Механикът

Огромна къща купил си младеж, ех, стара, но добре строена и могъща: и здравина, удобство там каквото щеш, и всекиму харесала би тая къща, но само че беда - наблизо нямало вода. "Че що - си мисли - аз с пари съм властен, ще заповядам, без да я рушат, с машини до реката да я пренесат. (И явно е, младежът бил механик страстен!) Шейни под нея само да подврат, като отдолу подкопаят, плази да й подврат - така ще я повивам както пожелая и всичко сякаш на ръка. Светът на чудо тук ще се нагледа: кога превозвам моя дом натам, тогава с музика и шум голям приятели ще свикам, пир ще дам и в новодомството ще съм като в карета." От глупост ей такава запленен, Механикът започна още този ден. Работници нае той, под дома си рина, ни за труда, ни за пари държа, дома си да придвижи не можа, ала едно можа да стори, че къщата събори.

Taka mu se pada! Ne moja li da si premesti rekata? Tc, tc, iazyk za truda! A mojeshe da stane... mojeshe... :o)))))

И аз познавам един такъв. ;-)

Няма стара къща построена на неподходящо място, камо ли без геран! Нещо се не връзва.

Колко мъки има още! И така нататък...:o)

Нещо, което може да се напише под или над герба ни: "Защо трябва да правим нещата красиво и лесно, като може грозно и трудно?" Няма обяснение в тоя стремеж, поне за мен :-(