Какъв е смисълът от

многобройните никове на един човек, ако стилът не се променя? Това какво е - желание да бъде разпознат или само така, игра със себе си? Не е ли по-интересно да се опита с всеки отделен ник да сменя и стила и себе си? Няма предвид никого конкретно. Задавам въпроса ей така, щото аз не умея да го правя, та ми е интересно да чуя мнения, различни от моето. :о)))))))

ами то е като различна дрешка - така мисля. когато си сменяш дрехата - отвътре оставаш същия човек :) а както го каза - с прякора да се сменят и стилът и себе си - звучи малко така... шизоидничко, на места. на други места, обаче, не звучи. ама нищо не знам, със сигурност. може пък да е нещо съвсем пето.

Кого подозираш,че и аз имам нещо в предвид?

Ама нали току-що казах, че няма предвид никого конкретно! Теория се иска, практиката вече я имаме... :о))) А ако се чудиш дали на мен обеща за искрите - на мен, на мен, да не вземеш сега да се отметнеш? :о)

Прави сте .Нима тоя дето се представя за Господ няма поне 3 ника..А Зу трябва да знаеш ,че не само тук има такива неща но и тук е арена в която всеки открива онова нещо което е искал да скрие от близки и познати..(някаква част от хората)освен,че има искренни и твърдоникци. Така ,че не се ядосвай на тези неща те са нещо можеби нормално.Макар аз самия да имам 2 ника с които се подвизавам. Да не забравяме и възраста на учасниците изиграва някакво влияние...сещаш се нали

да се ядосвам, духче? Аз съм този клуб от близо една година. Мислиш ли, че има все още нещо, което да може да ме ядоса? Айде де! ;о))))) Не, не, искам просто да разбера. Ако не ме мързеше да си сменям ника, сигурно щях да се опитам с всеки нов ник да градя ново лице, така че да никой да не се усети. Обаче съм прекалено ленива за толкова усилия. И понеже също толкова ме мързи да мисля сама - събирам си мнения като пчеличката - мед. :о)))))))))

Така бих казал, че това е тема която заслужава моето внимание. Първо никовете не би трябвало да се сменят защото от кого се криеш от хора непознати. Но пък е полезно аз по принцип пиша нещо като книга и ми е полезно да се подвизавам с имена различни, като с всяко име се опитвам различен образ да създавам полезно е. После се пише лесно и диалози хубави се правят. В заключение бих се осмелил да кажа: Светът е смешен и всички сме страхливци. Не остана човек който да не играе и човек който да не лъже себе си за да заблуди другите, че той е това за което се представя.

"Нещо ми е адски тъпо напоследък, дали ако си сменя ника няма да си почувствам по-добре?!" така май стои въпросът..... включително и за мен....

Ти да не би да искаш да кажеш, че се лъжем ТУК? Лъжем се навън, не тук. Защото реалният човек има лице, присъствие, поглед, усмивка, излъчване, докосване, име, приятели, лоши и добри моменти, минало, жизнен опит, някой, който го наблюдава години наред... Тук какво представляваш? Черни букви на бял фон. Къде ти е интонацията? Можеш ли излъжеш без нея? Къде ти е погледът? Къде ти е миналото? Къде е излъчването ти? Да не ставам високопарна, но тук ние сме други по същност, по проява, по мислене, по присъствие... Не защото лъжем, а защото огромната част от признаците за реалното ни "аз" и истината за нас тук са непредаваеми. Тук измисляме, да. Правим се на други, да. Но то не е страшно. Защото всички го знаем. Застраховани сме донякъде от разочарование. (Особено тези от нас, която за заели позиция подобна на моята - никакви реални запознанства с хора от клуба). Страшното е когато играем там навън, с хората, които ни вярват и ни мислят за истински. Че някой си бил сменял ника не е страшно. Интересно е. Понякога затормозяващо. Но от това не се умира. Права е ненезнамзащо - то е като друга дрешка. Само че нали има някакви причини, поради които днес предпочитам тази дрешка, а не другата. Уф, разпалих се, като че ли става въпрос за нещо сериозно. :о)))) Но... така де... скромното ми мнение...

Дали пък това не най смелото, в смисъл който не се срамува или страхува от истинското си име може да го каже и знае ли човек? Димитър - "Миргата"

А забравих, Земя, България, София, "Стрелбище".

Действа ли? :о)))

§:о)))))

Не знам, аз не страдам от вашите болести при мен всичко е открито и честно.

но отговорът ти ме заинтригува дълбоко. Сложи диагнозата, моля те! Хайде, не ставай потаен. :о)))

Въобще не действа! ако мога да си сменя и тъпия, овчишки характер.... може и да подейства :-))

Диагнозата е следната: Никой няма вътрешен мир. Всеки се страхува от нещо. Всеки пробва нещо и размишлява над резултата. Всеки лъже себе си когато резултата не му хареса. Лъже и другите (понякога дори не го забелязва). Честа и обективна самоанализа му е майката. Вяра в себе си и другите.

в себе си?

Отмяташ си го някъде ,че си се самонадценил и следващият път подхождаш далеч по-разумно. Опит- грешка ,опит-грешка.... Проста система ,но работи.

Извини ме, Поете, но трябва да поработя. До по-късно.