...II

Бих отишла при оракул,
който знае всичко,
през сянката на кристалната си топка
вижда истините и лъжите.
Той би ми казал
къде ще съм щастлива,
кой е моята любов,
как ще кръстя децата си,
къде ще свърши моя живот.
Ще зная онова,
за което императорите са мечтали-
съдбата си на длан-
написана на собствената ми ръка.
Когато изляза от палатката му
(редно е оракулите
да пророкуват в палатки)
и видя колко е бил прав,
как нещата се случват
според думите му,
ще се кача на най-високия етаж
и ще скоча, крещейки:
"Измамих ли те,
копеле тъпо!"
Понеже дори оракулите нямат право
да знаят всичко.

bravo, be!
I az bih, ama maiko si mi ekstremna

Ma mnogo si produktivna, zna4i...

Идеята е интересна, но ако позволиш, за мен трябва да потърсиш друга форма.Опитай поезия в проза, а не в бял стих.Посъкрати тук там, опитай се да бъдеш максимално лаконична и мисля, че ще се получи.

Poznavach, liubitel, poet, nauchil se ili nauchen ..... ?
Misleh che poeziata e "svobodna" i se pishe kakto useshtat horata, moje bi se luja?

:-) ot men

carpe diem... noctumque

пък и това съвсем не е критика, а добронамерен съвет.

а и Перът добре пише.