вярата

от безбройните теми, които сме дискутирали тук, остава ми усещането, че никога не сме говорили за вярата. не за вярата в Бог или в себе си конкретно, а за вярата ИЗОБЩО. случвало ми се е да говоря с хора, които са ми твърдяли, че вярата се учи, възпитава или възприема...на мен придобитата вяра от типа "наливане с фуния" не ми се нрави. но пък от друга страна в живота на човек стават хиляди неща, които го обезверяват...има хиляди моменти, когато губим вярата си. докато я открием пак. според вас вярата състояние на душата ли е или плод на мисълта?

Вярата е заложена в човека просто трябва да бъде пробудена.

Вярата е движението което ни е бутало до сега.....Тя е нещото което ако се опитам да формолирам с думи ....ще излъжа.......Много ... Понякога тя е всичко което си помислиш......Абсолютната истина и смисъл..............+това,че дава истината и смисъла

или - по-добре - за това измерение на "вяра", което е по-добре да бъде наречено "порив". Според мен. Нали се сещаш - онази кукичка, дето ти се загнездва там нейде, "че може, по-иначе може .." И това, наистина не може да се придобие.

така е, да:) аз съм известна тук с объркването на такива важни понятия:)) поривsounds good:)

... последното нещо, което ти остава след като те напусне Надеждата...

Вярата е спомен от преди и някъде другаде. Ключа за спасението.

Според моето скромно мнение вярата е най-хубавият ни талант - и като всеки талант е вродена. Въпросът е дали подозираме за него и дали ще го оползотворим. Аз вярвам!

Таланта не е ли нещо рядко, нещо което не притежава всеки? Докато си мисля, че вярата я има у всеки от нас, но има такива които я отхвърлят.

Вярата не е само Религия. Така ,че не е възможно да отхвърлиш вярата....тя просто е = на ЖИВОТА