Търсим

Търсим у другите това което не откриваме у себе си. Това е вечна истина и почти универсална. Човека какво търси в Бог - съвършенството. Не знам дали ще ме разберете правилно просто имах нужда да споделя, защото не се чувствам напълно уверен, че разсъждавам правилно. Въпреки че го чувствувам. Ето аз търся одобрението и като всички други в малка или голяма степен съм зависим от другите надявам се в малка.

Не спирай да търсиш . Това е по важно от самата цел (аз така мисля). Духът трябва да е буден.

Ти си добро същество. Усещането ,че си такова ме кара да създам мисловна връзка с теб. На мен не ми липсва това което мисля ,че ще открия в себеси...Аз просто търся себеподобни по душа и винаги се стремя да е сродна.. А и всъшност почти винаги не можем да определим какво ни липсва...и какво ще откриваме/търсим/...та дори и да е на по високо ниво от нормалното мисловно/ежедневно/

Благодаря ти за темата. отдавна не съм виждала по-хубава тема тук. мисля, че си на прав път. човек трябва да бъде и малко егоист в този живот...и като се замисля това съвсем не е лоша дума. преди време изтръпвах само при мисълта, че аз мога да бъда егоистка. а какво всъщност е егоиста - човек, който освобождава другите от отговорността да се грижат за него, защото се грижи сам за себе си:)

Една мрачна мисъл. Децата живеят за да станат възрастни, а възрастните живеят за да не умрат. Децата има какво да търсят, разбира се и какво да открият. Станат ли възрастни те се заблуждават, че няма вече нищо ново, че няма нищо за откриване, че всичкщо са открили примиряват се със себе си, че са едно завършено цяло. Но тук идва проблема за какво да живеят-заради страха, че всичко ще им бъде отнето живота, децата, парите, свободата всичко. Да живееш от страх това е най-тъжното нещо.

тъжно е да. въобще ти сещаш ли се нещо по-тъжно от страха?

пулсиращата болка, която остава вътре в нас и то когато си престанал да се страхуваш от всичко.

купуваме личности. договорено количество и отстъпки. заплащане на кило.