познавам

един човек, който НЕ иска да бъде обичан от много хора. и го е страх да бъде обичан. от много хора. как се нарича това?

Paranoja.

това ли е според теб? хей, това не е игра....да познаеш отговора като в клуб кино:))

ами опитен е. този човек. има лош опит. не иска да го "обичат" ТАКА‚ не че изобщо не иска...

хм. лош опит казваш... странно как целиш с две изречения.

това е от жегата‚ м. работата е там‚ че някои хора‚ опирайки се на опита си‚ правят грешки‚ да‚ но различни от преди. а други – допускат все едни и същи. а понеже се въвличат и в нови... леле–мале...

от жегата? мамка му, не може да се отдава всичко на жегата. нали, Б.? ти знаеш, че не може. какво пък. а когато е студено, влажно, гадно и вали...тогава пак го отдаваме на времето, което депресира. тогава времето плаче и ние УЖ! затова плачеме... опит ли? никой няма опит в нищо. всичко, което ни се случва ни се случва за пръв път. защото се променяме във всяка една минута и никога вече не сме същите както през изминалите 60 секунди. оттогава е изминаля цяла вечност и всичко след това е ново. как тогава да се опреш на опита? на кой опит? на чий опит?

за вътре‚ отвътре‚ в човека аз ти говорех. опираме се на опита си‚ как... едни повече‚ други – по малко. само дето не зная... абе всъщност нищо не зная. но предполагам‚ че променяйки се‚ както казваш ти‚ в доста от случаите добавяме към себе си нещо ново. още нещо. нещо различно‚ или поне – нещо не точно така. после‚ колкото и да не ни се ще – се извръщаме назад – понякога дори по–често‚ отколкото е полезно и ... и не съм сигурна. плашим се. от спомена за опарване. но се връщам пак на това – парим се почти винаги точно по предишните белези. колкото и да се оглеждаме. а пък някакси не можеш да се опреш на друг опит‚ освен на своя. обаче може и да греша и някои може и да могат?

`а пък някакси не можеш да се опреш на друг опит‚ освен на своя. ` - казваш. да. но това твоя опит ли е, когато от тогава до сега може да е изминала и една крачка, само една, но вече нищо не е същото. и ти не си същия. и онези неща не са същите. в такъв смисъл има ли на какво да се опреш? да се опреш на НЕЩО, а не на една илюзия. аз толкова се страхувам да се опирам на илюзии. а май така често го правя. дано не. и все пак...но сякаш не мога да се разбера със себе си - дали да живея отвъд илюзията или с нея? доста объркано стана...нещо като да смесим твоята фантапортокал с моята кокакола и да си кажем наздаве!, опитвайки се да повярваме, че пием, за да...за да...потушим жегата. затова ли?

ами не зная. май не е достатъчно това‚ което си написала. да се опираш на опита си като че означава точно това – да имаш предвид‚ че само след една крачка нещата могат да бъдат други. не такива‚ каквито си си ги представяла и си ги предвиждала. и ... всъщност‚ ако не бяха илюзиите? какво ли щяхме да правим пък тогава? човек ‚ освен всичко друго‚ има нужда и от илюзии. иначе нещата могат да изглеждат толкова... безнадеждни... е‚ сега‚ по всяка вероятност‚ някой ще каже – ама илюзии... защо илюзии? не бъркаш ли надеждите с илюзии? мечтите с илюзии? стремежите с илюзии? ами... не зная. може би. може би във всяко от изброените неща има капчица есенция от илюзии. нещо‚ което ни дава смелост и някаква лекота‚ с която да продължим. да се опитваме да летим‚ вместо да... се влачим. човек толкова лесно и често лъже сам себе си...

:)

Това не беше предположение, а твърдение.

mda...mai , mai towa za mnogoto hora e paravan...ta moje bi toq chowek go E STRAH DA OBICHA konkreten chovek...

Просто го е страх, че могат да го наранят......и за това не допуска никого достатъчно близко.....Защото някога, някой го е наранил силно...и следите са останали....не желае това отново да се случи...защото знае, че е трудно да се справиш....и болката е голяма..

- комплексар.

доста уверено го караш, одд:)

Няма такъв (нормален психически) човек, който да се страхува от обичта на другите хора. Друг въпрос е, какво показва..... и пред кого...

Че добре го познаваш този човек? :)

да

:)