"Татко"
8 отговора
489 прегледа
"Татко"
- Смятам това да го дам на котката...
Парченца замръзнал розов крем се разпиляват по крачолите на изтъркания червен анцунг и от там по-пъргавите от тях се прехвърлят върху също така изтърканото (но кафяво) покривало на дивана (изтърбушен... бавно омъртвяван, но все още жив, от безбройните срещи с меката тежест на семейните задници и от време на време на разни приходящи такива).
Шоуто на Слави... баща ми се смее още преди ония прикрит инопланетиянин да си отвори устата, а крема в купичката се тресе всякаш е желе... ама не е, крем си е с амбициите на желе и вкус на "Смятам това да го дам на котката", ама котката не е толкова смотана и тъпа, както си мисли баща ми, който и хвърля какво ли не от балкона с онова безумно "Писи-писи-писи..."... вчера видях и цветята, които стояха във вазата в хола, да лежат на площадката под балкона, навярно и те са "еспешали" за котенцето, дар от баща ми... щастлив ли е, че не се замисля в дълбочина за кулинарните навици на котките, че не му пука дали котката обича цветя и вобще май не му пука дали ще ги изяде нещата дето и ги хвърля... за него е важен акта на хвърлянето през балкона... даряването с храна на клетата животинка... изкупване на греховете, що ли... а котката кучета я яли, ако ще да папа... и опитите ми да обясне че котката няма да изяде пластмасовата обелка от салама или кремвирша и че ако я изяде, поради това, че мирише на вкусно, то в последствие няма да се почуства заситена, а може и лошо да и стане... потъват нейде в бръчките на лицето му и в ъгълчетата на отнесената му усмивка, някъде дълбоко в нея усещам една прикрита хитрост и инстинктивна мимикрия... вечно отнесен от света, до степен на детска наивност... щит срещу укорите на околните...
(ама си го обичам)
...обичам и да тряскам в безсилна ярост вратата на кухнята и да мятам пластмасовата чиния в стената (порцелана не ми стиска) и да ритам стола, докато баща ми се смее в хола на някава пошла латино "порнография" (невинната девственост на чувството ми за хубавост отдавна е загинала периодично изнасилвана от уродливото джудже скрито в телевизора), която е заместила смеха на аномационните герои от картуна (от моята кратуна) запокитвайки ги обратно в ефира, а в къщата се настанява палитрата от чувства, които латиносите (може и бялоси и негроси да са) разиграват в рамката на JVC-то... чувства, изрязани от ярко боядисани картонени парчета и слепени с канцеларско лепило... после купища грим... купища натрошени мисли в главата ми, удряща се в стената с цвят на праскова... но леко, страх ме е да не я счупя...
(но го обичам)
...и архаичните му възгледи за живота, пропити с нереалната практичност на добре излъсканите от всекидневна употреба спомени - истории преразказвани с патоса на някаква прекрасна новост... сякаш открива нов свят пред мен. И навиците... низ от незабележими за околните действия, които са покрили всеки сантиметър от малкия апартамент и в които се оплитам, бясно ритайки с крака и размахвайки ръце, без да мога да прекъсна ежедневната им последователност... извор на жизненост за баща ми... навярно за това не мога... не искам просто... но полудявам...
...(но го обичам)
... а в сънищата, онези наяве, усещането на онзи топъл допир на татковите ръце, които ме въртят над света, внимателно и нежно, а детския ми смях се разпилява наоколо, замаян от неочакваната въртележка... и шеговитата борба с пръстите му, възседнал корема му и свивайки се от гъдел, тупайки тялото му с малки юмручета... и лятните отблясъци на далечни места, шарени улици, усмихнати лица, детски приключения сред лабиринта на непознати сгради - без страх от непознатото, защото онова присъствие изтъкано от обич е някъде наблизо... таткото.
...(за това)
...и защото зад въпросите му изнервящи със своята отдалеченост от същноста на нещата прекарани през моят мироглед, се крие топлинката на бащините ръце, галещи чорлавата детска глава
...и защото
...и защото
...и защото
...се научих да махам лишеите на времето от образа на баща си.
04.04.2001
Парченца замръзнал розов крем се разпиляват по крачолите на изтъркания червен анцунг и от там по-пъргавите от тях се прехвърлят върху също така изтърканото (но кафяво) покривало на дивана (изтърбушен... бавно омъртвяван, но все още жив, от безбройните срещи с меката тежест на семейните задници и от време на време на разни приходящи такива).
Шоуто на Слави... баща ми се смее още преди ония прикрит инопланетиянин да си отвори устата, а крема в купичката се тресе всякаш е желе... ама не е, крем си е с амбициите на желе и вкус на "Смятам това да го дам на котката", ама котката не е толкова смотана и тъпа, както си мисли баща ми, който и хвърля какво ли не от балкона с онова безумно "Писи-писи-писи..."... вчера видях и цветята, които стояха във вазата в хола, да лежат на площадката под балкона, навярно и те са "еспешали" за котенцето, дар от баща ми... щастлив ли е, че не се замисля в дълбочина за кулинарните навици на котките, че не му пука дали котката обича цветя и вобще май не му пука дали ще ги изяде нещата дето и ги хвърля... за него е важен акта на хвърлянето през балкона... даряването с храна на клетата животинка... изкупване на греховете, що ли... а котката кучета я яли, ако ще да папа... и опитите ми да обясне че котката няма да изяде пластмасовата обелка от салама или кремвирша и че ако я изяде, поради това, че мирише на вкусно, то в последствие няма да се почуства заситена, а може и лошо да и стане... потъват нейде в бръчките на лицето му и в ъгълчетата на отнесената му усмивка, някъде дълбоко в нея усещам една прикрита хитрост и инстинктивна мимикрия... вечно отнесен от света, до степен на детска наивност... щит срещу укорите на околните...
(ама си го обичам)
...обичам и да тряскам в безсилна ярост вратата на кухнята и да мятам пластмасовата чиния в стената (порцелана не ми стиска) и да ритам стола, докато баща ми се смее в хола на някава пошла латино "порнография" (невинната девственост на чувството ми за хубавост отдавна е загинала периодично изнасилвана от уродливото джудже скрито в телевизора), която е заместила смеха на аномационните герои от картуна (от моята кратуна) запокитвайки ги обратно в ефира, а в къщата се настанява палитрата от чувства, които латиносите (може и бялоси и негроси да са) разиграват в рамката на JVC-то... чувства, изрязани от ярко боядисани картонени парчета и слепени с канцеларско лепило... после купища грим... купища натрошени мисли в главата ми, удряща се в стената с цвят на праскова... но леко, страх ме е да не я счупя...
(но го обичам)
...и архаичните му възгледи за живота, пропити с нереалната практичност на добре излъсканите от всекидневна употреба спомени - истории преразказвани с патоса на някаква прекрасна новост... сякаш открива нов свят пред мен. И навиците... низ от незабележими за околните действия, които са покрили всеки сантиметър от малкия апартамент и в които се оплитам, бясно ритайки с крака и размахвайки ръце, без да мога да прекъсна ежедневната им последователност... извор на жизненост за баща ми... навярно за това не мога... не искам просто... но полудявам...
...(но го обичам)
... а в сънищата, онези наяве, усещането на онзи топъл допир на татковите ръце, които ме въртят над света, внимателно и нежно, а детския ми смях се разпилява наоколо, замаян от неочакваната въртележка... и шеговитата борба с пръстите му, възседнал корема му и свивайки се от гъдел, тупайки тялото му с малки юмручета... и лятните отблясъци на далечни места, шарени улици, усмихнати лица, детски приключения сред лабиринта на непознати сгради - без страх от непознатото, защото онова присъствие изтъкано от обич е някъде наблизо... таткото.
...(за това)
...и защото зад въпросите му изнервящи със своята отдалеченост от същноста на нещата прекарани през моят мироглед, се крие топлинката на бащините ръце, галещи чорлавата детска глава
...и защото
...и защото
...и защото
...се научих да махам лишеите на времето от образа на баща си.
04.04.2001
Добре
си го написал, ама от мене едно да знаеш :
ТРЕБЕ РЪКА ДА ЦЕЛУВАШ НА ТАТКА СИ, А НЕ ЧИНИИ У СТЕНИТЕ ДА МЕТАШ !!!
И понеже ще речеш -"...глей сега Генов пак почна да злослови!" и да те не плашим както тебе така и околните, че кажем и още нещо :
ареса ми онаа работа с джуджето у телевизора!
ХО ХО ЕЕЕХ знаеш как да ме трогнеш да га еб.... / оопс вече че съм клутурен без пцувни!!! / знаеш как жилата на човека да изпружиш и да опънеш - ашкоусун!
ТРЕБЕ РЪКА ДА ЦЕЛУВАШ НА ТАТКА СИ, А НЕ ЧИНИИ У СТЕНИТЕ ДА МЕТАШ !!!
И понеже ще речеш -"...глей сега Генов пак почна да злослови!" и да те не плашим както тебе така и околните, че кажем и още нещо :
ареса ми онаа работа с джуджето у телевизора!
ХО ХО ЕЕЕХ знаеш как да ме трогнеш да га еб.... / оопс вече че съм клутурен без пцувни!!! / знаеш как жилата на човека да изпружиш и да опънеш - ашкоусун!
Re: "Татко"
Дълбоко ме трогна, Аркадашко! От опит знам, че всеки вижда в текста това, което самият той чувства - чак авторът може да се чуди после как са се пръкнали от неговото творение чак толкова много смисли. Мисля, че е достойно да съумяваме да обичаме родителите си, въпреки че те успяват да ни разочароват. И да си помислим какви родители сме/ще бъдем ние...
