Обречена ли е?

Какво мислите за една такава любов: двама души се обичат, но са прекалено далече един от друг. Обичат се истински, но се виждат за еди месец през лятото и за две седмици през зимата. Ще имат възможност да са постоянно заедно, ако едва едногодишната им (все още)връзка издържи поне още 4-5 години.Какво мислите за една такава любов? Обречена ли е? Защото колкото и да са силни чуствата...все пак някога не отслабват ли? Особено ако ги дели такова разстояние...Моля ви, кажете ми мнението си. За мен е много важно.

Това е наистина много дълго. И не издържането ще е проблем. Да речем, че издържи и се съберете. Тогава му мисли.

От една страна, има една загуба на близост когато сте далече един от друг.
Но от другата страна, всеки път, когато се събирате отново, това е като едно ново начало. Имате по-малко време и за неприятните аспекти на една връзка.

Именно. За това все пак си мисля, че може би е обречена. Защото хора, които са били заедно по месец и половина годишно...не се знае дали ще могат да бъдат заедно дълго време. Много по-дълго време. Но аз все пак го обичам...и незнам какво да правя. Дали да прекратя връзката, въпреки чувствата си. Или просто да чакам и да видя какво ще стане...

Ако много му умуваш за обреченоста значи че наистина е обречена. Радвайте се един на друг, а това колко ще продължи не е ваша работа. Сега му е момента да сте щастливи - после пак... :)

Е...не е точно сега момента...но след няколко месеца...
Благодаря за мнението. Знам, че е така, но имах нужда някой да ми го напомни.
Още веднъж ти благодаря.

от типа "да" или "не". Това също би трябвало да знаеш. Единственото правилно е ТИ да вземеш решение - чакаш какво ще стане или не чакаш. Решението за чакане също е решение. И да не се тюхкаш след време "...трябваше да направя едикаквоси още тогава, а нищо не направих".

Tova e proverka za chuvstvata vi, ako izdyrjite znachi se obichate istinski i nishto ne moje da vi razdeli.

?

А ти искаш ли да знаеш отговора?

Дори и да не ги дели това разстояние, пак са обречени. Няма начин да се желаят толкова дълго, без да са заедно - поне единия няма да издържи.

Не се срамувай да казваш това, което не се срамуваш да си помислиш!

Какво "А той?"?
Дали ме обича? Незнам. Никога не мога да бъда сигурна. Но поне мисля така. И той твърди, че е така. И, доколкото го познавам - не би ме лъгал за такова нещо. Но все пак - никога не мога да бъда напълно сигурна, нали?

Иначе къде е логиката да питам?

Щом го обичаш и държиш на него, продължавай. Но дали и той ще е постоянен към тебе? Всичко зависи от отношенията ви. Не може да си кажеш твърдо, скъсвам и ще си търся друг в София.

Второто. Не насилвай чувствата си. Иначе винаге ще се връщашназад със съмнения. Ами ако е/била любовта на живота ти?

Мъка, мъка.
Аз съм в същата ситуация, но от другата страна. Мен ме няма, а ме чакат там.
Сложна история. Проблема идва от типа на отношенията. Ако сте решили да векувате заедно, то все ще измислите нещо.
Ако сте "просто" гаджета, то ти си в много кофти позиция. Разликата ако е близо до теб, е че споделяте доста от времето си и връзката ви се развива по някакъв начин. Когато сте разделени от разстоянията, то всеки си има свой живот.
Ето аз сега планирам къде и как ще изкарам Великденските празници без нея...
Все пак ако е близо, както аз съм в Германия, то сега вече и ти може да му ходиш на гости. А и в Европа има толкова хубави места...
Горе главата. Ако си намериш друг човек, в когото да се влюбиш, то няма разлика дали той е наблизо или не. Същото важи и за него.

Късмет!

Да...в Европа е. Всъщност и той е в Германия, като теб. Само че аз нямам финансовата възможност, за да мога да му ходя на гости...за съжаление. Въпреки, че той неведнъж е настоявал...
Колкото до сериозността на връзката...и аз незнам доколко е сериозна. Никога не сме говорили за сватба, или нещо от сорта. Но въпреки това сме обсъждали кога и как мога да отида при него, или той, евентуално, да се върне тук. За постоянно имам предвид.
Всъщност цялата история е прекалено объркана и за мен самата. Просто се надявам той наистина да ме обича...