Сърдечна дилема
24 отговора
4 прегледа
Сърдечна дилема
Отново съм съгласен с теб. Според мен няма какво толкова да се срамуваме от егоизма си. Човека е стадно животно и ако всеки не бъде по-малко егост няма да оцелее и по-важното няма да живее добре. Все пак не с всички трябва да бъдем егоисти, а само тези които заслужават.
Сърдечна дилема
Нещо не мога да разбера тук непрекъснато се изказват мнения на писатели, цитира се. Къде останаха вашите собствени мисли, не се заблуждавайте, че те са нещо много повече от вас в тази област. На Уайлд мислите са хубави, но всички чужди мисли са субективни, може би съдържат истина, но пречупена през субективното им виждане за живота. Искажете, напишете своите мисли те няма да бъдат по-малко хубави.
Сърдечна дилема
Препатилият човек може и да е мъдър, но невинаги е добър!
Може да е озлобен! Тъжните неща, които ни се случват може да ни направят злобни. Но това може за стане ако сме прикомерни егоисти.
Така че - препатилият човек, който не е егоист става мъдър и добър човек!
А за щастието - това е друга и голяма тема!
Сърдечна дилема
Според мен добротата не трябва да се възприема като отговорност. Тя не трябва да се прави защото така трябва или защото от нея ще извлечеш някакви ползи - което е малко вероятно. Ако правиш добро прави го без някакви задни мисли или планове. Чувстваш го и го правиш. Не го чувстваш и не го правиш.
Сърдечна дилема
love comes always back to you
ti reshavash dali mojesh da si go pozvolish,no vsuhstnost kolkoto pove4e davash tolkova pove4e polu4avash
az puk obi4am henri milur-"tolkova ne mi puka za nikoi i za nishto ,4e sum gotov da se jertvam za vsi4ki i za vsi4ko"
ako dobrotata e da se razdavash,taka pravish samo dobro na sebe si,a nali tova e celta