Сутрин

в тролея, отивайки на работа, ви гледам и така ми се иска да ви кажа нещо хубаво и усмихнато. Но нещо ме спира, някакъв предразсъдък ли, що ли? 100% ще ме вземете за луда и не само няма да ви стане хубаво, но някой може и да се уплаши. И си мисля: "всеки от вас в тролея би могъл да е един от вас в клуба" и "докога ще трябва да си хапя усмивката, само и само да изглеждам в нормални граници"?

Ама ти не знаеш ли - и тролея е свързан в Мрежата ?!

каза го и те чух(ме). Надявам се повечетето ти сутрините да са такива :) Чела ли си "Очи на синьо куче"? ~*~

не съм я чела, от кого е?

Там се разказва за едни подобни сутрешни усещания, но, за разлика от при теб, примесени с меланхолия, вместо със свежест. Ако съм разбрал за какво става дума, де. ;)))

сутрин, особено лятна с обещание за истинска жега, но жегата още не е дошла и е едно такова свежо. Хората изглеждат замислени, но всъщност са още леко сънени, опитват се да плануват деня си. А свежестта на утрото се промъква през тениската ми, докосва ме и ме кара да настръхвам приятно :-)

хубаво написано, като това горе... :о)

бъiл чист и свеж, как поцелуй ребенка". ;)))

Почти не вярвам на очите си - след толкова "обиколки" за Мрежата, най-сетне виждам някой "nick" да свърже представите си за нея с "Очи на синьо куче". Alas! ако ти си направил асоциация, силно подобна на моята, четейки този разказ на Маркес, то аз съм щастлива, че все още по тая земя стъпват и други хора, с чувствителност, подобна на моята... Аз дори не искам повече нищо да казвам, ти ме направи доволна, човече... Кажи ми, някой, някога разчитал ли е напписаните от теб тебеширени надписи по стени и тротуари?..........

а и в това е ... , всъщност, знаеш, нали ;) ~*~