малко объркани мисли...

Един познат е решил да разчупва шаблона в ежедневието си. И се къпе на тъмно. Никога не съм опитвал, чудя се какво ли е усещането да се къпеш на тъмно? Сутрин рано хората се изсипват към центъра. Изсипват се от Младост, Дружба, Люлин, Надежда.... Качват се на препълнените маршрутки, автобуси и тролеи. Пъплят с автомобилите си от задръстване към задръстване. Стоят по спирките и зъзнат на хладния сутришен въздух.
Има едно куче при будките до спирката. Мечо. Нещо като водач на глутница е Мечо. Когато се появи чуждо куче Мечо се развиква "изчезвай от тук, това е наша терирория" и показва зъбите си. Помияр, средно голям, с яко тяло и красива муцуна. И с изключително умен поглед. Съседката го е отгледала от дребно псе и го пуснала да си помиярства навън - куче на махалата. Твърдеше, че на булеварда Мечо лаел само червените коли (тя е заклета антикомунистка). Обаче Мечо не подбира и си лае наред, лае по всички коли, не знам защо. Днес Мечо тичаше наоколо със залепен на опашката си стикер за цена. Не видях колко пишеше на него. Чудя се кой ли иска да продаде нашия Мечо...
В тролея всички хора са намусени. Тук там познати се виждат един друг и се усмихват. Защо, когато срещнем някой познат в тълпата, се радваме? Поне аз се радвам... Защо му се усмихваме? Поне аз се усмихвам... Винаги. Несъзнателно. Не знам защо го правя. Рядко се замислям дори. Може би е навик... Но не ми се вярва. Просто се радвам и се усмихвам :) Има хора, които избягват погледа ти, въпреки че те познават, въпреки че работите или учите заедно. И някак си и ти избягваш техния поглед... А понякога гледаш право в краката си и не искаш да видиш никого. Но не и днес. Усмихвам се на всички, не знам защо. На непознатите, а те ме гледат "умно" и си мислят "поредният изперкал". Колкото повече хора познавам толкова по-често се усмихвам. Искам да познавам 1 на всеки 10 души и тогава непрекъснато ще съм усмихнат. А случвало ли ви се е, когато се усмихнете настроението ви да се оправи като по магия? Не е ли странно...
Една жена се приближава до човека, седящ пред мен и избъбря "Господине може ли да ви помоля нещо"? Той се стряска, подскача, поглежда уплашено, дръпва се назад и накрая отговаря с глупав глас "Ааа вие вече сте ме молили, да...". Шизофреничка или циклофреничка, абе някаква там френичка. Между 30 и 40 години - лудите нямат точна възраст. "Господине може ли да ви помоля нещо? Госпожо може ли да ви помоля нещо?" Все по бързо и по бързо и по-силно и по-задъхано, от човек на човек, "господинеможелидавипомолянещо" "госпожоможелидавипомолянещо? и по-бързо... А хората се свиват и отклоняват поглед. И тя се обръща към следващия, още преди да изчака отговор, преди дори този, към когото се е обърнала, да отвърне очи. В скоропоговорка. чичковитечервенотиквеничковчета. господинеможелидавипомолянещо? Гледам някъде настрани. Но мен ме подминава... Защо ме подминаваш? Защото може би няма да отвърна поглед и ще кажа "как да ви помогна госпожо?", да знам че ще го направя...Питай ме. ПИТАЙ МЕ! Но ме подминава. Защо само мен ме подмина? Господинеможелидавипомолянещо...
От вратата се качва жена. Дебела. Стара. Уморена. От всичко. Диша тежко. Застава до мен, а дишането й - сякаш е пробягала 20 км... Мамка му, ставам, а някакво момиче ме поглежда учудено/презрително. Чувам мислите й "какъв сантиментален глупак". Жената също ме поглежда учудено - тя не е свикнала дори децата да и правят място, вече никой не прави място на никого. Преди така трябваше "чавдарчето е добро другарче" и така нататък. Та поглежда ме учудено и ме блъсва със задник в бързината да се намести. Задъханото дишане постепено се успокоява...
Надничам във вестника на човека пред мен. Този същият, когото лудата вече го била молила.
1ва страница: "Олимп иска всички митници." - бре какво ще ги прави този олимп нашите митници? искал ги... зачитам се, аааа ясно - офиси щял да открива... а аз какво си помислих, хех... "Позиция" на някоя си Емилия Манчева "На тая държава стопанин и трябва". Амчи да, трябва й. Нали сме овце и затова стопанин ни трябва. Не искаме президент и правителство. Правителстовото са маскари. И едните и другите. А за третите да не говорим. Искаме си Тато, искаме си другарите от народа. Искаме всичко да е общо и на по-високите от нас да им режат краката, а в краен случай и главите. Искаме всички да сме еднакви... Глупости говоря! Искаме всички да сме различни. Но сме еднакви. Не, не, връщам си думите назад. Не сме еднакви...
2ра страница: "Раздвижване" огромни букви. ха, какво е пък сега това раздвижване? "Още оръжие за Македония". ами да, гледай ги ти министрите, хляб нямаме, а те се чудят на кой да дадат оръжието ни. Е добре правят - братска Македония е все пак. Ама пък и тия македонци колко ни мразят... Как само гонят журналистите ни... Снимка на Жорж Ганчев...
3та странице "И Петър Стоянов иска бази на НАТО" - аха! виж го ти! Предател! Мръсен капиталист, милитарист, натовист...
Нататък господинът започва да пропуска страници. Ето какво чете: "Борци-студенти викаха "Мафия" в столицата", "Вирусен хепатит пламна в столицата", "още четирима вън от радиото", "мъж закла любимата си", "полицай се самоуби на дежурство". "принц Филип спомена че е киберкретен". На 2те страници "светска суматоха" "зашеметяващата Хедър Козар" скромно показва "изразителния релеф на тялото си"...
Както преди в работническо дело се говореше само за успехите на партията и на страната, нямаше никакви убийства и престъпления /секретните доклади на МВР малцина са ги чели.../, нямаше "гнили капиталистически" неща като мода например, а за снимки на Хедър Козар по анатомия да не говорим... Та дори по сутиен нямаше снимки... А сега точно обратното. Партиите - кретени, корумпирани, некадърни. Особено управляващата партия. Държавата - на самото дъно. Всички са по добре от нас. Престъпността всеки ден отнема нечий човешки живот. Старците нямат какво да ядат. Повишават цените на тока, парното, хляба, доларът скача двойно всеки ден, инфлация от 200%, опс пардон, обърках се, последното беше от по-преди. Тогава пак живеехме ужасно, но днес наистина не може да се търпи!! А във всеки брой по една гигантска реклама на Мобилтел. Да се чуди човек евреите защо си дават парите за реклами. Нима не знаят че 5% от българите живеят добре, а всички останали са под прага на бедността? Та Мобилтел имат вече над 500 000 абоната... това са 6% - не могат да смятат евреите. Кой ще им купи телефоните? Хората пари за хляб нямат... Не можем вече да се движим спокойно по улиците дори... Не излизайте петък вечер из центъра. На всеки ъгъл ще видите наркомани, изнасилвачи и убийци, които ви дебнат да вземат детето от ръцете ви, а ако то не е с вас ще ви ограбят или пребият. А полицията нехае... Корумпирана и некадърна. Не както старата милиция... Друго си беше с чичкото милиционер на кръстовището. И психопати по малко имаше... Тежко е, тежкооо.... И на господинът му е тежко. Въздиша нещо. Дали заради увеличенията на парното, дали заради намалението на мобилтел, дали заради лудата, която вече го била молила... Не знам защо, но въздиша. Сигурно си мисли, че и той е молил някой някога. И този някой е отвърнал очи. Сигурно си мисли че след 10тина години и той ще бъде стар и немощен и уморен от живота, който не е живял и ще диша тежко, едва изкачил 3те стъпала в същия този тролей... И ще стои прав, а друг някой господин ще се е зачел във вестника си, в който ще пише същите неща...
Тежко диша господинът. Може би си мисли "ако от мен зависеше...". Но той е просто един господин. И сам се успокоява "не зависи от мен! нищо не зависи от мен! дори да гласувам няма, защото и едните и другите са маскари..."
И всеки ден този господин се качва в същия тролей, сяда на същото място, чете същия вестник, дори понякога забравя да си купи новия брой, а чете стария, но не забелязва това... И пристига в офиса, магазина, склада, завода си, поздравява колегите, върши си работата, прибира се вечер и така всеки ден, месец, година...
Чудя се дали се къпе на тъмно понякога?
Чудя се защо четете всичко това? Какво ще ми кажете? Нещо мъдро нали? Кажете го де? Евтини са мъдростите в клуб "вечни мисли". На кило ги даваме по левче. Заповядайте, купете си... А утре на спирката, в маршрутката, в тролея, трамвая или влака все така отвръщайте поглед. Все така карайте колата си, псувайте жените шофьори, мъжете шофьори, всички други шофьори, катаджиите, политиците, жена си, мъжа си, продавачката, лудата на тротоара която нещо ви крещи...
Имате правото да го правите. Защото вие сте РАЗЛИЧНИ! Всички вие сте уникални и прекрасни. Бъдете благословени. Ще отидете в рая. Или където там искате да идете. Ах колко сте велики... Всички вие...

винаги ще има...... надежда и лъжи

......и аз съм се къпал на тъмно......но е малко......хм......потискащо......

си е опасно в някои ситуации

[линк]

Много неща си написал, само че това за усмивката, като че ли, остава в съзнанието. Другото е всеизвестно. Малко са хората, които се замислят, на какво сме заприличали, но Усмивката...
Познато ми е усещането, когато се усмихваш по улиците, ей така без причина. Много дребни неща те радват, много погледи те следват, но по-пълно става, ако и ти се допее, опитвал ли си се. Не, по-скоро хващал ли си се да пееш по улиците?

Искам да ти поставя два въпроса:
?№1: Защо ти сам не отиде при "лудата" да й предложиш помощта си, даже само за да й подариш различност
и
?№2: Защо очакваш някой да те засипва с "мъдрости". В крайна сметка споделяш нещо и е нормално да очакваш всякакви мнения, нали така?

Човекът си чака спирката и иска да ни попита нещо, обаче се чува само:
Госпожиигосподамогалидавизапитамнещообачеиазнезнамкакво,защотобързо седвижиавтобусаидабъдаазблагословензалевзадвазатричетиридуми.
Ех-винаги-ще-има-феникси...

ами и аз така си мислих, затова не съм пробвал :)

винаги ще има...... надежда и лъжи

Много е приятно! Е, не става за всеки ден,но си стува да се опита.

[email protected]

отгаварям на поставените ми въпроси! :))
да, пея си, подсвирквам си, но го правя обикновено, когато съм в компания или сред хора, които познавам, или когато наоколко няма никого. много рядко си тананикам в рейс или маршрутка, но тогава барабаня с пръсти следвайки ритъма на песента от радиото на маршрутката или ритъма в главата ми.

не знам защо не отидох и не предложих. всъщност това най-много ме притеснява. лесно е да пиша тук, трудно е да го направя, когато отколо мен е всепоглъщата тълпа, която гледа... при теб нима е по различно? само на лудите не им пука от тълпата, а границата е тясна. и не искам да я прекрачвам.

очаквам мнения да. и в този клуб получавам доста повече мнения, отколкото мъдрости и опити за оригиналничене. няма да си кривя душата.

винаги ще има...... надежда и лъжи

за всяко нещо си има време, когато живееш...

винаги ще има...... надежда и лъжи

За повечето неща просто не ни остава време.

[email protected]

явно не живеем както трябва тогава...

навярно нейде има...... истински живот

Обичаш ли да правиш нещата така, защото така трябва? А на бас, че не?

[email protected]

разбра ме за какво говорех.
почти никой няма време за всичко, значи почти никой не живее правилно.
не знам как се живее "както трябва". съмнявам се че този живот включва писането във вечните мисли. макар че след като не знам, не бих могъл да преценя, може и да се включва :)

навярно нейде има...... истински живот

хубави са тези объркани мисли, А.
винаги си умеел да пишеш.
и понякога става така, че стряскаш и човек предпочита да се хване само за това какво ли е да се къпеш на тъмно, да речем.
за да избяга от потока от мисли, които си предизвикал:)

не си права М.
не винаги съм умеел да пиша.
един човек ме накара да повярвам, че един ден бих могъл да се науча...

навярно нейде има...... истински живот

(Не, че го правиш, но няма значение) Правилният живот включва в себе си неправилен живот, което си е противоречие, но то пък какво не е.

Бре, че съм умна, начииии... Взех да не мога да се понасям с тия вечни мисли.
Знаеш ли преи малко какво дебнех? Тук е уж пустош, но за три минути броят на "Видяно" се увеличи с повече от 10, а постингите не бяха мръднали. ;)

[email protected]

може някой да си влиза в един и същ постинг за да се подиграе тъкмо с такива като теб, които си правят подобни експерименти ;)))

да, това от 3тия ред натам наистина ми хареса. :)
то беше искрено, другото не.

навярно нейде има...... истински живот

А за искреността ми МОЛЯ не давай оценки!

[email protected]

давам оценки само за възприятията си.

навярно нейде има...... истински живот

След като написах онова по-горе, скоростта, с която се увеличаваше "видяно" рязко намаля. Добре де, аз затова го написах.
А иначе сега се сетих, че така и не ти казах, че харесах обърканите ти мисли. Но те си бяха достатъчно завършени, за да се намесвам в тях.

[email protected]