проглеждане

има нещо в нас, което спуска пелена над очите ни и замъглява виждането за нещата такива каквито са.
ние не се раждаме с това нещо вътре в нас - то идва/внедрява се малко след раждането ни.
да се пребориш с него е най-великото предизвикателство в живота на един човек.
това е предизвикателството да прогледнеш, за да видиш

навярно нейде има...... истински живот

За това са ти дадени две очи:
...с едното да виждаш нещата, както са те научили да ги гледаш,
а с другото да ги виждаш така, както ги вижда душата ти...

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

Колкото сме по-културни, толко сме по-неестествени. Бягайки от човешката/животинската си субстанция забравяме да "виждаме". Това ни умение просто атрофира. Но е добре да имаш желание да търсиш, а и със сигурност има начини да видиш нещата точно такива каквито са. Понякога стига да погледнеш!

да, определено ;))
понякога това е достатъчно :)
просто да погледнеш.
но и то не е никак лесно...

навярно нейде има...... истински живот

а защо са ни дадени две ръце?
и два крака?

няма лабиринт, който не можем да намерим...!?

Действително това е най-голямото предизвикателство, но колко малко от нас постигат това "проглеждане".
Може би затова е мисълта, не гениалното е просто.
Много са пелените, замъгляващи погледа. Едни са от семейството и възпитанието, други са от образованието, което постоянно внушава силата на авторитетите, и после-пак същото. Възможността да се надделее над стереотипите е щастие, споходило малцина. Но тях историята помни.
А кой родител е толкова смел, че да каже на своето чедо-не ме слушай, какво то говоря, ти си имаш глава, само мисли? Кой учител ще си признае, че не е най-мъдрия в дадена област?
И ние после си патим, защото все идва момент в който си задаваш въпроса: А защо това е така? Защо ми се казва, че трябва да е така?
Властта на "ТРЯБВА" - най-жестоката власт. Мама казва "Трябва да правиш еди какво си", тоз казва "ТРЯБВА", онзи казва "ТРЯБВА" и докато се усетиш забравяш да питаш А ЗАЩО ТРЯБВА?
И не само по отношение на научното познание теориите са правили своя скок тогава, когато някой е подложил на съмнение уставило се "ТРЯБВА". И в личния, индивидуален житейски път, докато не се спреш да попиташ: А защо трябва?, все си влачиш дребнаво съществуване? Защо трябва прекопаването на градинката да е с по-висок приоритет пред книгата? Защо трябва да слушам родители, чиито възгледи не са ги довели до по-високо човешко равнище? Защо трябва да се робува на мнението на лелката отсреща?
Защо трябва?

С едната да взимаме, с другата да даваме...
С единия да си отиваме, с другия да се връщаме...

Но сърцето е само едно... но вглеждайки се по-подробно, разбираме, че и то има две половинки...

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

Subektivizym?

Edinstveniqt na4in da proglednesh spored men e da gledash sys syrceto si.

Aledar~

нищо не идва и не се внедрява в нас, ако не ни е било нужно в даден момент и то по наше желание. Вярно, че по-късно може да не помним че ни е било нужно, но това не значи,че не е било така.
Виждането е непрекъснат процес - не можеш никога да кажеш "Аз прогледнах" - кажеш ли го това значи, че си ослепял безвъзвратно и завинаги.

I'm down here for your soul....

Това е много интересна тема.Благодаря Феникс!
Прочетох всички мнения и ще ви кажа,че сте чудесни..ВСИЧКИ

Ако разглеждаме Проглеждането като Пробуждане на съзнанието,
то трае хиляди години..и все пак всичко е строго индивидуално,но ако го разглеждаме така както го представя Феникс,като моментно "проглеждане",то тогава е резултат от опита ни през вековете,в зависимост от това как сме калили духа си