Склонни сме...

...да се превръщаме в по лоши от тези,срещу който сме се изправили. Например:Един от клуба ме наруга,незнам защо. Дали за това че си помисли че му се подигравах или беше пиян,незнам.Ако това се ба случило на улицата,вече да съм го смърцафросал и забравил,но тук остава неприязан и гадничко отношение към човек на който даже не му знаеш физиономията.Затова се връщам по-горе и си задавам въпроса:Аз по- лош ли съм от онова говедо или просто му влязох в тона и не му останах длъжник за нищо:?

Намесвам се, защото случайно забелязах разговора ти с "онова говедо" и ми направи впечатление... Даже се чудех дали не се познавате и затова да се ругаете толкова енергично... Не, не си по-лош - звучахте ми еднакво, въпреки че твоите мисли бяха някак по-смислени и логични. Е, вече е минало, така или иначе. Ще си го спомняш само ти и виртуалния противник... Аз поне си спомням всички случаи, в които съм ругала някого и се чуствам някак виновна за всеки един от тях.

Е, стига да си сигурен че си прав, ругай го колкот си щеш. От това лош няма да станеш. Така мисля аз. С добрите добър, с лошите, лош. Редно е.