите. Ниското заплащане и високото ниво на безработица водят до чести уволнения и попадане в омагьосания кръг на търсене на работа “на всяка цена”. В подобна ситуация ценностните компромиси, свързани с естеството на работа, се изместват на заден план и младият човек е склонен да работи по-ниско квалифицирана, но по-добре заплатена работа.
Изследванията сочат, че по-ниска мотивация за започване на работа имат младите хора, живеещи в по-заможни семейства. Ситуацията на сигурност, гарантирана от по-добрите доходи на родителите, осигурява по-добро качество на живот, но не води до по-голяма автономност.
Младите хора от тази възрастова група споделят убеждението, че училището не ги подготвя емоционално и поведенчески да търсят активно работа и да предлагат успешно на пазара способностите и уменията, които имат. Петдесет процента от завършващите училище в тази възрастова група никога не са започвали работа, а 59% от тях - по специалността си. Подобна тенденция показва, че липсва взаимовръзка между пазара на труда и образователната системата на училищно и университетско ниво. Така се поддържа високата степен на депрофесионализация, която понижава самочувствието и прави младия човек лесно податлив на ценностни компромиси.

Емиграцията като гурбет

От качествено изследване, проведено от Младежка инициатива на ООН в големите градове, става ясно, че младите хора не искат да емигрират. Само 15% от тях посочват емиграцията като първи избор. Ако има нещо, което да спира младите безработни да емигрират, това са на първо място трудностите за намиране на подходяща работа в чужбина и възможността за свободно пътуване в рамките на един по-богат трудов пазар.
Фактът, че 51% от младите българи смятат, че животът на емигранта не е по-добър от този в България, показва, че емиграцията се схваща като принудителен избор и форма на бягство от реалността. Ако заминат за чужбина, младите безработни ще го направят с ясното съзнание, че отиват, за да подобрят финансовото си състояние. След това мислят задължително да се върнат в България. Такава е позицията на 89% от отговарящите. Четиридесет и един процента биха отишли да работят в чужбина, за да имат децата им по-добър живот, а 39% биха използвали престоя си там за обучение в нова професия, която биха работили в България след завръщането си.

Стилове на социално участие - видове стратегии

Стратегията на оцеляване представлява отказ от активно социално участие и пасивно приемане на съществуващата ситуация. Възприемащите този поведенчески модел остават да живеят при семейство си въпреки осъзнатите неудобства от такова съжителство, приемат каквато и да е работа срещу минимално заплащане, готови са да се откажат от образование и да отлагат създаването на свое семейство. Придържането към този модел в краткосрочен план гарантира оцеляване с цената на свиване но социалните контакти и жертване на личното развитие и себеосъществяване. В дългосрочен план този модел предопределя маргинализиране на пазара на труда и снижаване на качеството на живот.
Стратегията на бягство се изразява в стремежа за напускане на страната. Живеенето с нагласата за емиграция позволява реализацията на житейския проект да бъде отлагана с оправданието, че не може да се осъществи в България. Друга форма на бягство е вътрешната емиграция - отказа от участие, оттеглянето и затварянето във вътрешния свят.

При стратегията на адаптация житейският проект се намества към изискванията на средата. Този модел е по-здрав от предходните и се основава на реалистична оценка на собствените възможности спрямо обстоятелствата и търсене на пространство за реализация. Тези хора са прагматични, понякога опортюнистични, отказали са се от мечтите си (“В България няма място за мечти”) и нямат амбицията да променят света, който обитават. Девизът на тази група е “Животът е такъв, какъвто е, трябва да вземеш от него каквото можеш”.

Себеразвитието

и авторството над житейския проект е водещата позиция главно при деца от образовани семейства със среден и над средния социален статус, които са имали шанса да израстват в сигурна и подкрепяща семейна среда и да получат сносно образование. Младите от тази група мислят за своето бъдеще като за собствен житейски проект. Те се отнасят избирателно към възможностите и стимулите на средата и са готови да поемат отговорността за изборите си. Този проект често включва заминаване и живот в друга страна, най-често с цел образование, но не се обвързва с трайно напускане на България. Това са хора с предприемаческа нагласа, готови да променят не само себе си, но и социалната среда, като създават в нея нови ниши за реализация на своите интереси и намерения.
Младите хора в България се оказват под натиска на две мощни противоположни тенденции - от една страна, присъщата на възрастта повеля за автономизиране и, от друга, високият риск от напускане на защитеното пространство на семейството. Успешното разрешаване на този конфликт е залог за израстване и пълноценно включване в света на зрелите хора.


Младите българи не са съоръжени с умения за справяне с този конфликт, тъй като заварените модели на социално участие в тази възраст са дискредитирани и провалени. Същевременно няма алтернативни модели и те са принудени да ги изработват в движение главно чрез опит и грешка. Цената на това научаване често е много висока. В този контекст основната задача на институциите би следвало да бъде партнирането на младите чрез осигуряване на относително защитени пространства за участие и предоставяне на сполучливи модели за разрешаване на конфликтите на израстването.


Една от най-старите рецепти как се прави собствен бизнес е Вземаш социален проблем, анализираш го и забъркваш синтез със собствени подправки. След време си богат до безобразие..като психолог (наука "Психология" не може да има, защото е формулирано от Философията как се прави наука ! С дефиниране на инструментариума. Ако някой е дал определение напоследък що е емоция, как се сънува или трябва ли да обичаме..пропуснала съм го, покрай babysitting. Психологията е дисциплина..от мен да мине. Ереста чух на честването на 70 годишнината от установяване на дипломатическите отношения между две държави..и го адаптирах спец за Ви.


Знам какво ще правиш този Великден

Баси! Привет!!!
Милото ми ЧеНе! Къде се затри??? И аз почти се затрих. Не беше лошо, хаха!
Ама не ми се чете тва нещо, мила. Нямам време, нито нерви :-)))