защо?
15 отговора
2 прегледа
защо?
Защото на защотата не винаги защототата са им на видно място.
Понякога даже ги няма.
Или може би са невидими?
Това е така... мъчещо...
Осъзнаването колко много защо? си нямат защото.
Иска ми се да ти кажа нещо хубаво‚ а дрънкам някакви дивотии
Но нищо‚ то е отвътре. За тебе е
опитвам се
опитвам се да отговарям
и всеки отговор завършва пак с въпрос
така става нескончаемо
и неусетно започвам да си говоря сама и на висок глас
прав/а си
няма да питам на глас - всички отговори извън мен няма да са мои
нито ще отговарям - всички въпроси извън моите ще са чужди
хм.
не знам дали си прав/а
не съм казала
това... не бих престанала
опитвах се само да си представя какво би станало ако го направя
дневен режим
какво пък :)
може хипотетично да опитаме.
1. събуждане - отваряш очи и главата ти е празна
2. излежаване - отпада (не става ако не си зададеш поне един въпрос от вида: "Кога ли ще мога да спя толкова колкото ми се иска?" )
... отказвам се още след първите 2 точки
или да продължавам с упажненията?
интерсно ти на коя точка би се отказала, зу?
или много питам?
О, Боже
Че аз още докато го пишех си зададох въпроса: "И сега защо питам?" :о)))
Просто ми се струва абсурдна постановката: "Не питай, защото отговорите са в теб". Или "За какво ти е да си задаваш въпроси". Или "Насили се да не си ги задаваш". Или "Всички отговори са частични и половинчати, следователно не бива да си отговаряме на въпросите".Или "Щастливи са онези, които не се питат и не си отговарят". И други подобни.
Те са "опит да се почешеш по дясното ухо, като провреш ръка под лявото си коляно" (я, а това откъде ли беше?) :о)))))