kak да те наричам?

* * * * *
Животът се ниже строг
и безоблачно елементарен
и добре, че теб те има някъде
неусетно витаеща във въздуха,
има те и всеки го знае
и всеки те чака
и добре, че те чака,
защото без теб всички сме нищо
и без теб животът
е безсмислено навързана рима –
рима в ямбическо стихосложение,
рима в анапестов секстаметър,
рима с нарочно строяван ритъм –
рима, която грачи,
която непохватно крачи
и бездарно рисува
без вдъхновение
и без въображение.
А ти даваш на тая рима дъхът
на узряла праскова
на морски залез
на милувка ласкава
на подарен здравец
с много любов и хубави мисли;
ти подаряваш на живота живот
и целуваш с горещите си устни
съдбата на стотиците строени минувачи
в градското метро,
наблъскани като сардели,
с хиляди свредели
набиващи у тях инстинкт на подчинени.
Ти ги правиш различни –
милионите минувачи безлични
и рисуваш по лицата непохватно
но пък толкова сладко
една своенравност
една решителна неподатливост
дори малко дяволито нахалство
съпротива на всяко началство
и ги правиш чаровни
и не толкова сиви
и не толкова далечни
правиш ги близки
симпатични,
достойни за обич.
Затова те обичат
без дори да знаят как да те наричат.