Възможно ли е

самотата наистина да е непреодолима. Не говоря за самотуването - всеки винаги и навсякъде има с кого да поговори.
Говоря за Голямата самота - да не можеш да споделиш истински болката си. Да не можеш да дадеш късче от своята радост. Да говориш не със , а на някого.
Май и обичта не е спасение - просто двама, които споделят живот. А не души.
Неясна съм, защото не вярвам, че някой ще ме чуе истински.
А може би просто ми е тъжно нещо...ще ми мине :-)

Непреодолима самота! (Съжалявам че ще тръгна малко несериозно към темата, но това беше първото нещо което ми дойде наум) Звучи ми като "Какво ще стане ако едно всепомитащо гюле удари един непоклатим стълб?"
Не съществува Непреодолима самота. Но има привикнали към самотата хора.

Никога ли не си искала такава самота ? Аз - да ! И когато съм истински самотен си почивам и й се наслаждавам :-)

don't waste my time - waste yours !

някой привикне към нещо, забравя, че то съществува :-)
А и щом искаш нещо, значи го има.

Значи - самотата е преодолима, а аз просто си търся повод за мрънкане :-)

А когато ти се прииска някой да усети колко ти е тежко? Не просто да ти каже, че те разбира, а истински да усети?
Говориш ми за самотуване - и аз го обичам. Но самотуване със съзнанието, че винаги има за кого да мисля и че аз съм в мислите на някого - за приятели говора. :-)

Затова са най-добрите приятели ! Те могат и да те извадят от това състояние :-)

don't waste my time - waste yours !

Ще проверя - всъщност в момента проверявам :-)

На никого не пожелавам такава самота!!!!!!!!!!!!
Ако се чувстваш така ............просто потърси приятетелите си ....... ако нямаш намери си непременно ... не позволявай на тези чувства да те обсебят .... просто не им позволявай!!!!!

Не ме обсебват. Гоня ги, като ги изговарям. Не си ли пробвал тая терапия? :-)

Възможно е да е непреодолима. Има различни видове самота- има търсена, желана самота; има самота, която се налага, за да се постигне нещо друго- за да се докаже воля и сила, вярност или вяра; има самота в тълпата- това е често срещано- да не кажа, че е повече от всяко друго нещо истинско. Имаш чувството , че говориш на някого, а той не само че не те слуша- не..той живее в собствен свят- толкова далечен и различен от твоя, че дори нямате допирни точки- а сте приятели, близки, колеги. За мен лечението на самота се заключава не в бъбрене на всяка цена, не в търсене на контакт на всяка цена. Изчакай, нека те обземе, да те завладее и ... може да премине- както всяко нещо- и тя е преходна. Не я блъскай, не я гони, не я насилвай..изживей я като дар. Казват, че се дава самота, когато имаш да вземаш важни решения- дори да не го осъзнаваш- когато трябва да останеш сам със себе си дори и това да ти гтежи.
Просто си кажи, че това е даденост за сега..не я преодолявай. Изчакай я..
Желая ти много късмет!!!


И ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит...

Сладур! {}

i az neshto takowa iskah da kaja, no edva li shte go podredia tolkova hubavo..
samotata si e normalno choweshko systoianie, dokolkoto vseki e razlichen
vse oshte ne sme se nauchili da chetem misli, togava moje bi shte uspiavame da se razbirame idealno, no zasega go niamame..
az sym namerila za sebe si reshenieto .. razlichni hora razbirat mnogo dobre razlichni 'strani' ot men.. i kogato iskam da se veslia sym s edni kogato iskam da mydruvam - sym s drugi..
a kogato iskam da prawia wsichko edno vremenno sym s Alissaa :) hihik :)))

vajnoto e da ne se plashish ot samotata, a da ia 'izpolzwash' maksimalno
polezno / priatno
:)

Какво да кажа след такива думи?
Освен - Обичам те и аз, мое мило Фло

"Блазе на този, който избере самотата и тежко на този, когото тя избере!"

Не може да не може!

da namerish dymi4kite ,koito podhojdaha v sityaciqta

Ако обърнеш внимание на постинга си, ще забележиш /макар че ти го подсказвам/ как си навързала една верига от отрицания: "не можеш това", "не можеш онова", обичта не е спасение", "не вярвам", "няма да ме чуят" и пр. Тебе просто те е страх - кажи си го направо! И маскираш страха си със сума ти защити, каквито са ти отрицанията, например. Такава стена си си изградила около себе си и чакаш като малко бебе някой да те вземе на ръчички, за да те изкара отвъд . Но така никога не става. Поеми отговорността си, от която бягаш зад "не"-тата си и поне опитай да прескочиш, а ако не можеш, да се шмугнеш изотдолу. И стига търси утеха. Тя не ти е необходима, необходимо ти е присъствие.

Kato za nachalo, mi se iska da vqrvam, che izvodite, koito si izvadil za samotata i v&zproizvel taka hybavo/podkrepqm flo/ ne sa na bazata na lichen opit..no dori i da e taka ...yspql si da razberesh mnogo za neshto taka prehodno,za nesho, koeto e 4ast ot men ot teb ot nas ot jivota ni.Ti dosta si se postarl v svoia posting - ne ostava mqsto za komentar ili na men mi e beden rechnika
Samo iskam da popitam na vas sluchvalo li vi se e e da q t&rsite ymishleno samotata i po kakvi povodi.Az q t&rsq obiknoveno sled neyspeh v dadeno nachinanie.Togava prosto iskam tishinata da me e obzela, da pomislq za greshkite i da si kaja nakraq -i ytre e den, neka zapochna ot nachalo
samota - samo ti sega mi ostana
samota - tq sega otvred me prihvana
samota - tq e tolkova istinska znaq
samotata e bolka - tova shte priznaq

Като за начало може би трябва да спомена, че съм жена...не личи от ника ми- да.
Самотата като търсено състояние е неизбежна, когато имаме нужда от мир. и я свързваме с тишината, със спокойствието. Но по-трудно се постига онова състояние на самота, когато си между много хора, говориш с тях, пишеш нещо и въпреки всичко попадаш в самота...търсиш я, внимателно я докосваш и после я попиваш. Самота, като онази -на маса с много хора, пред чаша коняк. Самота, като онази, когато гледаш телевизора, но не виждаш нищо, а мисълта ти е съвсем другаде- тази самота трябва да се търси- това е почивка на мозъка, макар да няма почивка за сетивата.
Самотността като форма на съществуване е непозната за мен. Четох за Св. Иван Рилски- великия самотник, знаем за самотата на Иисус, който е бил в пустинята...но това е съвсем друга тема...
Желая ти всичко добро.

И ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит...

А аз си мислех, че ми трябва хармония...Присъствието я изключва :-) Но си прав, макар и твърде мъдър, за да дадеш утеха :-)

Не се бори срещу Самотатар, тя е твърде силна и необятна, съществува навсякъде и във всичко. ПРИЕМИЯ - това не значи да й се отдадеш.
Доно наистина да си ме разбрала!!!
Обърни поглед навътре към себе си, за причините които я пораждат, емоцийте на които си подвластна. Искам да кажа опозной собствената си същност. Там са отговорите.
Една друга причина за самотата е РАЗЛИЧНОСТТА. Ако си избрала да бъдеш различна, нормално е да си самотна, както в мислите си, така и в контактите си с заобикалящата те среда.
Трудно е да си различен, но е безценно когото срещнеш сродна душа. Повярвай ми усилията си заслужава.
Стига по пътя да не загубеш единственото безценно нещо което имаш - СЕБЕ СИ !!!