Имало едно време.....

.....през девет планини в десета, едно село.До селото имало пещера, а в пещерата живеела една ламя.Селото било богато и нищо не му пречело да си плаща данъка на ламята по един овен месечно.Но ламята пораснала и увеличила данъка.По един овен седмично.Плащали селяните,плащали.Свиршило им се плащането.Тогава дошъл един Петър и започнал да плете плет против ламята.Плел си Петър плета, през три пръта преплитал.Дошла ламята.Тя бута.Той подпира.Тя бута.Той подпира.Тя бута.Той подпира.Паднал плета и ламята изпепелила селото. От тогава останала поговорката:Петър може сам плет да изплете, но после трябва цяло село да подпе. Припев/ траш метъл ,забързано/: Петър плет плете. През три пръта преплита. Плети Петре плета. Падна Петре плета. /повтаря се няколко пъти/

.

кое? е ми се иска да зная.

как може да си толкова тъп? божеееееееееееееееее.................

Тя Ламята знай да мята огън, жупел и пушилка. Ала наше село вредом е успело с инатчийската жилка. Вси да ни затрие Хич не ни и дреме Важното е ние плет да не подпреме.

....той горкия не зацепва въовще....

Ти си най-готината ламя, която познавам :о))) Недей да ходиш при другоселците, че то може Петър да спре да плете плета, да легне под крушата и да чака някоя петровка да му падне в устата, а пък цяло село да се опиянчи, щот' - няма ламя - петровките презряват, та и за ракия не стават, абе въобще..... Така поне - той плете, ние подпираме... дето викат хората: "Залудо работи - залудо не стой" .... ;о))))))))))

Тази ламя не е ламя. По-точно била е рибарска кукичка в едно чекмедже.Чекмеджето веднъж се разсипало.Кукичката паднала на пода и стопанинът в началото не я забелязал...докато един ден не му се забила в крака. Ядосал се той на кукичката и я метнал през прозореца , а под прозореца - не щеш ли - стоял Иванчо. Той от три дена стоял там с лаптопа си и си пишел по клубовете.Кукичката чукнала върху Esc и станала тя каквато станала...На Иванчо изведнъж му дошло прозрението! Що ми е притрябвал този компютър , казал си той .Я да ида на риболов. Вързал кукичката към влакното , влакното - към въдицата - и беж към Перловската река.Там гъмжало от риба вече 4 седмици. Метнало момчето въдицата и зачакало. Около кукичката се замотала само една - Златната рибка! Кукичката само това и чакала - сгащила рибката както само тя си знаела! Рибката обаче веднага излязла с офертата с трите желания , а кукичката изобщо не се замислила - пожелала си да стане ЛАМЯ. Иванчо си изкарал акъла като я видял и побягнал към спасителния си компютър...Заврял се пак в клубовете -и то къде?- във "вечни мисли". Можете да си представите какво направил като стигнал до "имало едно време..." А с ламята какво станало после - не знам.Все пак тя си имала още две желания де!

През цялото време повтаряла ли, повтаряла, че е страшна, кръвожадна, лакома и нам кво си-и-и... Обаче баламите в това село били малко, та... разконспирирали я лека-полека, почнали да си я викат. Ама тя веднъж дОйде, втори път дОйде, и по едно време кво се усетила? Че някой краде ябълките-е-е. И все "Ламята това, ламята онова-а-а". О-о-обаче, хем уж ламята туй ти, пък онуй ти, ама вместо да я погнат с гьостериците, току все я канят, къде на кафе, къде на чай, ама пред другоселци все : "Ма-а-але, ма една ламя се е завъдила тъдява, яде ни ябълките, и момите ни иска да ги яде, пък момците... нали се у кръчмата кесят, та не могат ни оварди-и-и". И другоселците кво? Казват им, те повтарят и мълвата тръгнала из цялата околия-я-я. В туй време Петър хал-хабер си нема да плете плет. Ама нали си е за кадем на селото, всички викат, че той го бил плетял, пък уж ламята всяка нощ го била гътала-а-а. И тъй, от приказка на приказка - репутация добила ламята, име й излязло, ама нали преди туй и тя все тъй се правела на страшна: "Лоша съм, та лоша съм", стиска ли й да каже, "Не бе, не съм аз беладжийката, ний у туй село сите накуп си сърбаме кафето и си гледаме на лапа"? Ам'че нал' реномето туй-онуй... Та си траела, траела, хем сърби, хем боли, хем... абе-е-е репутация е туй, хем... ама сега що ме нарочват? Абе ламската му работа! То добре, че ние през една дупка на оня плет, дет' го няма гледахме, та сме по тъй... по осведомени анджак, та да разкажем истинската история на ламята. И добре, че селския язовир го зарибиха със златни рибки, та и домашната ни любимка - ламя да се куртулиса и да се докопа и тя до някое желанийце... А иначе - ябълките си ги биваше. :о)))))

А момите! Я кажи за момите!Аааааааах! Леле кви момииииии! Направо начи..лелееее.....ще...ама...ееееееее!

Ние‚ момите‚ тогава се събрахме около Ламята и започнахме едно всенародно веселие. С танци‚ песни и приказки. От 1001 нощ. Тя не очакваше това и доста се възпали. После моята най– първа и най–лична дружка (тази‚ на снимката)‚ красавицата на селото Кипра – КИХНА! Беше се запотила нещо от радостните танци около Ламята. И оная избега! Избега‚ бе! Сега – ни плет‚ ни дувар требва. Ние селото нема да си го дадеме! Кихаме и край!

на лямата и я че бегам! А дано като са я направили таз твойта кипра, да са счупили калъпа, че то наште ергене сите че си дигнал чукалата по скали и по чукари. Ох, горкичката ламя, ох, миличката, кво е патИло патила... Петре бе, де си???? Ела вдИгни плет около къщата на най-личната мома от селото-о-о-о... Помо-о-ощ! :о)))))))))

Ей се–га ще я ви–ди–ме ний таз ла–мя! Де–то под–лу–лу–лу–ди ця–ло–то се–ло! Уф не съм свик–нал да яз–дя ма–га–ре... Но ко–нят ум–ря от глад! (Бе тия селяни дали ще шарят некоя кинта?) То аз и кон мо–же–х тол–ко–ва да яз–дя‚ ама... Тък–тъгъдък–тъгъдък–тъгъдък–тъгъдък–тъгъдък–тъгъдък–тъгъдък...Така е‚ като неам вишо.... ________ *любима марка джип – изобщо не прилича на магаре

Skoro obache momite zabelqzali, che ne sa tochno momi. pochti v edin i syshti den vsiaka ot tiah namerila sred zavivkite si po edno mynichko buby, tochno kato tezi: - tova, onova gornoto, ei tova i onova drugoto eeiiiiii tam:-----------> skoro te zapochnali da rastat.... .... i rastiali s vseki izminal den...... dokato....

... dokato nakraia stanali ujasno gramadni! no pyk si bili selski deca, ne mojelo da gi izgonqt toku taka. ta si gi hraneli i gledali. i si gi tyrpeli, che si bili tehni. a buby-tata vse podskachali... abe golqm ujas, vi kazvam.mama, mama - vikali te. taka vikali, dokato gi hvanali na rabota. slojili im po edna lopata v lapite i aide na nivata. ami kakvo sega....... berqli tam ... kakvoto bili posqli. i kopaeli, da ne zabravqme tova.