Ооооох‚ крака мои...!!

Отмина времето ‚ когато събирах с дядо в клондайк злато‚ обаче споменът гори с блестящи‚ румени лъчи и леко със чакълест вкус. Тоз дядо‚ моя‚ бе го гнус да копа с правата лопата‚ затва той с пръсти из тревата събираше си песъчинки и тайно цакаше комар. То беше истински кошмар! печели дядо като луд торбички злато на барбут‚ а после пък на трант–е–карант съсипваше съдби – гарант! И най–подир – съвсем увлечен‚ го взеха с микробус... в Наречен. А аз със старите чорапи си правя някакви майтапи – нарязвам лучец и с оцет забърквам му фалшив омлет.

Бабата ми без деменция Тук ми прави интервенция! Сетила се е горката Да поплаче за краката - и да подкъси полата! Бабо, спомняш ли си как Аз те дебнех в оня мрак Как с парите от барбута Си лекувахме скорбута? Как намазвах аз със крем Голия си тлъст корем? Как запасвах си пищова? А пък ти със рокля нова Махаше ми с кръпче бяло И обичах те всецяло? Хич недей ми споменава Ти че имаш болна става. Бързо слагай си зъбИте И навънка ти отлитай Аз те чакам пак със страст Пак зад оня цъфнал храст! Айде, бабо, айде бързай Тенекии не ми връвзвай!:)

Дядо‚ в оня вир за риба помниш ли как се топи? После в нашата колиба с чук очуквах аз леда в твоята коса‚ брада и от двете ти уши. Често нещо не улучвах – в нощ арктическа се случва – и попадах с чука остър на бълха от оня злостен издръжлив на всичко вид. Причинявах им гастрит! Славата ми се разнесе като всенародна песен и ме викаха в колибите да им трепя с чука гнидите всичките златотърсачи. От това ти пак спечели! Помниш ли? Със шепи цели тайно пръскаше бълхи под бомбета и ушанки щом играехте на сянка‚ или пък на Роко в бара пиехте коктейл "попара" от уиски и барут – после маах аз със чук и ми плащаха добре... После ти открадна оня биберон на Джо от коня и те вкараха в пандиза... Аз заминах на море‚ чаках времето да спре и отново да се срещнем някъде на по–горещо... Да заминем за Хавай‚ щеш ли‚ с първия трамвай?

Става, бабо, ще заминем Щом си рекла ти, в Хавай. Мой приятел от пандиза Има там хотел "Кравай". Там при него ще отседнем И ще ходиме на плаж. Само искам да ми обещаеш Тук тържествено сега Че ще си без антураж! Щото, помня, как тогава Като ходех аз за риба Ти изобщо не седеше Сам-сама в оназ колиба. Помня също как веднъж (Хем валеше силен дъжд) Аз се върнах ненадейно От събрание идейно И заварих ви със оня Дето яздеше си коня Само ако му е подкован. Беше той голям хайван, Ама айде, ще забравя И на луд ще се направя Стягай бързичко бохчата Обръсни си и краката Щото мразим с косми баба Да я водя в нощен бар. И вземи си очилата, Шапката със козирката, И чорапи за краката. Аз ще взема сладолед И билет за самолет Щото писна ми с трамвая Все да ходим във Хавая. Тоя път ще сме тежкари И, решил съм - само скари Ще ядеме за вечеря. Айде, бабо, чакам вече Да те видя по елече. Бързай, бързай, че Отече :)

Не може ли да взема Само Спас – поради хрема помня‚ ловък беше той с носната си бяла кърпа още Гошо – той пък може да реди ма най–разкошен викториански пасианс – чак изпадах аз във транс! Ах‚ и Сашо – ще е нужен в климатът в Хавай спаружен да ми вее със ветрило и да ми говори мило. Да повикаме Стоян – ах‚ какъв‚ какъв айрян от ръцете му излиза! А без Кирчо – не‚ не мога! Разтрепервам се в тревога‚ щом представя си‚ че може друг маслинката да сложи в чашата мартини в пет и как сръчно слага леееед...!! Позабравих за Стоил – дядо‚ толкова е мил! Как галантно мачка лука за лапата‚ ако слука зла шега ми погоди – дядо‚ помниш ли преди как изкълчих си коляното и подуто беше цялото? Да повикаме и Румен – той владее начин умен за постилане на пясък на хавлия и без трясък пояса ми ще надува... Дядо‚ мисля‚ че си струва с нас да вземем и Иван – той нали е зет заврян тук ще се удави в скука‚ там поне – във океан! Кольо пък е все пиян от ракията на зетя – дядо‚ ах! Идея светла! Да го водиме със нас‚ да ни бели ананас! И от Минчо имам нужда – да чете табелите а пък Генчо... а пък Данчо... а пък ... Дядо‚ самолет не става – пак с трамвай май се налага!

Бабо, само щото те обичам, Щото нежно името ти сричам, Щото си ми дружка стара, Щото свириш на китара - И понеже си тъй стара - А решението взех - Нека дойдат твойте хора За да са ти те опора. Но обаче в този случай Искам да ти кажа нещо смело Ще отида аз до село И ще взема мои дружки Да ни светят като крушки. Ще извикам първо Нина - С нея сме добра комбина А и пали сръчно тя камина. Ще извикам също Кати - Ще купува тя домати. Няма да забравя Мери - Тя пък бързо ще намери Някой близък там в Хавай Да ни носи "Балантай". Ще си доведа и Мими Да почиства тя килими. Помниш ли оная Ваня? Ще я водя с мен на баня, Помня аз че беше сръчна С гъбата и с оня тас Само дето педерас й се падна на горката да му ражда тя децата... Ех, каква ще сме дружинка Ако викна Николинка - С нейния тъй нежен глас Като викне да запее Всичко ще се разлюлее - Ни хлебарка, ни гадинка Ще се види в таз градинка Дето посадиха праз В някакъв безумен час. Е, не мога и без Мила - Старата добра кобила. Тя ще търси банкомати и културни сурогати. Ще ни води тя на кино И ще носи бяло вино. Тебе , бабо ще те уча Там да караш мотопед. Знам, че туй ти е мерака Дето беше най-напред. Хм... И Мая ще си взема Сетих се за нея нещо... Тя дали ще се досети Как обичах я горещо? Тъй че, бабо, пак си умна, Както все си си била. Резервирай там трамвая И да тръгваме сега.:)

За дружини от Маи и Нини‚ от Верки‚ Седефки‚ Пенки‚ Ирини и Гошовци‚ Тошовци‚ Спасове‚ Коцета‚ (забравих – за Ицета днес е промоцията) трамвай ще ни трябва от седем вагона – ще седнем достойни на плюша в салона и в тънък кристал‚ посред който се люшка на нашите спомени слабата крушка‚ но с брилянтен финес се разсипва в искри същият спомен. И сладко се лее онзи копнеж в отънелите вени‚ който ни кара до днес да бленуваме яхнали своя вагон да пътуваме днес към Хавай‚ вдругиден – към Пекин... В пътя се носим‚ говорим‚ седим‚ някои гледат се‚ само мълчат опиянени от пътя във път‚ Искаме... искаме! Каменопади! Искаме още да бъдеме млади! Искаме песен‚ която не свършва‚ искаме свирка от шумка на круша пак да ни секва приятно съня искаме дълъг да бъде денят! Искаме още премеждия‚ бури‚ трака трамваят... сред каламбури щипки от раци‚ русалки и шкурка вино блестящо и щипка нахут‚ щипка от шипка и щипка от шапка.... абе все още отвътре – барут! хайде‚ отиваме‚ пък ако ще само до Витоша – и там море нявга е дишало...

------------------------------------- > o > _---| _ _ _ _ _ > o ---| o ]-I-I-I [ > _ _ _ _ _ _ _---| | _---| \ ` ' / > ]-I-I-I-I-[ ---| | ---| |. | > \ ` '_/ | / \ | | /^\| > [*] __| ^ / ^ \ ^ | |*|| > |__ ,| / \ / `\ / \ | ===| > ___| ___ ,|__ / /=_=_=_=\ \ |, _| > I_I__I_I__I_I (====(_________)___|_|____|___ > \-\--|-|--/-/ | I [ ]__I I_I__|____I_I_|

192,192,192

за да бъде светът не колиба‚ а замък‚ за да бъде все по–нов и нов трябва всички да носим във сърцето си пламък от една споделена любов...