Ku-ku?!:-)

Zu?Zu?Zu?Zu?Zu?Zu?Zu?Zu?Zu?Zu?Zu?Zu?Zu?Zu?Zu?Zu?Zu?Zu?Zu?Zu?Zu?

Тук съм, ама така и не разбрах интереса ти към моята скромна особа? Ти да не си търсиш при кого да караш стаж по създаване на лични врагове? Виж за това мога да ти свърша полезна работа... :о))))))

Ne ama prosto mi e za prav pat i mi triabva u4itel..,pak i vinagi sam na valna laf..,taka 4e...

Ако не искаш да си създадеш врагове: 1. Не слагай под един знаменател врагове и приятели - не хвали враговете и не дърпай ушите на приятелите, когато го заслужават. Първите ще помислят, че им се подиграваш и ще те намразят. Вторите ще помислят или че си предала приятелството ви, или че още от началото си ги подвела и приятелство не е имало. И в двата случая резултатът е един и същ - бой през пръстите. 2. Опитай се да не бъдеш обективна - дели мнението си според това дали темата е пусната от "наш" или "ваш". В противен случай мнението ти ще бъде със съмнително качество и по непроверени източници. 3. Не се въздържай да ругаеш грозно - така ще си създадеш репутация на бунтар и новатор без значение какво точно си искала или не си искала да кажеш. Всяко отклонение от настоящия Урок № 1 води до трайни лични неприятности. Бих могла да продължа, но я виж кое време е! Питай и други, ще ти услужат със съвет, тук сме си почти роднини. Пък и обичаме всеки да знае какви са правилата, та да не се ритаме случайно по кокалчетата. Губи се гъделът на играта. начало на Урок № 2 : "Не вземай насериозно нито една дума от казаното по-горе" ;о))))))))))

с риск да разваля дисциплината в неделното училище – прочитайки първоначално написаното от тебе си помислих – брей‚ че гадни неща е написала тази зу! после‚ обаче‚ се замислих и ... зу‚ наистина ли всичко е такова отвратително‚ според тебе? затова ли ти е гневно‚ мъчно... или пак нищо не разбрах?

Въобще не ми е тъжно и тягостно. И не защото не ми се случва често, а просто в момента приемам нещата спокойно. Не, не е ужасно всичко. Ужасното е, че зад един приятелски упрек човек най-често не вижда приятелството, а упрека. И зад похвалата на враг - не уважение към едно поне свое качество, а предизвикателство на всяка цена. Ужасно е, че хората само понякога правят леко залитане и се опитват да стъпят извън релсите (за които, разгеле казват, че лично, ама съвсем лично за тях те не съществуват!?!?))), а през останалото време установяват някакво подобие на общуване, в калъп, понякога дори убедително... Така стоят нещата. И по белия свят и в клуба. Но не ми е тъжно. Аз съм земен човек, облаците не са моята стихия. Така е и no comment. Ако не ми харесват отношенията тук или където и да било - свят широк... Горния постинг го написах почти на майтап, след известно количество малки, весело намигващи чашки. Което не е попречило да видиш в него тъга. Сигурно защото и ти си си открила нещо вярно в него?

no comment. явно наистина нищо не съм разбрала. така че ако се опитам да изразя съгласие или несъгласие с нещо‚ което казваш – отново може да се окаже‚ че греша. не ми пука от това‚ че може аз да се изложа‚ ама да не се окаже после‚ че някой е засегнат и пр. брей! направо май ще ме научите тука да си затварям устата! човек се учи‚ докато е жив! жалко‚ обаче‚ че повечето "науки" не си струват живеенето...

е този, дето живеейки го, се ослушваш непрекъснато да не засегнеш някой...

и ярко безсмислен

е такъв?

...човек заприличва на онзи герой от разказ на чудомир (струва ми се)‚ който си слагал звънчета на носовете на цървулите‚ за да не мачка мравките и буболечките по пътя си‚ а пък с хората... нещо такова май имах предвид.

Не бих оцелял ако бях така загрижен за околните. Какво ли би написал Чудомир днес?

околните биха оцелели трудно...

странната алтернатива за оцеляване - аз или околните, познай какво ще избера? Познай, познай, познай... :о)

To iasno kakvo shte izberesh/:-)/...vseki bi izbral "az" vmesto "okolnite"...No zashto ne mojem da gledame po-obektivno na neshtata..."Az"="okolnite"--->"ili" ne sashtestvuva-te sa edno i sashto/ti si 4ast ot okolnite-prosto niamash izbor!!!!:-) Abe hora .---niakoi ima li ICQ??;-) Mejdu drugoto Zu -ti si bila mnogo veshta na tema "Priateli i vragove"..:-)...Pomisli si..-mojesh i kniga da napishesh kato glredam..{:-)Jiteiskiat ti opit mai te e nau4il na dosta neshta...:-)/...

Джони, ако имах някаква ясна представа за нещата, за които говоря, нямаше да съм в клуба, а в реалния живот. Независимо какво бих избрала - себе си или другите. За друго говорех, но явно изразните ми средства са доста ограничени. За да се опитам да се изясня ще се обърна към Боряна. Боряна, Не знам защо ние двете с теб доста често искаме да си кажем нещо, пък се получава едно такова... не недоизказано, а полу-премълчано. :о))))) Не се ли е случвало ти да приемеш моя усмивка като подигравка и да се обидиш? Не се ли е случвало аз да преинача твои думи и да тресна вратата на клуба с фучене? Допускаш ли, че някога съм искала да те засегна съзнателно? Аз не го допускам за теб. Вярно е, в това отношение живея оня ярко безмислен живот, за който говорите по-нагоре, но мен той си ме удовлетворява. За това говорех. За невъзможността без да е променено отношението да си позволяваме друг тон и дори остроти (при разлики в мнението) с надеждата, че отсрещния разбира за какво става дума. При пръв конфликт обаче всичко рухва. И не се отщърбва само едно крайче, а започват да хвърчат искри при всяка нова среща на съответните събеседници. Не е ли така в клубовете? Ей за това говорех. Без никакви трагедии. Не сме родени тук и няма тук да умрем. Чудо голямо. И все пак...

вярно, не съм в първа младост, но това "Житейският ти опит те е научил", ми прозвуча едва ли не като слово при излизане в пенсия;о)))) Спокойно, тържественото събитие се отлага за по-късно. Ще помъча още света, той мене, а ние двамата с него - клуба. :о)))))))) Сега да не вземеш да се вържеш. Аман-заман!

знаеш ли разликата между шоколада и марципана? Тикв1?

Едното го обичам, а другото не? :о))))))))) Разбрах за какво говориш. И аз за него... :о)))

незнам дали си разбрала, от това което си написала останах с впечатлението че обичаш марципан.