Enemy at the Gates
30 отговора
696 прегледа
Enemy at the Gates
..е история за снайперисти. Ако ще трябва да се научи нещо за истинската история на битката за Сталинград, по-скоро стария филм ще помогне.
Според Жан Жак Ано, за да повали жертвата си, ловецът трябва да усвои инстинктите на жертвата. Сам да стане жертвата. И така, 2ч и 11 минути Jude Law се преследва с Ed Harris. В почивките, руския герой обръща внимание на Таня.
По реалистичен декор, гледката е сравнима само с "Раян"; сравненията дотук.
Annaud построява историята си върху командната роля на политкомисаря в Отечествената война, разликата между руски войник застрелян в гърдите или в гърба (съответно герой:дезертьор. Последните са само за Сталинград 30 000) и (колко банално!) какво е да си руски евреин. Хрусчов (Боб Хоскин) е убедителен до цинизъм. Но къде остана истинската битка ?! За всяка къща, за всеки етаж ? Или 50 000 руснаци, които се бият на страната на нацистите ?
За да реша да гледам "Saving Private Ryan" три месеца четох за десанта в Нормандия;
Василий Зайцев е такава измислена история (дори по действителна случка), че ме отказа да обръщам Втора Св. война въобще !
Ако не бях така разочарована от историята, филмът е коректна картина на войната : грозна, място за проверка на характери, където героите се страхуват и обичат, а врага не е забележим с невъоръжено око.
И като за край, класическата любовна история с happy end. "А утрините тук са тихи", "Синът на полка" ..и т.н са по-добри. Жалко
..I am involved in mankind...
Според Жан Жак Ано, за да повали жертвата си, ловецът трябва да усвои инстинктите на жертвата. Сам да стане жертвата. И така, 2ч и 11 минути Jude Law се преследва с Ed Harris. В почивките, руския герой обръща внимание на Таня.
По реалистичен декор, гледката е сравнима само с "Раян"; сравненията дотук.
Annaud построява историята си върху командната роля на политкомисаря в Отечествената война, разликата между руски войник застрелян в гърдите или в гърба (съответно герой:дезертьор. Последните са само за Сталинград 30 000) и (колко банално!) какво е да си руски евреин. Хрусчов (Боб Хоскин) е убедителен до цинизъм. Но къде остана истинската битка ?! За всяка къща, за всеки етаж ? Или 50 000 руснаци, които се бият на страната на нацистите ?
За да реша да гледам "Saving Private Ryan" три месеца четох за десанта в Нормандия;
Василий Зайцев е такава измислена история (дори по действителна случка), че ме отказа да обръщам Втора Св. война въобще !
Ако не бях така разочарована от историята, филмът е коректна картина на войната : грозна, място за проверка на характери, където героите се страхуват и обичат, а врага не е забележим с невъоръжено око.
И като за край, класическата любовна история с happy end. "А утрините тук са тихи", "Синът на полка" ..и т.н са по-добри. Жалко
..I am involved in mankind...
been there seen it all
Филмът се явява римейк на стар съветски филм по същата история. Само дето там нацистите бяха ЛОШИ а 'нашите' бяха ДОБРИ.
Хубавото на американските опити да правят филми за войната, е че разглеждат хората като човешки същества и характери макар да нямат разбиране за войната, с изключение на първите 25 минути от редник Райън.
Освен това се правят опити и двете страни да се представят от тяхната перспектива като хора и не се преследват пропагандни цели.
Моето мнение е, че съветския филм като история за Войната е по-добър по простата причина, че ВСИЧКИ руснаци и др. народи от СССР са пряко засегнати от нея, за разлика от американците които са се придържали към хвърляне на бомби от високо и преследване на бързо бягащ враг. (изключения Омаха Бийч, Ардените и Анцио)
Хубавото на американските опити да правят филми за войната, е че разглеждат хората като човешки същества и характери макар да нямат разбиране за войната, с изключение на първите 25 минути от редник Райън.
Освен това се правят опити и двете страни да се представят от тяхната перспектива като хора и не се преследват пропагандни цели.
Моето мнение е, че съветския филм като история за Войната е по-добър по простата причина, че ВСИЧКИ руснаци и др. народи от СССР са пряко засегнати от нея, за разлика от американците които са се придържали към хвърляне на бомби от високо и преследване на бързо бягащ враг. (изключения Омаха Бийч, Ардените и Анцио)
Re: Enemy at the Gates
аз пък с удоволствие чакам този филм. Мисля, че ми е винаги сладко да гледам комерсиален европейски режисьор. Това за мене е идеалната дозировка. Този който се е погрижил да ти е интересно, следвал е законите на "общото харесване" но от това филмът не е пострадал ... напротив, защото над линиите се вихри такъв талант, такъв, такъв ... тези филми са често невероятно красиви, човечни и верни за всеки, така че всеки да открие в тях някаква своя /или обща/ истина и да си тръгне доволен, облагороден и горд от себе си /а защо ли?/. Такива филми за мен са Амадеус, Името на розата, Сибирския бръснар, Приключенията на Барон Мюнхаузен на Тери Гилям ...
А за войната, колкото и да сме обяснимо негативни към соц миналото ни, руските военни филми бяха много силни и то заради присъствието и характера на героите си. Те бяха много земни, много истински. Човек спокойно би могъл да познае в тези образи комшията, продавачката в магазина и се замисляш, че моментът, в който трябва да бъдеш до този човек в една голяма война не е чак толкова измислен. Да чукам на дърво дано да казах голяма глупост!
А и другото, че там често умерираха най-готините, влюбените се разделяха и въпреки иначе приповдигнатия дух на героите, те винаги и постоянно страдаха, губеха и умираха. Което добре разкриваше лицето на войната такава каквато е - гадна!
The Green Bean ;-)
А за войната, колкото и да сме обяснимо негативни към соц миналото ни, руските военни филми бяха много силни и то заради присъствието и характера на героите си. Те бяха много земни, много истински. Човек спокойно би могъл да познае в тези образи комшията, продавачката в магазина и се замисляш, че моментът, в който трябва да бъдеш до този човек в една голяма война не е чак толкова измислен. Да чукам на дърво дано да казах голяма глупост!
А и другото, че там често умерираха най-готините, влюбените се разделяха и въпреки иначе приповдигнатия дух на героите, те винаги и постоянно страдаха, губеха и умираха. Което добре разкриваше лицето на войната такава каквато е - гадна!
The Green Bean ;-)
Re: Enemy at the Gates
Значи този филм ще е венец за любимия ти актьор. Забележи сцената, когато Таня най-сетне го посещава посред нощ; такъв изгладен ръб на ръкава е ОК за "Тринайсет дни", обаче за битката на Сталинград - йок ! Освен, ако другарката Филипова (майка на Саша) не се поти по цял следобяд с ютия..
..I am involved in mankind...
..I am involved in mankind...
Re: Enemy at the Gates
хубаво си казала за руските филми ама там хората умираха с девизи За Родину, За Сталину или с последни думи посветени на Компартията.
Пък и някак си избягваха да дават 17 часова агония насред бойното поле с изтекли черва, а героите умираха някак си бързо и безболезнено. С такива филми може да възпиташ доста милитаристи.
Пък и някак си избягваха да дават 17 часова агония насред бойното поле с изтекли черва, а героите умираха някак си бързо и безболезнено. С такива филми може да възпиташ доста милитаристи.
off-topic for all interested in this movie
Socialists at War
By Lawrence W. Reed
[Posted April 6, 2001]
In August 1939, Hitler and Stalin signed a secret deal to invade and divide Poland between them. Proving there’s no honor among thieves, Nazi tanks bulldozed their way into the Soviet Union in June 1941. In no time at all, the rest of the world forgot about the alliance that started the war and "Uncle Joe" Stalin had become one of those Reds that Franklin Roosevelt may have had in mind when he said some of his best friends were communists.
For Ivan Lunchbucket, the ordinary citizen of the butcher Stalin’s workers’ paradise, the Nazi-Soviet theatre of World War II was a no-win situation if there ever was one. Scarface and Machine Gun Kelly were duking it out for the right to kick and stomp on poor hapless Ivan, if Ivan didn’t get mowed down first in the crossfire.
By the fall of 1942, the two socialist titans were locked in a deathgrip around a city on the Volga, Stalingrad—the backdrop to the new movie, "Enemy at the Gates." Stalingrad was, in real life, a horrific battle that wrought unspeakable brutality and mindboggling loss of life. Indeed, the rap on "Enemy" is that, in spite of scenes that rival those of "Saving Private Ryan" in sheer blood and guts, it somehow loses sight of the war to focus undue attention on a duel between two snipers—the Russian sharpshooter hero Vassili Zaitsev (Jude Law) and the Nazi marksman, Major Koenig (Ed Harris), sent by Hitler to kill him.
As for me, I didn’t expect a documentary. It never occurred to me that months of fighting in and around the city and a million or more casualties could somehow be faithfully distilled into two hours on the big screen. And besides, the duel between Zaitsev and Koenig did indeed happen and it was a drama, though embellished in the film, that has always begged for a screenplay.
What I did expect was that Hollywood wouldn’t resist an opportunity to once again cover up for the Soviet regime and paint it sympathetically as a valiant ally in the sacred cause of crushing the Nazis. Surprisingly, that is distinctly not a part of the message that producer/director/co-writer Jean-Jacques Annaud conveys in this film. Other reviewers may dwell on character development, cinematography, the love-triangle that emerges in the movie, or the authenticity of the events depicted. That’s fine. But what I liked most about the film was what it has to say about the Soviet Union in general and Marxism in particular.
Within the first few minutes, it’s apparent that maintaining discipline in Soviet ranks requires lots of officers shooting lots of deserters. Nikita Kruschev deals with a general who has lost a skirmish to overwhelming Nazi force by ordering him to commit suicide. Then the propaganda machine kicks into high gear, making Vassili Zaitsev into a superhuman supersniper to boost sagging morale. This is clearly a regime that has problems inspiring confidence even when the nation’s very existence is threatened by a foreign invader.
Once the Nazis realize the propaganda value to the Russians of Zaitsev’s vaunted skills with a rifle, Koenig is dispatched to eliminate him. Zaitsev is assigned a bodyguard played by Ron Perlman who, during a momentary lull in the shooting, tells his comrade of a revealing experience. He spent 16 months in Germany before the war ("when our Joseph and their Adolf were walking hand in hand," as Perlman poignantly puts it).
Back in the USSR later, he was thrown in prison. His teeth were punched out because when asked by interrogators why he’d been in Germany, he explained—truthfully—that Stalin had sent him there. Perlman’s character concludes, "That’s the land of socialism and universal bliss for you." Whoa! Take that, Shirley MacLaine!
Perlman manages to get off a couple more memorable lines before a bullet from Major Koenig takes him out of the picture. He sends out for soup with these instructions: "Try not to spill it all on your way back, you Marxist bastard." After the Germans dispatch a second man to string a communications cable and to his certain death, Perlman’s character notes, "They don’t give a s--- about a telephone man. It’s like us with the Ukrainians." Pulitzer Prize-winner Walter (What Famine?) Duranty must have turned in his grave.
My favorite moment came near the end of the film, just before a Soviet propagandist named Danilov (Joseph Fiennes) heaves himself into the line of fire. Disillusioned with the cause he’s been fighting for and disgusted with himself for having betrayed Zaitsev, he mutters, "We tried so hard to create a society where everyone was equal, where there was nothing to envy or appropriate. But there is no ‘new man.’ There will always be envy. There will always be rich and poor."
Danilov was not speaking in purely materialist terms. Next he says, "Rich in gifts, poor in gifts. Rich in love, poor in love." Egalitarians in general and Karl Marx in particular took a bullet with that one.
The film’s hero, Zaitsev, never utters a word about fighting for communism or for Stalin. He’s uneasy about the exaggerations being told about him by Danilov’s propaganda machine. At first, he does what he has to do as much to save his own skin as for any other cause, and later he seems more motivated by love for a female comrade than he is for love of the Motherland. In this film, there’s no numbskull romanticization of Marxism that we saw twenty years ago in Warren Beatty’s forgettable "Reds."
Perhaps I’m so unaccustomed to anything this politically incorrect from Hollywood that what may have been inadvertent to Annaud hit me as refreshingly blatant. Think about it: a major motion-picture that dares to lump nazis and communists into one reprehensible leftist dung-heap.
I may have to pinch myself and go see this movie a third time to be sure I didn’t just dream it up.
By Lawrence W. Reed
[Posted April 6, 2001]
In August 1939, Hitler and Stalin signed a secret deal to invade and divide Poland between them. Proving there’s no honor among thieves, Nazi tanks bulldozed their way into the Soviet Union in June 1941. In no time at all, the rest of the world forgot about the alliance that started the war and "Uncle Joe" Stalin had become one of those Reds that Franklin Roosevelt may have had in mind when he said some of his best friends were communists.
For Ivan Lunchbucket, the ordinary citizen of the butcher Stalin’s workers’ paradise, the Nazi-Soviet theatre of World War II was a no-win situation if there ever was one. Scarface and Machine Gun Kelly were duking it out for the right to kick and stomp on poor hapless Ivan, if Ivan didn’t get mowed down first in the crossfire.
By the fall of 1942, the two socialist titans were locked in a deathgrip around a city on the Volga, Stalingrad—the backdrop to the new movie, "Enemy at the Gates." Stalingrad was, in real life, a horrific battle that wrought unspeakable brutality and mindboggling loss of life. Indeed, the rap on "Enemy" is that, in spite of scenes that rival those of "Saving Private Ryan" in sheer blood and guts, it somehow loses sight of the war to focus undue attention on a duel between two snipers—the Russian sharpshooter hero Vassili Zaitsev (Jude Law) and the Nazi marksman, Major Koenig (Ed Harris), sent by Hitler to kill him.
As for me, I didn’t expect a documentary. It never occurred to me that months of fighting in and around the city and a million or more casualties could somehow be faithfully distilled into two hours on the big screen. And besides, the duel between Zaitsev and Koenig did indeed happen and it was a drama, though embellished in the film, that has always begged for a screenplay.
What I did expect was that Hollywood wouldn’t resist an opportunity to once again cover up for the Soviet regime and paint it sympathetically as a valiant ally in the sacred cause of crushing the Nazis. Surprisingly, that is distinctly not a part of the message that producer/director/co-writer Jean-Jacques Annaud conveys in this film. Other reviewers may dwell on character development, cinematography, the love-triangle that emerges in the movie, or the authenticity of the events depicted. That’s fine. But what I liked most about the film was what it has to say about the Soviet Union in general and Marxism in particular.
Within the first few minutes, it’s apparent that maintaining discipline in Soviet ranks requires lots of officers shooting lots of deserters. Nikita Kruschev deals with a general who has lost a skirmish to overwhelming Nazi force by ordering him to commit suicide. Then the propaganda machine kicks into high gear, making Vassili Zaitsev into a superhuman supersniper to boost sagging morale. This is clearly a regime that has problems inspiring confidence even when the nation’s very existence is threatened by a foreign invader.
Once the Nazis realize the propaganda value to the Russians of Zaitsev’s vaunted skills with a rifle, Koenig is dispatched to eliminate him. Zaitsev is assigned a bodyguard played by Ron Perlman who, during a momentary lull in the shooting, tells his comrade of a revealing experience. He spent 16 months in Germany before the war ("when our Joseph and their Adolf were walking hand in hand," as Perlman poignantly puts it).
Back in the USSR later, he was thrown in prison. His teeth were punched out because when asked by interrogators why he’d been in Germany, he explained—truthfully—that Stalin had sent him there. Perlman’s character concludes, "That’s the land of socialism and universal bliss for you." Whoa! Take that, Shirley MacLaine!
Perlman manages to get off a couple more memorable lines before a bullet from Major Koenig takes him out of the picture. He sends out for soup with these instructions: "Try not to spill it all on your way back, you Marxist bastard." After the Germans dispatch a second man to string a communications cable and to his certain death, Perlman’s character notes, "They don’t give a s--- about a telephone man. It’s like us with the Ukrainians." Pulitzer Prize-winner Walter (What Famine?) Duranty must have turned in his grave.
My favorite moment came near the end of the film, just before a Soviet propagandist named Danilov (Joseph Fiennes) heaves himself into the line of fire. Disillusioned with the cause he’s been fighting for and disgusted with himself for having betrayed Zaitsev, he mutters, "We tried so hard to create a society where everyone was equal, where there was nothing to envy or appropriate. But there is no ‘new man.’ There will always be envy. There will always be rich and poor."
Danilov was not speaking in purely materialist terms. Next he says, "Rich in gifts, poor in gifts. Rich in love, poor in love." Egalitarians in general and Karl Marx in particular took a bullet with that one.
The film’s hero, Zaitsev, never utters a word about fighting for communism or for Stalin. He’s uneasy about the exaggerations being told about him by Danilov’s propaganda machine. At first, he does what he has to do as much to save his own skin as for any other cause, and later he seems more motivated by love for a female comrade than he is for love of the Motherland. In this film, there’s no numbskull romanticization of Marxism that we saw twenty years ago in Warren Beatty’s forgettable "Reds."
Perhaps I’m so unaccustomed to anything this politically incorrect from Hollywood that what may have been inadvertent to Annaud hit me as refreshingly blatant. Think about it: a major motion-picture that dares to lump nazis and communists into one reprehensible leftist dung-heap.
I may have to pinch myself and go see this movie a third time to be sure I didn’t just dream it up.
Re: off-topic for all interested in this movie
ENEMY AT THE GATES -- It's ironic that the most expensive European film ever made is only half a movie. Enemy at the Gates is at times a wonderful, epic war film and at other times a hackneyed, disjointed mess. It really seems like they shot every other page of the script.
Scenes start seemingly in the middle of important conversations. Relationships aren't fully drawn out. Great moments of tension are abruptly cut short. It's sad to see because the film, as it stands, is the start of something beautiful. Comparisons to Saving Private Ryan are a bit overboard, but it's still far better than The Thin Red Line.
Jude Law stars as Vassilli Zaitsev, a Russian farm boy whisked away to war when his talents at marksmanship give the Russian army something to boast. Ed Harris is Major Konig, a German sharpshooter sent to Stalingrad to stop him. (Great casting, by the way. Harris has such interesting eyes.)
You'd think a foreign-made film would pay more attention to the actors' accents, which are lazy at best. You'd also hope for a non-Hollywood ending. Blame must go to French director Jean-Jacques Annaud. He must still be thinking about ways to trim Seven Years in Tibet. -- Rodger Pille (Rated R.)
..I am involved in mankind...
Scenes start seemingly in the middle of important conversations. Relationships aren't fully drawn out. Great moments of tension are abruptly cut short. It's sad to see because the film, as it stands, is the start of something beautiful. Comparisons to Saving Private Ryan are a bit overboard, but it's still far better than The Thin Red Line.
Jude Law stars as Vassilli Zaitsev, a Russian farm boy whisked away to war when his talents at marksmanship give the Russian army something to boast. Ed Harris is Major Konig, a German sharpshooter sent to Stalingrad to stop him. (Great casting, by the way. Harris has such interesting eyes.)
You'd think a foreign-made film would pay more attention to the actors' accents, which are lazy at best. You'd also hope for a non-Hollywood ending. Blame must go to French director Jean-Jacques Annaud. He must still be thinking about ways to trim Seven Years in Tibet. -- Rodger Pille (Rated R.)
..I am involved in mankind...
Re: off-topic for all interested in this movie
Moje li niakolko zabelejki - izviniavam se ama chte sa na bylgarski:
Spored tozi dobyr tchovetchetz vtorata svetovna voina e zapotchnata zaradi nemtzite i rusnatzite - vsitchki ostanali sa tchista voda nenapita...
Tchovek potchva da se tchudi zachto chtom ruskite voinitzi sa bili razstrelvani v gryb i sa ponasiali takova netchovechko otnochenie ne sa se razbuntuvali ami sa prodyljavali da se biat s nemtzite...
Sychto da pitam ako rusnatzite biaha zagubili ot Sacht mai chteche da e ostanalo samo iadreno pepelichte osven ako ne se biaha predali mejduvremenno...
Tozi mil amerikanetz, koito e pisal tova (abe ne znam dali e amerikanetz ama miaza na takyv) koi znae zachto ne kazva zachto amerikantzite sa se spotaivali tolkova vreme predi da se namesiat vyv voinata srechtu Hitler, za atomnite bombi pyk syvsem myltchi - tova razbira se ne e prestyplenie srechtu tchovetchestvoto. Atomna bomba vyrhu miren grad - ta tova ne sa bili hora, a vragove na amerika.
Pozdravi.
Spored tozi dobyr tchovetchetz vtorata svetovna voina e zapotchnata zaradi nemtzite i rusnatzite - vsitchki ostanali sa tchista voda nenapita...
Tchovek potchva da se tchudi zachto chtom ruskite voinitzi sa bili razstrelvani v gryb i sa ponasiali takova netchovechko otnochenie ne sa se razbuntuvali ami sa prodyljavali da se biat s nemtzite...
Sychto da pitam ako rusnatzite biaha zagubili ot Sacht mai chteche da e ostanalo samo iadreno pepelichte osven ako ne se biaha predali mejduvremenno...
Tozi mil amerikanetz, koito e pisal tova (abe ne znam dali e amerikanetz ama miaza na takyv) koi znae zachto ne kazva zachto amerikantzite sa se spotaivali tolkova vreme predi da se namesiat vyv voinata srechtu Hitler, za atomnite bombi pyk syvsem myltchi - tova razbira se ne e prestyplenie srechtu tchovetchestvoto. Atomna bomba vyrhu miren grad - ta tova ne sa bili hora, a vragove na amerika.
Pozdravi.
Re: off-topic for all interested in this movie
ами накратко ще ти отговоря а ти вземи почети малко история извън учебника.
-общо взето втората световна война е творение на СССР и Германия. Поставям СССР на първо място по вина.
-как искаш да се разбунтуват щом всеки малък опит бива потискан с небивала решителност и жестокост от НКВД ? За твое успокоение - над 1 милион граждани на СССР са се били на страната на Германия.
-руснаците ЗАГУБИХА в Студената война
-американците не са се спотайвали, ами са пазили неутралитет, защото тях европейската война не ги е засягала. Едва когато Хитлер обявява война на 9/12/41 САЩ се намесва във войната на европейския театър.
-за атомните бомби имаш право че са нечовечни, и също така, че 2-3 милиона японци за САЩ са по-малко ценни от 200000 американски войници. Все пак САЩ съществуват за да се грижат за добруването на американците, а не на японците.
-общо взето втората световна война е творение на СССР и Германия. Поставям СССР на първо място по вина.
-как искаш да се разбунтуват щом всеки малък опит бива потискан с небивала решителност и жестокост от НКВД ? За твое успокоение - над 1 милион граждани на СССР са се били на страната на Германия.
-руснаците ЗАГУБИХА в Студената война
-американците не са се спотайвали, ами са пазили неутралитет, защото тях европейската война не ги е засягала. Едва когато Хитлер обявява война на 9/12/41 САЩ се намесва във войната на европейския театър.
-за атомните бомби имаш право че са нечовечни, и също така, че 2-3 милиона японци за САЩ са по-малко ценни от 200000 американски войници. Все пак САЩ съществуват за да се грижат за добруването на американците, а не на японците.
nobody,
Представи си, че не си гледал филма; сяда не-къф-си джър-нулист и ти зарежда шехерезади (терминът се заема от големият Big Brother fen в клуб Психология) за какво се говори. Да, фактологично ги е подредил тъмън. Ако живеех там, където момчето закусва и години подред главата ми е киснала в марината (Втора Св. война познавам като тема за филм и нищо по-нататък, например) на Маккарти, предполагам щях да съм същия наивен налъм. Но не би !
Язък за разсипания бюджет..най-скъпият европейски филм трябваше да бъде направен от талант;
..I am involved in mankind...
Язък за разсипания бюджет..най-скъпият европейски филм трябваше да бъде направен от талант;
..I am involved in mankind...
Re: ужас или не...- офтопик
Ами Сталин, че кой друг. Кой има най-мощната армия през 1936 ? 38 ? 40 ?
Нали трябва да се проведе Световната революция. Сталин все пак е стопроцентов ленинист.
И къде съм казал руснаците ? Казвам Сталин и СССР ..
Грахче, да не би да имаш руски корен та се обиди така жестоко ?
Нали трябва да се проведе Световната революция. Сталин все пак е стопроцентов ленинист.
И къде съм казал руснаците ? Казвам Сталин и СССР ..
Грахче, да не би да имаш руски корен та се обиди така жестоко ?