да се живее

ето една тема, която е обсъждана, обсъжда се и ще бъде обсъждана винаги.
какъв е смисълът на човешкия живот?
а какво отличава живеенето от живуркането?
защо сме на тази земя и какво трябва да дадем, да оставим след себе си?
можем ли да постигнем безсмъртие?
много въпроси....
да видим дали заедно ще открием поне един отговор.
все пак няколко глави мислят по добре /и по вечно/ от една...

винаги ще има...... надежда и лъжи

ще си помисля малко и в понеделник ще ти кажа.

Действието се развива преди 10 ноември 1989 г.

Приемат Манго за член на БКП.
Партийният секретар го пита: "Ще дадеш ли ако трябва живота си за Партията?!"
"Ша гу давам, дургарю секретар, тва мойту живот ли е!"

Надеждата умира последна
Меракът я надживява

И тук поставената от теб тема е много интересна.
Всеки някога в един добър момент се замисля какъв е смисъла на живота и темата е необятна.
Лошото е че когато си зададем този въпрос, тогава най-малко ни се живее.
Докато бях по-млада въобще не си го задавах, но преди две-три години си го зададох и си отговорих-
Живота ни е точно само един и трябва да направим така, че да има смисъл преди всичко за нас самите, и после да се опитаме да дадем смисъл и на други, които са изгубили смисъла.
За мен смисъла на живота е това че създадох дете, което е много велико нещо.
Наскоро ходих на един курс и имахме такъв психологически тест
" Земята ще бъде унищожена след един час, има кораб който е готов да излети в космоса и на него могат да се качат десет души"
Ние трябваше да определим кои ще бъдат те, но важното беше
целта е да се запази и продължи човешкия живот.
Мисля,че това е смисъла на живота.

Одухотворяване на материята е смисъла на живота.
Как се получава не знам.
Кой и защо го иска от нас също не знам.
ПЪТник

Много хубав въпрос са ви задали на тоя курс. А кои са тези души,
деситимата, които определихте?
Начи в тоя момент мога да посоча на прима виста най-много двама -
и двамата, уви, мъртви.

Адам и Ева, нали?
Заложете на изпитаното!