Trund

Тук е по лесно Ако си на линия обади се !

лесно няма! няма лесно! нито днес‚ нито насън! може някак да се случи да попаднеш в птичи сън... и тогава вдигай врява‚ и тогава се върти и тогава викай здраво тя‚ луната‚ си клепти... прави се нарочно на най–непорочна смига като светофар за трамвай‚ безумна твар. трамваят‚ обаче‚ току виж‚ заплаче защото не може да я предположи. и тогава и тогава тъне тя в забрава. всъщност – така се търси пролет. как се търси? пролет? – хващаш птичи сън. – яхаш го най–моментално – и излиташ... вън!

Клепки клепкат и притрепват сякаш със лепил слепнал гурел слеп отече мрак света ми е покрил подозрение изгаря мозъка ми спечен в тоз момент напечен няма да ги аз отварям но ме мъчи сякаш глас ми нашепва мой мили ти у вас ли си или у нас господи прости ми вече и не казвай че ново гадже съм забил.

о! боже! неам думи ни една! мисля‚ че се разтроявам‚ но тревата е една‚ а с кравай не се копае... нивата звучи лилаво. гонят крава с луноход. може би е златна Мая тишината за разплод. в индия са много мили. даже два пъти по две. силни са и без кокили‚ но не си варят шкембе. Мая болести донесе цяла кошница! безброй! седморъко ги обеси на врата на Петобой. той герой е и индийски‚ брамин родов‚ + това. но е учен на английски и как връзва се метла. с тънки пръсти си премята кундалини и престиж баба му пък по земята гони своя таралеж! ше го стигне‚ обаче. може още тоя вторник.

Птиците сънуват корени и водорасли. Конете бълнуват трева що не са пасли. Децата ги пращат във детските ясли. Нас ни събират и дружно ни фраскат. Кажете! Зъщо? Е тъй веселотъжно да бъдеш от старата кирка излъган?

Кундалини Кундалини, ти енергийо прости ми темето ми пощади рано сутрин помогни ми да не усещам тез глави Мая братче е опасна илюзорна тъпа страстна викаш ето иде край - а какво да видиш - Май!

защото са толкова малко кракати‚ че чак им избива пот по перата‚ тогава крилете им раснат свенливо‚ а птиците крият ушите си диво... ушите на птица щом ловко си хванал ти трябва единствено пяна от вана‚ с която да пишеш нелепи закани в стените с тапети на макове ранни. птиците. двукраки. да дойдат лисиците!

тогава ми цъфтят лалета навред‚ в полукълбетата. тогава ставам всяка сряда и косъм ми не пада! тогава съм щастлива без сянка от плешивост... тогава пролетта ме стряска‚ а пък свещта угасва. тогава имам лични сили да хрускам крокодили. но чесън няма‚ няма чесън – той е изгнил‚ обесен. през пролеттът. на родния балкон.

Вторник, аз съм неспособен да наям стомаха злобен. Срядата е тъй опасна там мисълта не е тъй прясна. Четвъртъка е ден порочен за писъци и смях нарочен. Петък гледам аз небето чакам да пристигне вечер. Събота не знам къде съм но смърдя на водка с чесън. Неделята е ден за размисъл. Понеделник се задава. Депресията вика - аз съм! И на душата ти пристава. Понеделник - що да кажа понеделник най-не важа.

Лисиците идват, хитри на стадо краката им казвам ти - меки са, Владо не би ги усетил как се прокрадват и любезно край тебе присядат. Лисиците, Владо, започват със циците и завършват свръхблаго с парите ти пиците. Лисиците, Владо лисиците познай ги - пробутай им триците.

закучено е в януари – не жари‚ слънцето не жари. а следващият месец дребен защо ли толкоз е наведен? през март залитаме. слепеем. магаретата пък ги стрижат. април е вече демодерен обиден‚ кален и загрижен. през май си стягаме дърмите защото някой все ни лъже‚ че юни весело долитал... .. и куца лятото спаружено. през юли вече хлуе зима‚ запомняме я. няма как. дори през август да се скитаме замръзва задният ни крак. в септември вълци вият снежно. но глухи сме‚ съвсем небрежно и през октомври съжаляваме‚ че в лятото не се калявахме. ноември – тъмно. кално. светят на седми спомени ракетни... а през декември спим до пладне. да можем вечно да сме млади. че как да изпуснеш такава гадина? о‚ бе‚ гОдина!

С малкото пръстче си бъркам в ушите. С тоя без име разчесвам дърмите. Средний редовно насамнатам го размахвам С показателен соча виновници - пахнат. Палецът кратък е, и безсмислен. Често със лак му дебелия нокът надписвам.

лисиците триците свиват на възли‚ лисичи очи са коварни. и бъзли пищят при нечакан допир със поглед. тогава лисиците тръгват на оглед и в сламата снасят големи яйца‚ но вий се не бойте‚ мили деца! вонята лисича направо пресича каймака на сухото мляко. добре‚ че дотича (д'еба и пича) на стринка ми куция свако. размаха букет от прозрачни измами шумящ като рачешка щипка и хвана във чашка от стоидвайс грама солидна лисича усмивка!