Опасни игли

Вчера беше лицемерие Туй с иглите безопасни Ако някой се е хванал - Бил е просто тревопасно:) Щом изгрее НеО тука И звездите избледняват А за Стамен нема думи Дето да го съпоставят:) Ако някой е помислил, Че сме безобидни ние За носа си да се стисне И като вълче да вие.

жално котешки мяуча пак иглите безопасни гонят ме да ме набучат на главите си всевластни как веднъж не се прободох на открития ви връх но път сетне се отрових в безопасния ви дъх Никога не съм се убождала с нормална игла. Винаги с безопасна (уж). Така е.

лица мерим с лицеметър и се чудим как ли може някой да гризе овеса‚ други само да ломотят? трети пък‚ в ушите с тапи нито чуят‚ нито хаят‚ а четвърти – по чорапи... ... те си знаят. ако знаят... стамене‚ кажи ми‚ моля‚ ти обичаш ли фенери? или вчера пак заколи радиатор за вечеря? "ах‚ трохи‚ трохи‚ трохички‚ ще нахраним всички птички..." ще нахраним – как пък не! ще ги хванем със серкме и ще им извием вратовете на гадините проклети! можем и да порисуваме – моля‚ щете ли портрет? или пак ще си пасувате като валс без пирует?

ти? и жертва? моля! моля! има някаква шега – котка жертва на неволя? не‚ това не е така! ти лъстиво местиш лапи и с опашчица увита лекичко извиваш гръбче‚ но и нокътчета скрити. с меки лапички потъпкваш топлите човешке скути‚ но яви ли ти се птиче – хам–хум–мляс! – на два–три пъти... после пак се попротягаш в слънчевото петънце мъркаш и попримижаваш и така ти е добре. хубаво е да си коте! по–добре от самолет! даже да не папкаш кокали ще те храним със омлет!

Ребърца от радиатор Най-обичам да си ям. И чугуна лесно смилам Във корема си голям. Стружки, винтове, пирони Правя ги на макарони Няма сервитут край мене - Що се мерне - го ядеме:) С диамантени ченета Хрупам камъни в омлета Гладиаторските дрехи, Рицарските ми доспехи Във резерва си държа А от котките повръщам мяу и ....бау...обратно връщам:) НеО, силно те прегръщам :)

синио синио е небето котета навун миаучат тихо крави псалми пеят шумно бебетата сучат а по гашти и халат аз обядвам шоколад само за едно ви моля изхриптява таз уста моля моля, моля моля моля даите ми вода слиунката ми е опасна густа лепкава и сластна и напук на кона пускам през балкона сто балончета чудесни като сто слунца нелесни

Кой те гони бе, момиче? Кой си мислиш, че ще тича Да боде със острието Някакво си коте клето? Стига ме разсмива, мила, Безопасната е супер сила, Няма тя да иска никак В твойта кожа да боде - Все си има тя къде...

Стамен е железен пич ту е само ту е хич ту го има ту го ниама ту главата му голиама капризно но добро дете луже, вафлички иаде! Морени!

котката не е жена - нежна, сластна и грациозна. но стихия на нощта - всепомитаща, помпозна, вятърничава, проклета... но не ще ви ям омлета! ;)))

хубаво е и когато си направиме салата от алармени системи. можем да си пийнем смело нафта блажна от котелното и да ползваме като мезета някакви стоманени резета. имам сал едно–едничко с него си заключвам всичко гуменките в шкафа стар – с тях аз ходя на пазар‚ въдицата за светулки‚ стари ноти за гъдулка‚ две лъжливи обещания 1 бракувано признание. тях пък съм ги скрила без да съм мислИла‚ толкоз надълбоко‚ че никой няма да ги облече. те са тесни в раменете. въдицата вече свети от светулките билИ. хиляди са‚ може би. вътре пъхнала съм фара на китарата си стара в същичкото чекмедже. там теченье не тече и като във пирамида на мумия му става вИда. и така че тва резе пак ще свърши кат мезе. ха! наздраве! – като викна вехне всичко‚ що поникне.

dzver1 е дива шматка гащите му - в цвят лилав плюва от балкона смело всеки минал гологлав ту му водка недостига ту залива се със бира ту ни мрази - ту обича ту в командировка тича шматкооооооооооо:)))))

Тази вечер с НеОНеЛ Дзвер1 е много смел надрусан иако с шоколад на баба иага по халат пак с друзиата ште грухтиат в главата думи обазуват и през ушите те отплуват вув вид на мислички с рогца тра та та та тра ла ла. в бирата ше буркам с прусти и смирен ште се покръстиа думи думи што е то? свин, иантар и кро-ко-ко.

Котенца различни има в този свят, на този бряг... свърши ли сурова зима, зад вратата дебнат пак. Тоз гласец, дет' мяучи там... май го помня, май го знам! - Леко дрезгав и провлачен, пълен с нежност, самота, на игла той свойта лапа вчера ей-така раздра,,,, Нео, Стамен, Дзвер и други тук се сбраха на часа. Мяу, ти скуката прокуди - пак ела, ела, ела: ...всепомитаща, помпозна, вятърничава, проклета... бих добавил - и НЕгрозна, само си изяж ОМЛЕТА!

синио синио е небето котета навун миаучат некъде па лае куче тихо крави псалми пеят шумно бебетата сучат кучето си има внуче а по гашти и халат аз обядвам шоколад внучето на кучето май че е момче. само за едно ви моля изхриптява таз уста дръжте си го кучето! квото и да е! моля моля, моля моля моля даите ми вода внучето на кучето вече ожадня‚ слиунката ми е опасна густа лепкава и сластна щото точно връз килима то се измочА. и напук на кона пускам през балкона сто балончета чудесни като сто слунца нелесни внученцето – през балкона‚ нищо‚ че е куче внуче. като полети надолу – ей така ще се научи!

Уникален стил добил аз сум вече циал дебил вечен сум като поема неизбежен като хрема и познаите кои сега ште се купе тратата сус студена вода пурво топла ште вариа после ше ги мешам в кофи целиа ше се нашлиокам требваше да зема виски да се топла докат плискам бррррр!

Туй с килима бе издънка... моля прошка - ей ме на! Друг път зная аз - навънка! Не ме хвърляй ти сега... Че душичка нося знай - по-дълбока от човешка! Нео, беше сал една малка, кучешка си грешка!

две сълзици умилени в котешки очи се спущат вместо в улици презрени в Клубовете те се мушкат но омлет не ще смени тлъста мишка във бульон омотана в пелени - искам своя порцион!

ние пък ще ти дадем ягоди със крем. заедно ще си похапнем от кристалните панички с малки‚ сребърни лъжички. ще си пийнем и какао от макао. О! макао! там е слънчево без грах‚ но пък имат доста грях за различни там неща. но да знам дори не ща. котке нощна – не‚ недей не ръмжи‚ не съскай‚ хей! тва е тука без поука. без помпозност и помпони вятър бял на кон ни гони.

морениииии! муренииии! тва са риби изморени от драскотене по пода на окяна. нова мода ходят вече на бригада и са дигнали ограда чак до небесата‚ щот може некоя да скочи слънцето да одере с грапавата своя кожа от фъстъчено фуре. (абе пак забравих с кво се пише тва фЪАстъци) фавли гиздави‚ ракии‚ водки‚ бири и коняк! днеска снесох! утре – пак! и двамата сте шматки‚ слава богу!!!!!

синио синио е небето котета навун миаучат некъде па лае куче (познаите кво ште му се случи) тихо крави псалми пеят шумно бебетата сучат кучето си има внуче (то не знае че е куче) а по гашти и халат аз обядвам шоколад внучето на кучето май че е момче. (ша го учим камук да иаде) само за едно ви моля изхриптява таз уста дръжте си го кучето! квото и да е! (и не викаи - ниама, не!) моля моля, моля моля моля даите ми вода внучето на кучето вече ожадня‚ (лакома е таз свиниа) слиунката ми е опасна густа лепкава и сластна щото точно връз килима то се измочА. (a вув леглото се насра.) и напук на кона пускам през балкона сто балончета чудесни като сто слунца нелесни внученцето – през балкона‚ нищо‚ че е куче внуче. като полети надолу – ей така ще се научи! (Хопа тропа тралала - виж, лети разперило крака!)