Безопасни игли

Някога преди години Бяхме ние 2 деца. Хапвахме си смело дини От околните градини Със омазани лица. После станахме Игли. И бодяхме задни части. Мажехме със мазни пасти По варосани стени. После дадоха ни хапче. Казаха ни: Стига, братче! Трябва да сте свестни хора, Иначе сте за затвора. И помалко хей така Със затворена уста Си прибрахме острието И седнАхме на дупЕто:) Ето! Безопасни вече Идваме при теб, човече! Ако ципът ти е скъсан, Ако копченце ти липсва Взимаш безопасна - две Слагаш си ги тук-таме И си вече ти красив Само дето не си див И ще си въртиш главата И светът ще те подмята. Айде всички във кревата.

някога беряхме джанки и със ластик в джоба скрит се замервахме юнашки ти – на покрив‚ аз – на рид стамен: (11:41 AM) :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) NeONeL: (11:42 AM) после някакси се случи в даскалото да научим‚ че животът не е песен‚ а е нещо като плесен NeONeL: (11:43 AM) трябва му среда хранителна– тва е малко обяснително‚ но ще ни го изтърпите. хифите в бульона скрити точат свойте пипала. стамен: (11:43 AM) пази ги тея и ги сен-дни след мен:) NeONeL: (11:44 AM) ето пипалце "не може" ето друго пък: "о‚боже" ето и едно: "защо?" но без отговор е то. NeONeL: (11:45 AM) има: "тъй е редно‚ знай!" "без билет – НЕДЕЙ в трамвай!" казва трето с дълъг пръст и мирише с лека гнъс. обаче сега пак аз! или пък ти‚ а?

Искам аз да си призная Честно тук пред теб сега Че ръждясал ми е края И изобщо не бода. Джанките не ям сурови Мармалад варя от тях. Имам пликче със отрова Прашката държа във джоба Даже хванала е прах. Само имам аз мечта Пак да мога да крещя. Ама нямам вече глас... Беше то... във седми клас.

аре добре – аз. .... после пък от студ орисан в нас се пръкна някъв смисъл и в един серьознитет всеки стана тъй напет‚ тъй работен‚ вдъхновен‚ тъй соцялно устремен‚ толкова затрупан с тлен‚ от слабостта си възмутен‚ видимо огРамотен‚ вътрешно огЛамотен‚ просто – истински кретен! ти стоиш и гледаш тъпо‚ аз се зъбя и се тръшкам‚ ти се храниш със закони‚ аз пък – с кичести маймуни. (тва за обясненье е чакам да ми се снесе някаква мангиза клета от кокошките‚ където все се кичат със дрънкулки. гущери и заврънтулки‚ обици и брошки дивни смет! за сливи! смет! за сливи!) не‚ обърках се комай. смет за смет е точно. край. чрез пари не се купува мърляво лице от дини‚ нито синки по главата‚ нито кръв по колената‚ нито нищо. мрак и плява. май сме вече ей............тъдява!

"добър дееееееееен" – със мазен глас честичко изричам ас. "как сте? иначе добре?" – ама че кретенитет! "заповядайте! кажете!" – ти пък... като самолети покрай нас летят си дните. все честити‚ плодовити... все такива‚ че накрая щом качиме се в трамвая не ни пука от смрадта на опОтени тела‚ на мухлясали душички и на разни тъпи.... всякакви по пол и цвят. ароматът не е смрад. тва го знаем от отдавна нямат си море във Трявна. нямат си в панела печки с черни кюнци. нямат мечки да им драпат по вратата. но пък имат си салата‚ вечерна ракийка – също и на "7 дни" се мръщят‚ че била програма тъпа. и миришат им краката по чорапи във кревата.

Слушай - нещо почва вътре Да ме хваща мене яд. Айде пак да станем млад? Що пък точно ние двете Да сме тъй ръждиво клети? Имаш ли наблизо мента? А магнетофонна лента? Сипни си зелено в чашка И отпий една юнашка Пусни си магнетофона ("Бате Гойко да звучи") На комшиите отдолу Мамата им ти е*и:) Оня дето днес отвън Прави ти наред Москвича Ти прати го да изтича В някой близък банкомат И спретни му компромат:) Хвърлих тук за тебе зар Падна ти се, че си звяр. Тъй че - смело действай днеска. Бели гащи си обуй Закачи си цвете синьо на чембера най-отпред (тва чембер не знам кво е, ама ми харесва) Купи си велосипед И недей да ходиш днес В панчарево - тоя стрес. Имаш ли сега прогрес?

а пък ние си въртим плетки някакви. на куки. моята едната счупи на мечето ми окото (стъклено му беше то). после с другата набучих някакви протяжни звуци‚ овъртях ги ги и ги лапнах. и сега блажено джвакам. чуваше се през млящежа: "леле‚ колко! ти! си! нежна!" "искам! да те нарисувам!" "пас съм! иначе ще псувам..." я! последното бе мое? как го сдъвках него също? май от него ще повръщам... нямам мента. нито цвете. имам си в бутилка джин. той живее във мазето‚ но под тапата е син. тоя цвят добива само щом отправя му закана‚ че ще дръпна рязко с длан коркът с восък – и капан на душата му проклета. с пет очи ми злобно свети и опитва се да бърше по стъклото‚ но отвътре‚ прах‚ обгърнала шишето‚ но отвън. тъп и злобен‚ този джин все ми казва – искам вътре! тука няма този шум! искам да си спя. насън ще ти пускам листопади‚ ти ще бъдеш вечно млада‚ зъбите ти ще блестят! хайде! само този път! остави‚ недей ме пуща – ти кат вън си – що повръщаш?

Много те обичам, НеО, С теб чудесен е деня. Няма да се мия смело, Ще мириша на крака:) Важното за мене днес е, Че намерих си те аз Другите ще ми завиждат, Ама кво - голям си праз. Тъй ръждива, недомита, Грозна, скапана и скрита И със моя дрезгав глас С тебе съм във тоя час! Някъде във седми клас Помня, беше втори час Имахме контролно трудно "Къв ше станеш след години" Писах, брисах, потна бях Имах после двойка, щото Бях написала (горкото) "Искам аз да не порЕсна" Даскалката пък се стресна:) Оттогава тя самата си смени цвета в косата. Ама тук се отклонявам Исках да напиша само едно "Обичам те" <-- голямо!

Снощи имах занимание Да вечерям само хляб. Що трохи направих само... После хрумна ми че може Да ги събера във шепа Врабчов глад да уталожат. И сега пред мен в балкона Идват гладните и чофкат А пък аз седя си в трона. Only Love Set me Free.:)

да‚ така е. то се знае. то в далечината тича твойто: "много те обичам!" то е тука‚ пърха‚ мърка и се сгушва в сапунерка. (сапунерката е Верка – нея много я обичам!) и защо от него пак някак иде ми да кихна? свети то. и в слънчев мрак аз към него също тичам. но далече е... далече дните слънцето напече и от джанките направи някакви такива здрави непомръдващи гюлета. няма как със ластик тънък да се целиме в дупето на комшийския михал‚ цял потънал в пот и кал‚ но сладурче‚ наш другар. пратиха го на пазар. там да купи мас‚ брашно... ние с теб и до сега все се чудим – как станА от луничкавия мишо толкова набръчкан чичо? но пък нищо.от живота‚ който е компот от дренки ни оскрипнаха зъбИте и изплюхме доста семки.

ех‚ недей! недей! не може! врабчов глад да уталожиш! остави ги да си мрат! или пък по своя път някакси да си отлитнат. слагаш хубави трохи‚ но дали? дали? дали? не подмамваш котарака там‚ под твойта тиха стряха? ще си свикнат врабчовете (ах‚ гадинките проклети!) и ще идват без уплаха. после... как? ли ще избягат няма да успеят‚ зная. някой кот ще им побае‚ ще примигва – успокойте се! аз добричък съм – не бойте се! толкова сте вий чудесни с ваште прости врабчи песни‚ толкава сте примамливи нежни‚ слънчеви‚ игриви‚ и така ме омагьосвате‚ че самички си изпросвате да ви схрускам! на закуска!

Бе отдавна мен ме гложди Тук един такъв въпрос: Ние ли сме толкоз прос? Или има население, дето смята 2+2 А не знае да чете? Не, за букви не говоря... Друго имам напредвид Букви, точки - всеки знае - Тва се учи в трети клас. Друго питам тебе ас: Има ли народ тук, дето Живо си му е детето Дето няма да те пита Дали чуваш гасове. Дали мяташ се в леглото Мишка сос дали яде? (Бе обичам ги тия Floyd и това е. Уиш ю уеа хиь.... ) Вметнатото изречение Прави ли ти впечатление? Ако да - тогава виж... Няма страшно да сгрешиш Ако всякое "обичам те" Мъничко посричаш го. Има и поема цяла Писана от млад поет Дето казва се вълшебно: Ето това: "Не отминавай никое "обичам те"..."

Успокой се за врабците! Няма да пострадат те Аз живея в висините Чак под синьото небе. Нямам тука котарак, Няма и тиган с капак! Припев: Ракия, и бира, и водка и ром Пиеме всичко. Дай одеколон!

всяко "обичам те" си е наричане за нещо живо‚ за дълъг път.. всяко "обичам те" малко посричано може да стопли на океан кръвтът... риби варени акули и мрени и водорасли на супа уханна... ...тъй е СВЕТЪТ разкопчах се. жега. пек. на пустинята в средата съм попаднала сега. безопасната игла рита некви песъчинки малоумно си подтичва и си гони своя блик – тва е зайчето‚ с което се шегувка слънчицЕто тропащо по безопасния й лик. разкопчана – но закана няма. тука съм самичка. няма как да убода нито мида‚ нито птичка. само в пясъка ще точа свойто острие блестящо. но от дългото му точене дали? ще остане нещо? имам нож дома такъв – станал тънък като връв служил е на род голям – 10 колена аз знам и сега пак реже хляба. и щом хванеш го с ръка никъде не ще да бяга. само служи ти така‚ че си спомняш пра–ти–баба‚ с всичките й грехове... нещо гърлото ми стяга... жажда някаква ще е...

И сега - за заключение Слагам лесно изречение: След секунда само смело Спирам го - че става врело писито бе - не живота - Него още ще го мотам. Взамам си парцали, кофи И леген със препарат. И метлата, и лопатка Сеащаш ли се по-натам? Хигиена малко само - Санитарен поЛУДен - После пак ще те намеря Като хванеш бронзов тен. До скоро, нЕо! Благодаря ти!

мдам някакси всичките дни са полу. полутук. полутам. полузнам. полу ням. ролумил. полусам. полукой? полувой. полулуната ми се блещи – иска да ми каже нещо... виждам я полу‚ защото слънце свети й в окото полумракът полудява полумисъл - полуплява. полусмисъл. полумен. полувръх, полускала‚ полустих‚ полурека от получено - и ето май че липсва ми сърцето отлетяло то‚ дадено цялото нейде‚ където полу го обичат. чао‚ м.

Винаги идва утрото, когато Слънцето изгрява от Запад...