липсата на мисъл

те прави толкова лек... т у п кеф...

тва най-го обичам........ други неща по-малко....... а някои други също;))))

:)

tova e nesto strahotno. da spresh da mislish , da izkluchish suznanieto si za moment i .... i da poletish malko kofti se poluchava sus prizemiavaneto , no....ot kolkoto po nisko padash , tolkova po malko boli :) Tolkova mnogo,mnogo puti sum iskala da izhvurlia razni misli ot glavata si.Misli koito samo me depresirat , nesta za koito prosto triabva da zabravia...Ne moga.Ne mnoga da se oturva ot gadnite si spomeni, ot istorii stanali predi godini,,,A TRIABVA Ako mogeh pone za mig da izhvarlia tozi bokluk ot suznanieto si, tezi spomeni ( tova zvuchi mnogo tupo i santimentalno,no kakto i da e :) ) ako mogeh da ne misli NIKOGA POVECHE za niakoi nesta, moge bi stiah da dostigna permanentnoto stastie, ako to izobsto sustestvuva :) (mai se pooliah) chao

да се опиташ да изхвърлиш спомените от съзнанието си не е сантиментално, защото изисква сила, а сантименталността предполага чувствителност, лабилност и уязвимост...най-малко пък е тъпо:) да се опиташ да живееш със спомените си обаче изисква много повече сила и смелост, а защо не и въобръжение:)

Ннда–даааааамммммм.... Натежаааамммммм.... Първо падат обувкитееемммм.... После и ти падашмммм..... Но не можеш да ги уцелишммммм... И какво сега? Мисълта тежи ли? Или тежи носителят? Сложна работаааамммм...... Две праскови‚ във две кесии!

;-)

AURORA, THANKS. Mai si prava. iskat se poveche sili da giveesh sus spomenite i da se borish s mislite si. Da gi kontroliradsh ili ako im dadesh svoboda........DA NE SE POBURKASH :)

на вас каки ви убягва , че няма нищо между предчувствието и спомена - настоящето е само един преход между тях , нещо като позната празнота , която не обичаме да си признаваме. Човек никога не е там , където е , но не може да му е безразлично къде е , е от тия ...

предчувствието и спомена - смесваш неща, разтеглени във времето. разтеглени, защото ги дели един миг. смисълът е да го уловиш. познатата празнота? не, аз не чувствам така нещата...

И толкова безполезен и ненужен ...............................туп!

Спомените според мен не бива да се изхвърлят или забравят и макар в тях да има неща от които ни боли и грешки които сме извършили те трябва да се приеамат а не загърбват или отричат това мо мое мнение е единствения начин да бъдеш себе си и да си доянкъде щастлив.

Даа, харесва ми да падам бавно ! :)) Туп! Ееех, живот, като на 12 етаж ! :0))