Сонет...

Смъртта си знам - не знам часа си сетен; нетраен е животът на земята: той радва усетите, но душата ме моли да не бъда дълголетен. Светът е сляп, позорът безпросветен потъпква тук на доблестта делата. Помръкват смелостта и светлината - пред истината фалш е предпочетен. Защо очакваното бавиш, Боже? Когато вярващият много чака, надежда губи, а духа загива. Какво, че светлината ни предложи, ако смъртта завари ме без всяка защита и ме връхлети горчива.

До тука беше -боже, до тука беше-всичко. Знам ,повече не може, обречена тревичко. А може би -не бива, а може би -не струва, докрай-да си щастлива, докрай-да се сънува. А може би -добре е, забравен да е рая, за него да се пее, макар да идва края. Играта свършва.Значи- наблизо гарван грачи.

Дали да бъда още бъден, или отминат -сам не знам. Сега като на смърт осъден аз чакам своя път голям. Знам всяка дума е последна, макар за първа да тъжа. Последна -клетвата победна, последна-нежната лъжа. Последно-пред съда изкарван, последно-чувството само. Обичам първото ,но вярвам все пак в последното писмо. Като предсмъртното-нелесно, но затова пък -честно.

Сега тръпна да видя как си с четката... :о)