Наскоро

някой ме обвини, че не търпя празно пространство. Да, обвинение е точната дума, защото иначе едва ли щеше да има тема...

Та да ви попитам:

Не е ли съвсем човешко да не приемаш празното пространство и да желаеш да го изпълниш с нещо, което има смисъл, с нещо, от което се нуждаеш?

Или да се освободиш от него...?

Ето какви мисли породи в мен обвинението в нетърпимост към празното пространство... А нали в природата то не съществува?

А нали ние сме част от нея?

Или сме нещо друго???

са имали предвид това, че личността ти се стреми да заеме целия наличен обем, оставяйки без въздух и движение останалите? :)

Изглежда, че обвинението не е съвсем коректно, защото само по себе си пространството не е празно. Това не е ли тривиално?
Друг е върпосът с какво е запълнено то, пространството...

А какво беше това, което предизвика обвинението?
Ти с какво се опитваш да запълниш празното пространство?

Svidni mi druje mai naistina trqbva da si zadadem vyprosa:Nie chast ot prirodata li sme..ili nqkakva neina mutirala urudlivost..:-)
Za obvineniqta neznam nishto..no kato gledam........v klubovete e normalno da te opleskvai i obijdat (nagrobqvat...nesyglasqt..i t.n.)
Da ne se kosish mnogo za razuzdenata ni monodyltunichnost.

............тишина....................

da te obvinqt, che iskash da zapylvash prazninata
ako na men mi bqha otpravili podobno "obvinenie" po-skoro bih se radvala, prazninata i pustotata vinagi deistvat potiskashto....
i osobeno, ako e ot nematerialnata sfera (pustota v syrceto i dushata naprimer).......

otdelen e vyprosa koe prostranstvo, koq praznina i s kakvo se zapylva?
prisyedinqvam se kym gornite mneniq na orion_a i Ivosa

syvsem rezonni sa i spored men:-)

ne se qdosvai na podobni "obvineniq", pone az smqtam che e bezsmisleno



@ целува всички в клуба и им желае щастие

но аз не го усетих така,

мисля, че намека беше за това, че не понасям неизвестността, а това е точно така, знам го, нали става дума за мен?

а това едва ли е нещо, за което някой може да бъде осъждан....

стремежът ми беше да запълня празнотата, което, кой знае защо, предизвика неодобрение...

празното пространство бяха едни неустановени, неясни и безперспективни отношения,

състояние, което наричам "между моста и реката", и опитите и стремежите ми към изясняване предзвикваше съпротива... която не беше мотивирана по никакъв начин.

и желанието ми да искам яснота е опита за запълване на прострянството...

като че ли може да се нарече далтонизъм, неумението / или нежеланието / да бъдат усетени нюансите на едни съвсем човешки отношения, като очакването за взаимност, за желанието да получаваш поне колкото даваш... защото липсата на такова от едната страна предполага позиция, която просто може да бъде изложена, а не да предизвиква с една пасивност, зад която като че ли прозира нещо като... да не знаеш какво искаш...

дали те разбрах, а?

за душевна празнота става дума тук....

защото за себе си мога да кажа, че най-важното е да бъдеш спокоен, душевният мир не може да съществува, ако има несигурност в отношения, населяващи тази област...

а всичко останало се постига, когато това пространство е запълнено, дори и материални стремежи, и да се обвинява някой, че търси и провокира душевния мир в себе си, е, най-общо казано, неразбираемо...

в стомасите си!
Особено когато има кой да почерпи!


Честит имен ден!

[линк]

Благодаря, Fen,,

поръчай си (по избор),
виртуалната (за сега) напитка,
душата все пак има нужда
и от материалната си обвивка...

Весел празник, я какъв хубав слънчев ден е днес!

Vsyshnost se chudq dali izkazvam mnenieto na DUH ili moeto lichno mnenie(sheguvam se de).Da ne moga da otgovorq dali si me razbral pravilno..znam samo,che mi dopada tvoqta gledna tochka i ako ponqkoga neshto ne e kakto nared...to tova se dylji na lipsata na tochni dumi s koito da se opishat nqkakvi opredeleni chuvstva...Pozdravi na vsichki ot men..i poklon pred vas.....

............тишина....................

Следвай инстинктите, стремежите, сърцето си!
Бъди ти самият и не позволявай да те моделират!
Да, щом имаш нужда от яснота, направи всичко, което е по силите ти, за да я получиш! За да можеш да си кажеш: "Е, направих зависещото от мен" и да продължиш да се уважаваш. Половинчатите работи са никому ненужни. И който казва, че не иска да запълва празнини, е просто лъжец.

Късмет ти желая!

Ако до всяко добро същество застане поне още едно...

още един конкретен и директен отговор....

Благодаря!

Не знам, ама наистина изглежда странно.
А коя празнота? Обикновената, физическата?

hmmm..kato gledam dosta rehawo si go napisal....

не, просто липсата на какъвто и да е контакт... диалог... странното мълчание, което формира празнотата....

празнотата си е едно рехаво нещо... нали за това не я приемаме?