Рокът :

Искам да споделя нещо с вас. Преди малко, в едно писмо, написах следното:
" ... Според мен, зная каква е реалноста, в която съм и за да мога да се справя в нея, си измислям много неща, опитвам се да вярвам, че са истина... Въобще, колкото по-дълго успея да се залъгвам, толкова по-добре.

Рокът е истина, рокът е болката от живота! Той е самоубийство - от него няма бягство в измислици!"

Така мисля аз.
А вие???

I zasto ne iskate da si govorite s mene??? :((((

рокът е и чувство, и усещане, и преживяване, и отдаденост.... рокът не е само болка

piece of cake

"колкото по-дълго успея да се залъгвам, толкова по-добре"...Въобще не е по-добре! Защо си мислиш че като се залъгваш, и ще оправиш нещата?? А и не точно рокът е тази музика за която говориш. Какво имаш предвид по-точно?

Lavenders green, dilly dilly, lavenders blue.
When you love me, dilly dilly, I will love you

Kаква е връзката между самозалъгването и рока ли? Ами това, че са противоположни, взаимно изключващи се. Например, слушам Цепелин или пък Юрая, или пък Ролинг Стоунс - например! - от по стария рок - и ... това с нелепото самоизлъгване само си изкристализира...
Абе това е частен случай, само в моя - може думите ми да ми се струват пълна глупост.

Да, рокът е много неща - за всеки е нещо различно като изживяване.

Дени, много се радвам, че се появи пак в този клуб :-)))

Какво да се прави, май в рока е нашата дефиниция. Колко пъти само сме си говорили с теб как ни въздейства тази музика и пак сякаш нищо не сме си казали. Защото нали някой беше казал, че там, където свършват думите започва музиката.

".... зная каква е реалноста, в която съм и за да мога да се справя в нея, си измислям много неща, опитвам се да вярвам, че са истина... "

Ама тези "Малки богове" на Пратчет май наистина са ти залегнали в главата :-)) Убеди ли се че най-важното е да ги откриеш. И да им повярваш ... нищо друго. На всеки малък бог му стига дори само по един вярващ.
Ще продължа в този ред на мисли твоето разсъждение с един цитат от "Дядо Прас" : "Човек трябва да се научи да вярва в малките лъжи - в елфите, омагьосаните замъци, духовете, драконите ... за да забрави за съществуването на големите лъжи - Справедливостта, Хуманността, Милосърдието, Невинността ... "

Рокът е нещо, което не подлежи на описание. Просто не искам да започна да редя големите думи за него. Пак няма да кажат много.
Болка, гордост, самоубийство, истина, самозалъгване ... може би.

Но може би най ще се доближа до усещането, което ми дава рокът, като ти кажа за едни Мои 20 секунди в рока. "Мои", защото навсякъде ги нося със себе си и съм в състояние да забравя за всичко само като ги чуя. Пък дори и мислено. Става въпрос за песента "Won't Get Fooled Again" от тавата "Who's Next?". Парчето е дълго - към осем минути. И в него Роджър Долтри на два пъти се извиква простичко, ентусиазирано и налудничаво : "Йееее !". Вторият път - в самия край на песента. Няма да ти описвам този момент, просто го чуй ако можеш. За мен тези седемнадесет секунди са Гласът на рока. Повечето хора пък дори и не подозират за съществуването им.

Ето - вече съществува един Малък бог на тези 17 секунди. И аз вярвам в съществуването му повече отколкото вярвам на редица други неща и факти от реалността. Не е ли прекрасно ?

Пропуснах да ти кажа, че групата, за която ти говорех е The Who.

Абе мисълта ми беше , че въобще да правиш връзка между рока и самозалъгването...може би простто не мога да разбера за кво става дума Ма то и аз съм гламчо

---
all the best freaks are here, please stop staring at me

Не само рокът. Музиката.

† Амин. †

аз съм си тук, но просто през огромни периоди от време! :)

Знаеш ли, това, което наистина си помислих след "Малки богове" беше, че е важно и достатъчно само един единствен човек дори да вярва в теб!!! Ама да вярва истински - като знае какви са гадните ти страни и въпреки тях!
Какво да се прави, май в рока е нашата дефиниция. Колко пъти само сме си говорили с теб как ни въздейства тази музика и пак сякаш нищо не сме си казали. Защото нали някой беше казал, че там, където свършват думите започва музиката.


"Какво да се прави, май в рока е нашата дефиниция. Колко пъти само сме си говорили с теб как ни въздейства тази музика и пак сякаш нищо не сме си казали. Защото нали някой беше казал, че там, където свършват думите започва музиката." - казваш. Така е, Круизър, в нашия случай!

и аз съм заплес, както си знаеш и както е видно от повторенията! :))

Доуточненията - на живо!!!!!

Yes,man.
Fire is the outcome of hypocrisy
V rocka niama licemerie.