За дългокосите

Вчера си отрязах косата...
Беше дълга почти половин метър - стигаше ми до задника...
Е, да - наистина беше красива...такава една здрава, гъста, плътна...
Запазих си я - сега лежи просната на рафта отсреща. Изглежда толкова жива, че чак е леко зловещо - все едно всеки момент ще помръдне...:)
Боже, как ми олекна само...Преди само като си помислех да се доближи ножица до мен, изтръпвах, все едно ще ми режат главата...А сега се чувствам така, сякаш се отървах от някакво бреме...Толкова много неща се бяха променили, че косата ми беше заприличала на красива, но неподходяща дреха, която трябваше да сменя...
Сега е по-добре...
И хич не ми е мъчно даже...
Е, добре де...мъчно ми е съвсем мъничко...Но нямаше как...Всеки, който е имал толкова ужасно дълга коса, знае, че обикновено тя си отива внезапно, пометена от някакви ветрове на промените, които няма как да посрещнеш, ако не се преобразиш...
Не, не искам да кажа, че човек може да се промени, когато си отреже косата - обратното казвам - аз вече се бях променила. Вчера просто визуализирах промяната, така да се каже...Нещо като да сложиш точката на едно ново, завършено изречение....

смелост се иска за това, Рама.
хубаво си направила:)

хм, сещам се за онзи роман на Блага Димитрова "Пътуване към себе си" и колко силно ме впечатли оная сцена, с която започва книгата...когато тя си реже косата...чела ли си я?

тази тема ми напомня, за същото време, но преди точно една година...
тогава аз имах такава коса... дълга до дупето... просто отдох и си я отрязох, половин час ме убеждаваше фризьорката, ама а не та не....
и после като ревнах, направо се съсипах 3 дни рев, не знам какво ми стана... и започнах да си я мажа с най-различни работи за да ми порасне... леле как съм се заблуждавала.... сега ми е с някаква нормална дължина, но продължавам да съжалявам.... защо си я отрязах?
Идва ми да ревна , но няма за тази коса си изплаках сълзите.... повече не мога да плача....

Не си напълно права, че с отрязването на косата нещата не се променят. Разбирам, че при теб хронологията е друга, но вярвай ми косата е много силен енергиен генератор и дори отрязване на крайчетата й променя цялата система. Всички вярват, че е за добро. Обновяваш си енергията, позволяваш нова да се слее с твоята.

че можеш да страдаш за нищо и никаква си коса. Обачееее...... Като си спомня и аз.
То е като... Като да си изхвърлиш всички дрехи и спомени, за да започнеш наново. Хубаво е, олеква ти, но после се връщаш понякога и си казваш - "хубави времена бяха...". И ти е едно носталгично.
Два пъти съм рязала МНОГО ДЪЛГА коса. И двата пъти бяха, както казваш, просто външна проява на промяната настъпила у мен. И начин да отрежа връзката с миналото.
Ама боли пусто! Чак не съм ревала, но съм съжалявала за косата си. Дори тия дни й клъцнах 10-тина сантиметра. Толква не й личи, че само един човек ме забеляза, ама на мен пак си ми е криво за косичката.
Темата обаче ако не бъркам не е точно за косата, а за началото и края.
Знаеш ли, преди години дори не слагах точки на края на изречениета. Използвах всички други препинателни знаци, но точките си мислех, че си се подразбират и ги пропусках. Не умея да слагам точки. А си е много ценно качество. Да успееш да задгърбиш миналото и да погледнеш напред. И понякога е нужен катализатор. Раздялата с косата си е точно това.
Истина е дето казват, че когато жената променя нещо у себе си, започва с косата.
Вярвам, че е за хубаво!

[email protected]

Поздравления!!! За промяната, не за отрязаната коса...
Но знаеш ли какво ми хрумна?
А защо при вътрешна промяна човек има нужда и от външна? Разбирам, че това е въпрос на някакво вътрешно усещане, "неосъзната" необходимост, но откъде идва тя?

w podstrigwaneto na kosata ima neshto, koeto utalovwa krywta, uspokoqwa nerwite..koi shte prodylji...gubi mi se citata..(sorry)

вътрешното и външното са двете страни на едно и също нещо - като промениш едното, естествено идва потребността да промениш и другото. Външността не е нещо изолирано от личността като цяло - тя е нещо като визуалния носител на всичко съществено и невидимо. Предполагам, че оттам идва тази нужда...Пък и когато човек се променя, той има нужда да изрази промяната, да съобщи на света за нея - за да може светът да се пренастрои на свой ред. И е логично да посягаме тъкмо на външността си в такива моменти - нали тя е първото, което се вижда от нас...

че косата е енергиен генератор. Но звучи интригуващо - разкажи ми повече за това?

че ще е необходимо доста повече от една коса /макар и дълга до дупето/, за да накараш света да се пренастрои спрямо теб. средата, в която се движиш, ще продължава да те моделира по стария начин, докато не направиш неща, които наистина да разтърсят представата им за теб.
човек се променя непрекъснато, но представата на другите за него се изменя много много по трудно.

Здрасти. Права си, несъмнено. Но като те чете средностатистически чиляк като мен, единственият въпрос, който възниква е -
Виж я сега тази Рама, ама погледни я само кви чупки. И след това непреодолимото - Ама, кажи де, за новото гадже, де!)
Това си мислят хората, нищо че казват едни такива умни неща, относително.
Иначе пък, абе както и да си правим буклите и косите, както и да пудрим носовете, все тая. Илюзорно и мечтателно сме други, но не, казва съдбата и времето с очила на остър нос и строга показалка. Същата си, същата като преди. Само е различна походката като минаваш покрай витрините и привечер, когато отиваш някъде си.
Косите, буклите, къдриците нямат значение. Освен временно. Не се ли питаш, когато се гледаш в огледалото - А когато си пусна косата?! И си го представиш?! Тогава не си същата, както преди да я махнеш, нали?! А, друга, предполагам.
Пък и аз, завалия, кво съм тръгнала на стар краставичар краставици да продавам. Ти знаеш! Трудно се разделя човек с илюзии, още по-малко може да си каже "Здрасти" с новите.
Но така също е прекрасно. Временно, както винаги...
С най-добри чувства.

ще ти доверя, че това че хората трудно се разделят с излюзиите , се оказа също илюзия, с която се разделих...при това без някакво смазващо усилие...Мдааа....
А пък това, че жената като посегне на косата си, значи има ново гадже, също е илюзия, и то на доста махленско ниво, ша ма прощаваш...:)
Ей, не се заяждам, нали знаеш? Всъщност сигурна съм, че знаеш...та нали си ми слабост....:)))

Абе, фино се измъкна. Точно както Сийка миналата година. Ние, всите сваки, сме застанали на плета и я подпитваме - Ама, Сийке, мъри, кажи си бе, джанъм, ама как му завъртя акъла пак на тоя чиляк мъ, на Иван. Или на Драган, все тая. Ама, Сийке, да не се праиш много на важна и тука начи за зарзават да думаш.
Та и аз така - глупости, шегувам се - абе, от илюзии не е хубоу човек да излиза. Ама, никак не е. То, веднъж с бяла забрадка, веднъж с червена или пък с цвеке - ами, ни мой. Върти го, сучи го. Не е, цъкам с език, нема клюка, ама никак. Ама то не само клюка и маааааа...ла нема, та и мохабет - едно да ти услади, пък като си го представиш - шикер.
Нищо, де. Ти не искаш да ми казваш тия работи връз плета и пред бабите. Ама я си го знам - не ще да е илюзия, Рама, най ще да е либоф. Ти па я наречи стара, нова, на съседа я прехвърли, ама на, щот съм ти слабост - да си го река -тя, тая Рама, шъ знаете, ни мой да да е с къса коса, пък да е същата. Тц, ни ми се връзва. Най-ще да е друга Рама, ама...
Либоф да има.

Което след редакцията, както се вижда, идеше да рече... Че квото и да си казваме, както и да го сучем, все нещо има - я, въпросът човъркащ, я отговорът премислян. Я пак темата)
Дреме ли ти от илюзии или не. Това бе вън от махленско-идиотско-клубно-възкръсващото ниво. Ебати.
В крайна сметка е важно дали ти отива къса коса. Когато денонощието има 24 часа и 240 си все със себе си - туй е положението. Питай - огледалце, огледалце.
Кво друго. Бахти, що редактирах, като пак си знаеш. "И като възкръсват вечерите, дано никога не се будим", както казваше един тип с къса коса - аман от поети)

Тук доста се понаписа по въпроса-защо... и т.н.
И аз мисля, че нагласите на хората трудно се променят. Поне такива са ми наблюденията. Вярно, има изключения, но са толкова редки...
Но все пак, по важното беше, защо човек я търси тази външна промяна, която да съпътсва вътрешната. И май си права...
Тук обаче започвам да си мисля, че силите на онова, дето го наричат несъзнавано (или още множество други термини) са по-големи от тези на разума. Защото, даже и да си дадем някакъв що годе рационален отговор, пак ще посегнем на ножицата. Даже и при съзнанието, че това едва ли ще промени възприятието за нас на заобикалящите ни хора.
Да, объркано се получи, ама днес си такъв деня ( за мен, де).

Аз съм характерен с това , че моето дългокосие е пословично.Бих искал косата ми да стане дълга чак до кръста.И ако се случи така ,че ми хрумне да я отрежа, веднага някой да дойде и да ми бие два шамара.

лелей това все едно че аз съм го писала - ама как мооже чак пък дотам - мдааам
поздрави и

§§

Чувала си предполагам, че доста нещо могат да бъдат проследени за един човек съдейки само по неговата коса.
Косата носи информация за своя притежател и съхранява, най-грубо казано, неговия "дъх". Защо смяташ, че повечето магии предполагат използването на коса на "жертвата". Човешкото тяло е система, косата може да затвори или съответно, отвори тази система, като по този начин генерира енергия. Чисто схематично казано "косата ти комуникира със света отвън" и естествено обменя енергия с него. Това е, в най-общи линии. Обичай си косата, независимо от нейната дължина!

ми е интересно!
Ако има писани книги за това, или пък линкове, които знаеш - напиши ми заглавия или адреси!
Или ми разкажи още!

За съжаление не съм в състояние да ти предоставя източник. Странно или не това мое убеждение се формира на базата на много разговори и преразкази на други хора, дори от мимолетно изпуснати реплики по този повод.

suvsem si prav .tova koeto si kazal moje da e citat no e nauchno dokazano che podstrigvaneto deistva tochno takahem si po krasiv hem ti e leko na dushata