за самотата. пак.

Ето какво в крайна сметка е самотата: да се загърнеш в коприната на собствената си душа, да се превърнеш в какавида и да изчакаш метаморфозата, която е неминуема. Аугуст Стриндберг "Сам"

:о))))

Копринените пеперуди.

Абе зу ти тази зу ли си за която те мисля, а именно З.....я?

Ами ти кой си? :о)))

Ще ти кажа, но ти тази ли си?

Честно.

Да бе честно.

щом не те интересуват отговорите? Ако беше някой, когото познавам, да съм те познала досега. А аз не съм. Значи не съм тази, за която ме вземаш.

ko ste sa raz4atili tuka?

Разбрахме се и спряхме.

....tova mai e nai-velikoto zablujdenie na horata: 1.4e sa samotni/okolo tqh ima "neshta"koito sa vinagi tam za kompaniq 2.4e sa samotni zashtoto nqma hora okolo tqh 3.4e shte prestanat da sa samotni ako jiveqt ili obi4at nqkogo,ili ako prosto ima hora okolo tqh 4.mai ne znaqt 4e samotata q suzdavat sami v glavata si,razuma izdevatelstva vurhu krehkoto 4oveshko suznanie

Истинската самота е тази не когато си сам, а когато си сред много други и се чувстваш неразбран.

Много вярно. Като изключим обитателите на самотни острови, и тези, на които не са останали живи близки и приятели.

Няма. Има свобода на формата и съдържанието.

На мене пък повече ми харесва: "Когато съм сам, съм най-малко самотен". Не помня, кой го беше казал, но мога да потвърдя че е вярно.